Решение № 1015 от 23.11.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. Стара Загора, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20235530102985 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.220 ал.1 КТ.

Ищецът „Фаундевър България” ЕООД София твърди в исковата си молба, че ответникът Г. В. Т. работел по трудов договор с „Фаундевър България” ЕООД /предишно търговско наименование „Сайтел България“ ЕООД/, ЕИК 175054504 на длъжност „Специалист обслужване на клиенти" от 10.10.2022г. до 28.11.2022г., когато трудовото му правоотношение било прекратено едностранно от него, на основание чл.326, ал.1 от Кодекса на труда, без да отработи срока на предизвестие или да заплати обезщетение за неспазено предизвестие. Независимо от отправената покана до настоящият момент ответникът не е заплатил на ищцовото дружество обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл.220 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение.

Моли съда да постанови решение, д което да осъди Г. В. Т. да заплати на „Фаундевър България” ЕООД София, сумата от 1950 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл.220, ал.1 от КТ. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Г. В. Т. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че счита исковата молба е недопустима и нередовна, предвид несъответствията в обявеното работно време в договора му с „Фаундевър България” ЕООД София от 8 часа дневно и действителното работно време, през което изпълнявал работните си задължения, изразяващо се в половин работен ден от 4 часа, съответно с двойно по-малко възнаграждение от другите колеги единствено и само заради неговата възраст, което на 1 основание чл.8, ал.3 от КТ е неприемливо и дискриминативно. Заявява, че действителното работно време се отразява чрез използваните от работодателят софтуерни продукти за работа, които той не е представил.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно по делото и се установява от представения трудов договор № 9517/10.10.2022г., че ответникът Г. В. Т. е бил в трудово правоотношение с ищеца, като по силата сключения между страните трудов договор е заемал длъжността „специалист обслужване на клиенти”. Не е спорно също, че на 25.11.2022г. Г. В. Т. е депозирал пред работодателя предизвестие за напускане, считано от 28.11.2022г., както и че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №10854/28.11.2022г. на основание чл.326 ал.1 от КТ, считано от 29.11.2022г.

Закона дава право на работника или служителя едностранно по собствена инициатива да прекрати трудовото си правоотношение независимо от това каква е причината за прекратяването и без да мотивира това си волеизявление, но в този случай следва да бъде отправено до работодателя предизвестие за прекратяване. Това право е регламентирано в чл.326 КТ. При прекратяване на трудовия договор по чл.326 ал.1 КТ работникът или служителят отправя писменото предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието /чл.335 ал.2 т.1 КТ/, освен ако работникът или работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок. С разпоредбата на чл.220 КТ законодателят е предоставил възможност на всяка от страните по трудовия договор да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с определен в закона размер - брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

В настоящия случай ответникът е депозирал Предизвестие за прекратяване на трудовия му договор, считано от 28.11.2022г. Тъй като в молбата не е посочено никое от основанията по чл.325 или чл.327 КТ, по отношение на които предизвестие не се дължи и не са посочени причини за прекратяването, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.326 КТ. В този случай и съобразно уговореното в раздел I т.2 на трудовия договор ответникът дължи двумесечно предизвестие. На страната отправила предизвестие /в случая ответникът/ законодателят дава възможност да не го спази, като заплати на другата страна сумата, равняваща се на трудовото възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието, т.е. това плащане е предвидено като алтернативна възможност на спазването на предизвестието. В случая срока на предизвестието не е спазен от работника, доколкото същия е пожелал трудовия му договор да бъде прекратен считано от 29.11.2022г., поради което дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието.

В заключението назначената съдебно-икономическа експертиза, което не е оспорено 2 от страните, вещото лице дава два варианта за определяне на обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ: в първия вариант същото е определено на база БТВ за м.10.2022г. и възлиза на 2200 лв. в брутен размер, а в чист размер след приспадане на дължимите удръжки – възлиза на 1980 лв. Във втория вариант на база БТВ за м.11.2022г. обезщетението по чл.220 КТ възлиза на 1100 лв. в брутен размер, а в чист размер след приспадане на дължимите удръжки – възлиза на 990 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.228 ал.1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Моментът на възникване на основанието за обезщетението е датата, считано от която лицето не е на работа. Когато тази дата не съвпада с края на месеца, се взема като база брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение /чл.228 ал.1 предл.I КТ/. Когато лицето е отработило цял месец, какъвто е настоящия случай следва да се вземе като база за определяне на обезщетението последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение /чл.228 ал.1 предл.последно КТ/, или БТВ за м.11 2022г.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че предявения иск за обезщетение по чл.220 ал.1 КТ се явява основателен и доказан за сумата от 1980 лв., представляваща обезщетение за неспазен двумесечен срок на предизвестие /раздел I т.2 на трудовия договор/. Тъй като ищецът не се е възползвал от правната възможност на чл.214 КТ съдът намира, че иска за обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ се явява основателен в предявения размер – 1950 лв.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски общо в размер на 878 лв. /78лв. ДТ, 200лв. възнаграждение за вещо лице и 600 лв. адвокатско възнаграждение/.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. В. Т., ЕГН **********, гр.Ст.Загора кв.Казански бл....., да заплати на „ФАУНДЕВЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД София, ЕИК 175054504 , със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цар Освободител №10 ет.3, представлявано от Лилия Йорданова Хиц, сумата от 1950 лева, представляваща обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в нетен размер за неспазен двумесечен срок на предизвестие, както и направените по делото разноски общо в размер на 878 лева.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка

BG61RZBB91551061096912, „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД.

IBAN

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на 3 страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4