Решение № 133 от 22.06.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Свиленград, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Й. Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Й. Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100835 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1647.58 евро, представляваща вземане за връщане на платена без основание, погрешно платена сума, обективно съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД – за присъждане на законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Производството е образувано по искова молба от С. Г. Д., ЕГН ********** срещу Г.

А. Б., ЕГН **********. Ищецът твърди, че на 24.09.2025 г. превел по сметка на ответника сумата от 1485 британски лири с еврова равностойност 1647.58 евро ( и левова равностойност 3222.39 лева). Ищецът установил, че е допуснал грешка и поканил ответника да му възстанови сумата с основание грешен превод. До момента сумата не му била възстановена. Поради което иска съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1647.58 евро ( и левова равностойност 3222.39 лева), получена неоснователно от последния на 24.09.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 30.10.2025 г. до изплащане на сумата.

Ответникът е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения иск. Посочва, че в негова полза е издаден изпълнителен лист № 283/11.09.2025 г. по влязло в сила решение на РС Свиленград по гр. дело № 895/2025 г. и на ОС Хасково по гр. дело № 670/2025 г. срещу Я.М. за общата сума от 1664.25 евро (3255 лева). На основание този изпълнителен лист на 23.09.2025 г. срещу Я.М. било образувано ИД № 1599/2025 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев. Посочва, че на 24.09.2025 г. по сметката му е получен превод в размер на 1647.58 евро ( и левова равностойност 3222.39 лева) от ищеца С. Д.. Посочва, че сумата е преведена без в нея да е посочено основание за превода, но предвид, че Я.М. и ишецът се 1 намирали в близки отношения, в общо домакинство и в трайно фактическо съжителство, то тази сума не е преведена без основание, а с правно основание - за погасяване на дълга на Я.М. – съжителка на ищеца – към ответника. Посочва, че Я.М. е уведомена от ЧСИ за постъпилото в нейна полза по образуваното изпълнително дело плащане от страна на ищеца и тя не е възразила, а се е възползвала от него, приела е направеното плащане на нейния дълг от ищеца в полза на ответника. Въз основа на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като се запозна и прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти.

От правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК и съобразно релевантните за спора факти по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на нещо, получено на без основание, ищецът следва да докаже факта на плащането на 24.09.2025 г. на парична сума на ответника, както и липсата на основанието, съответно че сумата е преведена погрешно от ищеца на ответника. В тежест на ответника е да установи по безспорен начин с допустимите от ГПК доказателствени средства, че сумата е получена от него на валидно правно основание.

По делото е безспорно, че С. Г. Д., ЕГН ********** на 24.09.2025 г. е превел по следната сметка на ответника ************ Г. А. Б., ЕГН ********** сумата от 1485 британски лири с еврова равностойност 1647.58 (и левова равностойност 3222.39 лева), без в платежното нареждане да е посочил защо е превел сумата.

В случая ответникът посочва като основание за задържане на сумата - за погасяване на дълга на Я.М. – съжителка на ищеца – към ответника по изпълнителен лист № 283/11.09.2025 г. по влязло в сила решение на РС Свиленград по гр. дело № 895/2025 г. и на ОС Хасково по гр. дело № 670/2025 г. срещу Я.М. за общата сума от 1664.25 евро (3255 лева) и образуваното въз основа на този изпълнителен лист ИД № 1599/2025 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, или погасяване на задължението.

От събраните по делото доказателства (л. 32 л. 36 от делото, представляващи копия на документи от изпълнителното дело и копие на изпълнителния лист) действително се установява, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист № 283/11.09.2025 г. по влязло в сила решение на РС Свиленград по гр. дело № 895/2025 г. и на ОС Хасково по гр. дело № 670/2025 г. срещу Я.М. за общата сума от 1664.25 евро (3255 лева). На основание този изпълнителен лист на 23.09.2025 г. срещу Я.М. било образувано ИД № 1599/2025 г. по 2 описа на ЧСИ Самуил Пеев. Това, обаче не може да обоснове правен извод по делото, че сумата е задържана от ответника на правно основание - за погасяване на дълга на Я.М. – съжителка на ищеца – към ответника по изпълнителен лист № 283/11.09.2025 г.. Видно от платежните нареждания и от изрично обявеното за безспорно обстоятелство процесната сума не е постъпила по сметка на ЧСИ Самуил Пеев, а е постъпила по лична сметка на ответника ************ при Банка ДСК АД. Действително сумата е преведена 1 ден след образуване на изпълнителното дело, но преди получаване на 03.11.2025 г. на поканата за доброволно изпълнение от длъжника – Я.М. – видно от представената по делото покана за доброволно изпълнение с изх. № 23540/02.10.2025 г.

