Решение № 29 от 29.05.2025, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Тополовград, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20242320100229 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на Х. А. Х. с ЕГН **********, с адрес ***********, чрез пълномощник адв.З. Д. от АК - Варна против А. П. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес:

***********, М. Д. Д. с ЕГН ********** от *********** и Д. П. П. с ЕГН ********** от ***********.

Твърди се в исковата молба, че страните са съсобственици на недвижим имот, находящ се в *********** а именно: дворно място с площ от 1150 кв.м., съставляващо УПИ IX-103 в квартал 35 по ПУП на с.С., при съседи: УПИ I102-Г.Г.Г., УПИ Х-101-„***********“ООД, УПИ VIII-101 Д.Д.Д. и улица.

Твърди се, че с нотариален акт № 142 по нот.дело № 223 от1993 г. на Ангел Лазаров – съдия, собственици на имота са Д.П.Г. и съпругата му Н.Ж.Г. – бивши жители на с.С..

С нот.акт № 38 по нот.дело№ 0034/2022 г. на Милена Благоева – Нотариус, Д.П.Г. е дарил на ищеца и на ответницата М. Д. Д. по 2/6 ид.части за всеки един от тях от притежаваните общо 4/6 ид.части. За това се претендира, че ищеца е собственик на 2/6 ид.части от имота. Твърди се също, 1 че да се стигне до тази сделка в продължение на гони ищеца е гледал собственика който е бил в много тежко здравословно състояние, съпругата му и техния син и след смъртта на съпругата и синът му, който е баща на ответниците А. и Д. е продължил с грижите преди да бъде дарена идеалната част от имота. Твърди се също, че през годините ищеца е живеел на семейни начала с ответницата М. Д., но тя през повечето време е била в *********** където има жилище и се е прибирала един-два пъти в месеца при родителите си. След като и Д.Г. е починал ответницата М. Д. е започнала да принуждава ищеца да напусне къщата. Искала е от него да прехвърли дела си, но след като той не се е съгласил е искала да го изгони и е започнала да пуска жалби в това число и за домашно насилие. Ищеца твърди също, че не притежава друго самостоятелно жилище, че се грижи за имота от години и въпреки, че е опитал не е могъл да уреди доброволно отношенията си с ответниците. Поради което претендира да се допусне делба между страните на процесния имот, при квоти за ищеца – 2/12 ид.части, за А. и Д. по 2/12 ид.части и за М. 6/12 ид.части.

В съдебно заседание ищеца не се явява, но процесуалния му представител и пълномощник адв.Д. поддържа изцяло исковата молба така както е предявена, като в съдебно заседание по същество прави изявление относно уточняване на обстоятелството, че предмет на делбата е не само дворното място, а и сградите построени в него, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 60 кв.м. и второстепенна паянтова сграда – сая, с застроена площ 44 кв.м. заедно с всички подобрения и приращения.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците като само ответницата М. Д. Д. е подала писмен отговор в законоустановения едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК. Останалите ответници не са подали писмен отговор. В писмения отговор на Д. се твърди, че тя притежава 6/12 ид.части от процесния имот, но не са верни твърденията на ищеца че той е полагал грижи за собственика, че е живеел на семейни начала с нея, че е принуждавал ищеца да напуска къщата и е пускала безпочвени жалби включително и за домашно насилие. Също така твърди се, че са неверни твърденията на ищеца, че не притежава друго самостоятелно жилище и се грижи за имота от години. В писмения отговор на ответницата се твърди също, че тя притежава по-голям дял от имота, а в същност ищеца неправомерно държи ключовете и я лишава от ползването на съсобствения им 2 имот. Поради което претендира да се допусне делба между страните, като в писмения отговор твърди, че в имота има построени и двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и второстепенна паянтова сграда – сая, със застроена площ 44 кв.м., както и че в имота има подобрения и приращения.

В съдебно заседание ответниците не се явяват, като за ответницата М. Д. се явява процесуалния й представител и пълномощник адв.М., която поддържа изцяло изложеното в писмения отговор и претендира да бъдат уважени всички искания в него. Единствено по отношение на допуснатото за съвместно разглеждане на основание чл.344 ал.2 от ГПК направено искане от ответницата Д. за ползването на имота и заплащането на наем до окончателното извършване на делбата, последното не се поддържа и се оттегля в становището по същество преди приключване на съдебното дирене.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно приложените към делото удостоверения за наследници, наследодателите на ответниците Д.П.Г. и Н.Ж.Г. – съпрузи са починали съответно: първия на 25.01.2024 г., а втората на 30.12.2021 г., и са оставили съответно за свои наследници ответниците: М. Д. Д. – тяхна дъщеря и А. П. П. и Д. П. П. и двете дъщери на починалия син на горепосочените съпрузи – П.Д.П., който е починал преди родителите си на 28.01.2019 г. Приживе съпрузите са придобили на името на съпругата Н.Ж.Г., чрез покупко-продажба с нотариален акт от 06.08.1993 г. по нот.дело 223/1993 г. на съдия при ТгРС – А.Лазаров, процесния недвижим имот, находящ се в с.С.. С нот.акт № 38 по нот.дело№ 0034/2022 г. на 06.07.2022 г., след смъртта на съпругата си Н., Д.П.Г. дарява на дъщеря си ответницата М. Д. и на ищеца Х. А. Х. при равни квоти собствените си 4/6 ид.части от процесния имот.

