Разпореждане № 163403 от 10.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 59826/2024
- Вид
- Разпореждане № 163403
- Подписан
- 10.11.2024
- Състав
- ВИКТОРИЯ МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 163403 гр. София, 10.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ................... като разгледа докладваното от ................... Частно гражданско дело № 20241110159826 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ................... срещу Ц. Д. Б. с ЕГН: ********** за сумата от 1 300,00 лева (хиляда и триста лева), представляваща главница по Договор за паричен заем № 729730 от 31.08.2022 г., ведно със законната лихва от 09.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 241,34 лева (двеста четиридесет и един лева и 34 стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 31.08.2022 г. до 21.06.2023 г., сумата о т 462,67 лева (четиристотин шестдесет и два лева и 67 стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2022 г. до 01.09.2024 г., сумата от 1 202,61 лева (хиляда двеста и два лева и 61 стотинки), представляваща компенсаторна неустойка за периода от 31.08.2022 г. до 21.06.2023 г., сумата от 325,00 лева (триста двадесет и пет лева), представляваща неустойка за забава по чл. 6, ал.2 от договора за заем.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, възнаградителната лихва и лихвата за забава на 10.11.2024 г.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за компенсаторна неустойка и неустойка за забава по чл. 6, ал. 2 от договора за заем, съдът намира следното:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя, длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 ДР на ЗЗП, по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на ЗПК и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Заявителят претендира неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, изразяващо се в осигуряване на поръчител или банкова гаранция. По същество описаната претенция за неустойка излиза извън присъщите функции и е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава 1 принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.
Нищожна е и клаузата за начисляване на еднократна неустойка за забава в размер на 25 % от главницата, тъй като влиза в пряко противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно който при забава потребителят дължи само законната лихва.
С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено за посочените вземания.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в частта разноските пропорционално на отхвърлената част от заявлението за сумата от 52, 18 лв. (30, 55 лв. държавна такса и 21, 63 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ..................., ЕИК ................. срещу Ц. Д. Б. с ЕГН: ********** В ЧАСТТА сумата от 1 202,61 лева (хиляда двеста и два лева и 61 стотинки), представляваща компенсаторна неустойка за периода от 31.08.2022 г. до 21.06.2023 г., сумата от 325,00 лева (триста двадесет и пет лева), представляваща неустойка за забава по чл. 6, ал.2 от договора за заем, както и за направените по делото разноски в размер на 52, 18 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2