Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260156 от 05.11.2021, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 1897/2020
Вид
Решение № 260156
Подписан
05.11.2021
В сила
01.12.2021
Състав
ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107 · Закон за енергетиката
  • чл.98а · Закон за енергетиката
  • чл. 98а ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 98а ал. 4 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 24 · Закон за енергетиката
  • чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Ловеч, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА при секретаря..........Петя Маринова……..............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1897 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

Иск с правно основание чл. 422 ал.

1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката.

Постъпила е искова молба от “ЧЕЗ

ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София, чрез пълномощник адв.

Р.Д., срещу А.Х.Г., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания: 496.44 лева – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия и 6.70 лева – лихва за забава.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество се намира в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Изтъква се, че съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 17.11.2019 г. до 18.03.2020 г., а от своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадени от ищеца фактури.

Посочва се, че ищецът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. Дружеството е доставяло на А.Х.Г., с електроснабден имот, находящ се в ***** с ИТН 300219544945, ел. енергия за периода от 17.11.2019 г. до 18.03.2020 г., за което е издало отделни фактури с конкретно посочени дължими суми, а именно: Фактура № ********* от 27.12.2019 г., на стойност 103.54 лева за периода 17.11.2019 г. – 17.12.2019 г.; Фактура № ********* от 27.01.2020 г., на стойност 170.93 лева за периода 18.12.2019 г. – 16.01.2020 г.; Фактура № ********* от 26.02.2020 г., на стойност 215.32 лева за периода 17.01.2020 г. – 16.02.2020 г.; Фактура № ********* от 27.03.2020 г., на стойност 6.65 лева за периода 17.02.2020 г. – 18.03.2020 г., или обща стойност главница по неплатени фактури – 496.44 лева.

Твърди се, че така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред, като според чл. 19, ал. 8 от Общите условия, неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.

Посочва се още, че на основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд-Ловеч, по което е образувано ч.гр.дело № 562/2020 г. и е издадена заповед за изпълнение. Изтъква се също, че в съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите задължения, която съдържа всички претендирани и посочени по-горе фактури, като по всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.

Ищецът посочва също, че съгласно действащото законодателство има право и е начислил и лихвата за процесния период, както следва: 2.36 лева за периода от 21.01.2020 г. – 08.05.2020 г. за фактура № *********; 2.51 лева за периода от 20.02.2020 г. – 08.05.2020 г. за фактура № *********; 1.80 лева за периода от 21.03.2020 г. – 08.05.2020 г. за фактура № ********* и 0.03 лева за периода от 22.04.2020 г. – 08.05.2020 г. за фактура № *********, или обща сума лихва за забава – 6.70 лева, считано от 21.01.2020 г. до 08.05.2020 г.

Ищецът моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че длъжникът А.Х.Г. по издадената Заповед за изпълнение му дължи следните суми: 496.44 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 17.11.2019 г. до 18.03.2020 г. и 6.70 лева - законна лихва за забава, считано от 21.01.2020 г. до 08.05.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

Претендира присъждане и на разноските по заповедното и настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат А.М., назначена за особен представител на ответницата, на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, с който счита, че предявените обективно съединени искове са неоснователни и недоказани. Излага съображения, че с представените счетоводни документи не се доказва наличието на задължения за използване на електрическа енергия в посочения размер. Счита, че процесната сума е произволно начислена, тъй като не са представени доказателства, от които да е видно, че именно електромерът с посочения във фактурите фабричен номер, е отчитал потреблението на ел. енергия в имота на ответника.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В писмена молба на пълномощника му исковете се поддържат изцяло. Представен е и списък на разноските.

Ответницата А.Х.Г. не се явява в съдебно заседание, а се представлява от назначения й особен представител адвокат М., която поддържа становището си по отговора и моли за отхвърляне на исковете.

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 562/2020 г. по описа на РС-Ловеч, както и от становищата на страните, чрез процесуалните им представители, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 4323/21.05.2020 г., от “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, е било образувано ч.гр.дело № 562/2020 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 285/21.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника А.Х.Г., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, за следните суми: 496.44 лева - главница, 6.70 лева - лихва за периода от 21.01.2020 г. до 08.05.2020 г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 21.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: 25.00 лева - внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 63.00 лева.