По делото са приложени преписки и съдебни решения от които е видно, че ищеца и ответницата М. Д. са били в интимни отношения и са живели на съпружески начала, като отношенията между тях са се влошили след смъртта на Д.П.Г. и са се водили производства по ЗЗДН, както и по жалба на М. преписка относно данни за самоуправство и унищожаване на процесния имот от страна на ищеца. По производството по ЗЗДН е издадена заповед за защита със съответни мерки, приложена по делото, като е прието, че ищеца е 3 осъществил акт на домашно насилие спрямо М. Д. и са му наложени съответни мерки по ЗЗДН. А прокурорската преписка е завършила с отказ да се образува ДП, като прокурора приема, че не са налице доказателства за осъществен престъпен състав от страна на ищеца – самоуправство или унищожаване на чужда вещ.

Към делото е приложена нотариална покана от М. Д. до ищеца, от която е видно, че тя е поискала от Х. да й предаде ключове за имота в с.С. поради това, че не е била допускана и не е могла да осъществи в пълен обем правото си на собственост върху имота. Съставен е констативен протокол от Нотариус от който е видно, че ищеца не се е явил на отправената покана.

От приложената справка от имотния регистър е видно, че на името на ищеца е записан и друг имот находящ се в ***********, който той е придобил на публичен търг и върху който е била вписана договорна ипотека и съответно възбрана, която е заличена през 2021 г.

По делото е разпитана като свидетел по искане на ищцовата страна – свидетелката Н.М. без отношения със страните, от чиито показания се установява, че ищеца и ответницата Д. са живели на семейни начала около 10 години и именно заради Д. ищеца е изоставил съпругата си, като в продължение на няколко години Д. не се е интересувала и не се е грижила за баща си, а за него се е грижил именно ищеца и преди неговата смърт, по нейно настояване бащата е бил изпратен в дом където е починал. Тази свидетелка посочва, че дъщерята не е искала да гледа бащата и са били в много лоши отношения и в по-голямата част от времето ищеца се е грижил за него като е живял в имота в с.С. заедно с бащата, но след смъртта му ищеца и Д. са влошили отношенията, тъй като Д. е искала да вземе за себе си целия имот, а ищеца е притежавал част от него съгласно нотариален акт. В тези свидетелски показания свидетелката М. посочва, че всички подробности и обстоятелства за които свидетелства ги знае и са й преразказани от ищеца и от бащата на ответницата Д. с когото тя се е срещала неведнъж.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните, както и от свидетелските показания на свидетелката М. на които съдът дава вяра, тъй като са напълно безпристрастни, обективни и 4 непротиворечиви. Въпреки, че тази свидетелка не е очевидец на събитията, тя пресъздава обстоятелствата въз основа на разказ на ищеца и на трето лице по делото – бащата на ответницата Д., но нейните показания съвпадат напълно със събраните по делото писмени доказателства. Поради което съдът им дава вяра.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК.

Същият е допустим и основателен и следва да се уважи.

Безспорно е установено по делото, че страните са съсобственици на недвижим имот, находящ се в с.С., съгласно приложените и описани по-горе документи и следва да се допусне делба между тях по отношение на съсобствения им имот.

Видно от удостоверенията за наследници и нотариалните актове, имота е придобит по време на брака от родителите на ответницата М. Д., която е имала и брат – починал преди родителите им, който е оставил две деца наследници по заместване – ответниците А. П. и Д. П.. Приживе обаче, от приложения по делото нотариален акт за дарение от 06.07.2022 г. е видно, че бащата на ответницата Д. – Д.П.Г. е дарил на последната и на ищеца Х. А. Х. – който не му е наследник, при равни квоти неговите 4/6 ид.части от процесния имот. Следователно на основание това дарение ищеца е придобил 2/6 ид.части от имота и ответницата М. Д. също 2/6 ид.части от имота. Освен това по наследство ответницата М. Д. притежава 1/6 ид.част от имота, като се има предвид, че след дарението остават наследствени 2/6 ид.части, които се разпределят по равно между децата на наследодателите – дъщерята ответницата М. Д. и сина П.Д.П., който е починал и оставил свои наследници ответниците А. П. и Д. П.. Следователно по наследство ответницата М. Д. притежава 1/6 ид.част, а другата 1/6 ид.част се разпределя по равно между наследниците на починалия син - ответниците А. и Д., които получават по 1/12 ид.част. Като се подведат под общ знаменател идеалните части на страните следва ищеца да получи 2/6 ид.части равни на 4/12 ид.части, ответницата М. Д. 3/6 равни на 6/12 ид.части и ответниците А. П. и Д. П., наследявайки баща си П.П. , който има 1/6 ид.част равна на 2/12 делено на 2 по 1/12 ид.част.

5

Поради което съдът намира, че следва да се допусне делба между страните при посочените по-горе квоти, относно подробно описания в исковата молба имот.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ ДЕЛБА между Х. А. Х. с ЕГН

**********, с адрес ***********; А. П. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***********; М. Д. Д. с ЕГН ********** от *********** и Д. П. П. с ЕГН ********** от *********** относно недвижим имот, находящ се в с.С., общ.Тополовград, а именно: дворно място с площ от 1150 кв.м., съставляващо УПИ IX-103 в квартал 35 по ПУП на с.С., при съседи: УПИ I-102-Г.Г.Г., УПИ Х-101-„***********“ООД, УПИ VIII-101 Д.Д.Д. и улица, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м и второстепенна паянтова сграда – сая, със застроена площ от 44 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота.

ПРИ КВОТИ:

- За Х. А. Х. - 4/12 ид.части

- За А. П. П. – 1/12 ид.части

- За М. Д. Д. – 6/12 ид.части

- За Д. П. П. – 1/12 ид.части

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 6