По реда на чл.176 от ГПК е изслушан ответникът – Г. Б., който заявява, че след образуване на изпълнителното дело е получил съобщение от адв. Т. – пълномощник на ищеца, че преводът на сумата от 1664.25 евро (3255 лева) е грешен. Посочва, че е получил това съобщение след образуване на изпълнителното дело.

По делото е представена снимка от „Вайбър чат“ с дата 25.09.2025 г. – един ден след превода на сумата. За тази кореспонденция, неоспорена от ответника, ответникът лично потвърди в открито съдебно заседание на 03.06.2026 г., че се е провела действително между него и адв. Т. – пълномощник на ищеца С. Д. и от която е видно, че адв. Т. от името на С. Д. е поканил ответника да възстанови сумата, като изрично му е посочил, че преводът е грешен.

Горните изводи на съда не се разколебават и от това, че длъжникът по изпълнителното дело Я.М. не е възразила срещу направеното плащане. Не се разколебават и от представеното писмо с вх. № 15543/03.10.2025 г., от ответника до ЧСИ Самуил Пеев, в което същия е посочил, че е възприел плащането от С. Д. като погасяване на дълга на Я.М., за което на 03.10.2025 г. е уведомил ЧСИ. Това, обаче е станало след като ответникът призна, че е бил уведомен от пълномощника на ищеца на 25.05.2025 г., че получената процесна сума е грешно преведена.

Само когато не е налице грешка при изпълнение на чужд дълг, това плащане ще породи правопогасително действие - платеното ще е при наличие на годно правно основание.

Обратно, когато погрешно се изпълнява чуждо задължение, това плащане е без правно основание - липсва годен юридически факт, поради което не настъпва правопогасително действие и платилите без правно основание правни субекти имат право на кондикционен иск срещу кредитора.

За заплатеното поради фактическа или правна грешка (при липса на годен юридически факт за извършеното имуществено разместване, респ. при липса на съзнание за изпълнение на конкретен чужд дълг) се прилагат правилата за неоснователното обогатяване при начална липса на правно основание (получилият плащане кредитор дължи връщане на полученото имуществено благо).

В настоящият случай, при разпределената доказателствена тежест ответникът не 3 доказа основание за задържане на процесната сума.

На основание гореизложеното, поради наличието на всички елементи от фактическия състав на кондикционното право на ищеца по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски има единствено ищецът на основание чл.

78, ал. 1 ГПК. Ищецът е сторил разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 679.45 евро, които ответникът следва да бъде осъден да заплати.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. А. Б., ЕГН ********** да заплати на С. Г. Д., ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 1647.58 евро, представляваща недължимо платена на 24.09.2025 г. сума, ведно със законната лихва от 30.10.2025 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 679.45 евро – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Свиленград, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Й. Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Й. Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100835 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1647.58 евро, представляваща вземане за връщане на платена без основание, погрешно платена сума, обективно съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД – за присъждане на законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Производството е образувано по искова молба от С. Г. Д., ЕГН ********** срещу Г.

А. Б., ЕГН **********. Ищецът твърди, че на 24.09.2025 г. превел по сметка на ответника сумата от 1485 британски лири с еврова равностойност 1647.58 евро ( и левова равностойност 3222.39 лева). Ищецът установил, че е допуснал грешка и поканил ответника да му възстанови сумата с основание грешен превод. До момента сумата не му била възстановена. Поради което иска съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1647.58 евро ( и левова равностойност 3222.39 лева), получена неоснователно от последния на 24.09.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 30.10.2025 г. до изплащане на сумата.

Ответникът е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения иск. Посочва, че в негова полза е издаден изпълнителен лист № 283/11.09.2025 г. по влязло в сила решение на РС Свиленград по гр. дело № 895/2025 г. и на ОС Хасково по гр. дело № 670/2025 г. срещу Я.М. за общата сума от 1664.25 евро (3255 лева). На основание този изпълнителен лист на 23.09.2025 г. срещу Я.М. било образувано ИД № 1599/2025 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев. Посочва, че на 24.09.2025 г. по сметката му е получен превод в размер на 1647.58 евро ( и левова равностойност 3222.39 лева) от ищеца С. Д.. Посочва, че сумата е преведена без в нея да е посочено основание за превода, но предвид, че Я.М. и ишецът се 1 намирали в близки отношения, в общо домакинство и в трайно фактическо съжителство, то тази сума не е преведена без основание, а с правно основание - за погасяване на дълга на Я.М. – съжителка на ищеца – към ответника. Посочва, че Я.М. е уведомена от ЧСИ за постъпилото в нейна полза по образуваното изпълнително дело плащане от страна на ищеца и тя не е възразила, а се е възползвала от него, приела е направеното плащане на нейния дълг от ищеца в полза на ответника. Въз основа на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.