От мотивната част на заповедта е видно, че вземането произтича от неизпълнено задължение от длъжника, с клиентски № 300219544945, за плащане на доставена електрическа енергия за периода 17.11.2019 г. до 18.03.2020 г., с адрес на електроснабдения имот: *****

С Разпореждане № 260409/30.09.2020 г., заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената заповед.

Заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.

От постъпила справка на Община Ловеч с приложена декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че ответницата А.Х.Г. е декларирала, че е собственик по наследство на недвижим имот, находящ се в гр. Л.*****, с дата на придобиване – 31.12.2012 г.

Като доказателства по делото са представени описаните в исковата молба 4 броя фактури, издадени от доставчик „ЧЕЗ Електро България“ АД на получателя А.Х.Г.,***, както следва: Фактура № ********* от 27.12.2019 г., на стойност 103.54 лева, с период на снабдяване с ел. енергия и разпределението й от 17.11.2019 г. до 17.12.2019 г. и срок за плащане от 27.12.2019 г. до 20.01.2020 г.; Фактура № ********* от 27.01.2020 г., на стойност 170.93 лева, с период на снабдяване с ел. енергия и разпределението й от 18.12.2019 г. до 16.01.2020 г. и срок за плащане от 27.01.2020 г. до 19.02.2020 г.; Фактура № ********* от 26.02.2020 г., на стойност 215.32 лева, с период на снабдяване с ел. енергия и разпределението й от 17.01.2020 г. до 16.02.2020 г. и срок за плащане от 26.02.2020 г. до 20.03.2020 г.; Фактура № ********* от 27.03.2020 г., на стойност 6.65 лева, с период на снабдяване с ел. енергия и разпределението й от 17.02.2020 г. до 18.03.2020 г. и срок за плащане от 27.03.2020 г. до 21.04.2020 г., всички на обща стойност 496.44 лева.

От заключенията на вещото лице по допуснатите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, които съдът съобразява като компетентно изготвени и неоспорени от страните, се установява, че вещото лице, след като е проучило документите по делото и извършило справка в Центъра за обслужване на клиенти на ищеца, офис Ловеч, е констатирало, че ответницата има открита партида в „ЧЕЗ Електро България“ АД с клиентски № 300219544945 и аб.№ ********** за снабдяване с ел. енергия преди 2010 г. Последното извършено плащане е било на 02.01.2020 г. по фактура от 26.11.2019 г. за периода от 17.10.2019 г. – 16.11.2019 г. в размер на 64.37 лева с ДДС. В счетоводството на „ЧЕЗ Електро България“ АД процесните фактури са отразени като задължение за плащане по посочения клиентски номер на ответницата, включени са в дневниците за продажба в месеца, в който са издадени, и няма отразено извършено плащане по тях. Дължимата сума като главница по процесните фактури е установена от вещото лице в размер на сумата 496.44 лева с ДДС, а размерът на дължимата лихва за забава за процесните фактури за периода от настъпване на изискуемостта /21.01.2020 г. – по първата фактура/ до датата на издаване на справката за възникнали задължения /08.05.2020 г./ е общо 6.70 лева.

След извършена справка в „ЧЕЗ

Разпределение България“ АД, вещото лице е установило, че данните от показанията на консумираната ел. енергия - дневна и нощна, са отчетени посредством монтирано монофазно СТИ с производител ZPA с фабричен № N2293423 до 10.12.2019 г. включително и от 11.12.2019 г. – монофазно СТИ, тип HXE 110, производител HEXING, с фабричен № 18965598, от представител /инкасатор/ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и са подадени към „ЧЕЗ Електро България“ АД. Вещото лице е дало заключение, че двете СТИ са в метрологична годност, като отговарят на техническите и метрологичните изисквания, определени в Наредбата за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол към Закона за измерванията.

Периодите за отчет на консумираната ел. енергия от ответницата са ежемесечни по график, съгласно чл. 89 от Правилата за търговия с електрическа енергия.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че положителният установителен иск по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 107 от ЗЕ, с който е сезиран от доставчика на ел. енергия, е основателен. От събраните доказателства по делото, обсъдени по-горе, съдът приема, че между ищеца “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София и ответницата А.Х.Г. съществува облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на електрическа енергия, с място на използване – недвижим имот, собственост на ответницата, находящ се в гр. Л.*****, като ответницата има качеството на „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за енергетиката /ЗЕ/, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а ищецът - на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с ел.енергия.

Съгласно чл. 98а ал. 1 от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.