Решение № 698 от 28.04.2026, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- Административно дело 91/2026
- Вид
- Решение № 698
- Подписан
- 28.04.2026
- В сила
- 28.04.2026
- Състав
- Стоян Вълчев
Цитирани разпоредби
- чл.142 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.171, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.2А, б."А" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 698
Ямбол, 28.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20267280700091 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Коли под наем сервиз“ ЕООД, [ЕИК] с адрес на управление [населено място], [улица], чрез управителя И. И. А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0261-000024/10.02.2026 г. издадена от Началник РУ към ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово, с която на основание чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДвП на дружеството като собственик на МПС е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил марка/модел "[марка, модел]" с peг. №[рег. номер] за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и описаното в ЗППАМ не отговаря на фактическата обстановка, т.к. на 05.01.2026 г. е сключен Договор за наем на МПС между Г. Ц. В. и дружество, което отдава за временно ползване на В. МПС лек автомобил [Марка], модел [модел], рег.№ [рег. номер] и при сключване на договора Г. Ц. В. е представил пред наемодателя СУМПС, като копие от същото е приложено към договора. В същото време ЗППАМ е съставен за това, че на 07.02.2026 г. като собственик на МПС, чието МПС е управлявано от Г. Ц. В.,който управлява МПС след като е лишен от това право с НП № 25-0261-000640/08.12.2025 г. влязло в сила на 30.01.2026 г. Към датата на сключване на договора Г. В. е притежавал СУМПС и е бил правоспособен водач, а след влизане в сила на НП не е уведомил наемодателя за промяна на обстоятелства по договора, а именно че е лишен от право да управлява МПС. Поради това се претендира заповедта да бъде отменена изцяло като неправилна, незаконосъобразна и необоснована.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.Д., която подържа жалбата и направените в нея искания, като доразвива изложените съображения и претендира да се присъдят направените по делото разноски.
За ответната страна в съдебно заседание се явява ст.юрисконсулт П., която сочи че материалните предпоставки за прилагане на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП са налице, т.к. със съставения акт за установяване на административно нарушение е констатирано нарушение, че лек автомобил е управляван от водач, който е лишен от това право с влязло в сила наказателно постановление, а принудителната административна мярка се прилага без оглед на вината и дори не изисква собственикът на моторното превозно средство да е предоставил доброволно автомобила си на друго лице, което да го управлява. Претендира да се потвърди издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка като правилен и законосъобразен акт, и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, като в случай, че се уважи жалбата, да се присъди възнаграждение за адвокат под минималния размер, установен в Наредба №1.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.02.2026 г. в 00:06 часа в [населено място], [община], [област], по [улица], с посока на движение от кръстовище с [улица]към кръстовище с [улица]служители на ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово са установили, че лек автомобил марка/модел "[марка, модел]” с peг. №[рег. номер], собственост на „Коли под наем сервиз“ ЕООД, [ЕИК] с адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя И. И. А., се управлява от Г. Ц. В., който е лишен от правото да управлява МПС с влязло в сила на 30.01.2026 г. наказателно постановление №25-0261-000640/08.12.2025 г.
Посочената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, като относно нея няма спор между страните.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0261-000024/10.02.2026 г. издадена от Началник РУ към ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово на основание чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДвП на „Коли под наем сервиз“ ЕООД, [ЕИК] с адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя И. И. А. като собственик на МПС е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил марка/модел "[марка, модел]" с peг. №[рег. номер] за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за срок от 6 месеца, която заповед е получена от адресата на 24.02.2026 г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0261-000024/10.02.2026 г. издадена от Началник РУ към ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово, с която на основание чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДвП на „Коли под наем сервиз“ ЕООД, [ЕИК] с адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя И. И. А. като собственик на МПС е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил марка/модел "[марка, модел]" с peг. №[рег. номер] за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за срок от 6 месеца.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения акт е издаден от Началник РУ към ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово в рамките на неговата компетентност, съгласно Заповед №326з-2012/17.12.2025 г. на Директора на ОДМВР-Ямбол, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона, както следва:
Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач, за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.
Следва да се посочи, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
Поради това между административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото закононарушение.
Ето защо както наказателното постановление не е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тях според т.2а, б.“а“ е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
За да е приложима цитираната норма е необходимо и достатъчно да са осъществени в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно субекта по отношение на което се налага ПАМ да е собственик на автомобила, който да се управлява от лице, за което е налице някое от посочените по-горе обстоятества.
В случая не се спори и от приложените писмени доказателства се установява, че дружеството по отношение на което е постановена ПАМ е собственик на автомобила и че лицето управлявало автомобила е лишено от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, с което са осъществени визираните в закона материално-правни предпоставки.
Собствеността на МПС и управлението му от лице, след като е лишено от право да управлява моторно превозно средство по административен ред са релевантните факти, безспорно установен пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка и да прекрати регистрацията на пътното превозно средство.
В настоящият случай не е съставен АУАН по отношение на лицето, спрямо което се налага ПАМ, но акта не е елемент от процедурата по издаване на заповедта и липсата му не е съществено процесуално нарушение.
В случая е достатъчно, че в надлежно съставения акт са отразени правнозначимите факти, даващи основание за налагане на мярката, слад като съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а такова обратно доказване не беше проведено в настоящия процес.
Без значение е сключения договор за наем на МПС, още повече че същият не е с достоверна дата, т.к. нито предоставянето на управлението, нито знанието на собственика са относими към налагането на ПАМ факти и обстоятелства.
Що се касае до това, че водачът разпитан като свидетел по делото сочи, че не е разбрал, че му е отнето СУМПС или че не е уведомил за това наемодателя, са отношения между страните по договора и не засягат законосъобразността на издадения административен акт, защото същите не са елементи от фактическия състав на приложимата норма и доводите на оспорващия в този аспект са неоснователни.
Предвид посоченото атакуваната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли ведно с искането за присъждане на разноски.
С оглед изхода на делото оспорващия дължи да заплати на ответната страна направените по делото разноски под формата на юрисконуслтско възнаграждение в размер на 66,47 евро, като респективно се отхърли искането му за присъждане на разноски.
Водим от горното, Я А С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Коли под наем сервиз“ ЕООД, [ЕИК] с адрес на управление [населено място], [улица], чрез управителя И. И. А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0261-000024/10.02.2026 г. издадена от Началник РУ към ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Коли под наем сервиз“ ЕООД, [ЕИК] с адрес на управление [населено място], [улица], чрез управителя И. И. А. за присъждане на направените по делото разноски.
Разпечатката съдържа 43 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ded3f228-50ec-495a-a38c-0153a297fbe6