Решение № 21586 от 26.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21586 гр. С., 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110148116 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК – за делба, във фазата по извършването й.

С решение № 6617 от 14.04.2025 г., което е влязло в сила, е допусната, на основание чл.34 ЗС, съдебна делба между Р. С. Б. срещу И. С. Ч. на следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.“, бл. **, ет. **, състоящ се от: стая, кухня, обслужващи помещения, застроен на 44, 82 кв.м. с обща кубатура 177,00 куб.м., с 0, 624% ид.ч.от общите части на сградата и с отстъпеното право на строеж върху мястото, попадащо II (втора) зона, представляващ съгласно схема № ********/28.06.2024 г. на СГКК – гр.

С. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. С., последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект – от 28.06.2024 г., с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“, бл. **, вх. А, ет. **, ап. ***, намиращ се в сграда с идентификатор **********, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ: 44, 82 кв.м., прилежащи части: мазе № 13 с площ 2, 53 кв.м.; таван № 43 с площ 3, 48 кв.м.; 0, 624% ид.ч. от общите части на сградата, ниво: 1; при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – **********.7, **********.5; под обекта – **********.2, над обекта – **********.11, при квоти:

Р. С. Б. – 1/2, И. С. Ч. – 1/2.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и наличните по 1 делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством:

1) възлагане по реда на чл. 349 ГПК; 2) теглене на жребие по чл. 352 ГПК; 3) разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК; 4) изнасяне на имота/вещта на публична продан.

Основният принцип при избора на способ за извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество (чл. 34, ал. 2 ЗС , вр. чл. 69, ал. 2 ЗН ). Затова от съществено значение са следните обстоятелства: дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите; налице ли е възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на извършване на делбата.

В случая до делба е допуснат един недвижим имот – апартамент, при двама съделители.

Установи се от заключението на СТЕ по делото, че имотът е неподеляем, както и че пазарната стойност на същия възлиза на сумата 159 900 лв., с оглед на което стойността на дяловете на съделителите е, както следва: Р. С. Б. – 79 950 лв., И. С. Ч. – 79 950 лв.

Съгласно чл.348 ГПК когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

По претенцията по сметки с правно основание чл.31, ал.2 ЗС:

Ищецът претендира сумата 5 830 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 01.11.2023 г. – 14.04.2025 г.

Претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК (включително, когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата). Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346 ГПК – във втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е предявена още с иска за делба /в посочения смисъл – определение № 308 от 24.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014 г. на ВКС, IV ГО/.

С оглед изложеното допустима е претенцията на ответника за периода 01.11.2023 г. (който предхожда исковата молба) – 14.04.2025 г. (която дата предхожда влизането в сила на решението за допускане на делба, с което са допуснати привременни мерки по реда на чл.344, ал.2 ГПК).

По основателността на претенцията:

Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от 2 някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Основателността на претенцията се предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. страните да са съсобственици на процесния недвижим имот; 2. целият съсобствен имот да се ползва от един от съсобствениците през исковия период; 3. отправянето на писмена покана до ползващия съсобственик преди началната дата на процесния период за осигуряване на възможност за лично ползване или за заплащане на обезщетение. Установяването на посочените предпоставки е в доказателствена тежест на предявилия претенцията по сметки ищец, наред с размер на исковата претенция.

В случая безспорно е наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния имот, установено и с влязлото в сила решение за допускане на делбата, както и личното ползване на имота от ответника за исковия период.

За да може да се приеме, че съсобственикът, който използва сам общата вещ, съобразно с чл. 31, ал. 1 ЗС започва да пречи на другите съсобственици, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползване лишава другите съсобственици от възможността да ползват и те общата вещ, законът изисква само едно условие – писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава.

Писмена покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС представлява всяко писмено волеизявление, отправено от съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването. Без значение е дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт, най-често искова молба с искане за заплащане на обезщетение, което произтича от личното ползване на имота от ответника.

Писмената покана обаче има действие занапред без ограничение във времето до настъпване на правопогасяващия факт /в този смисъл са мотивите на ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, така и решение № 352/13.07.2010 г. по гр. д. № 618/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 240/21.06.2011 г. по гр. д. № 1390/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО/.

По делото е представена нотариална покана, връчена на ответника на 01.11.2023 г., с която ищецът е поискал заплащането на обезщетение за лишаване от полазване, от който момент е налице писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС.

При това положение в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид. ч. от съсобствения му с ответника апартамент за периода от писменото поискване – 01.11.2023 г. до 14.04.2025 г.

3

Размерът на средния пазарен наем за този период възлиза на сумата 11 660 лв. при съобразяване заключението на съдебно-оценителна експертиза по делото, съответно за 1/2 от имота – на сумата 5 830 лв.

Между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че за исковия период ответникът е заплатил сумата от общо 2 000 лв., с която следва да бъде намален размерът на дължимото обезщетение, поради което е налице неизплатен остатък от 3 830 лв.

До посочения размер претенцията се явява основателна и следва да се уважи, а над тази сума до пълния предявен размер от 5 830 лв. – да се отхвърли.

По претенцията по сметки с правно основание чл.59 ЗС:

Ищецът претендира сумата 1 986 лв., представляваща платена от него 1/2 от задължения към „Т. С.“ ЕАД за доставка на топлинна енергия за периода 2023 г. – 2025 г.

По делото е представено преводно нареждане от 18.03.2025 г., с което ищецът е платил в полза на „Т. С.“ ЕАД сумата 990 лв. с основание – 1/2 плащане от м.05.23 г. – м.04.24 г. + ОФ от м.06.2024 г., както и преводно нареждане от 03.08.2025 г., с което ищецът е платил в полза на „Т. С.“ ЕАД сумата 996 лв. с основание – обща фактура от 30.06.2025 г. – 1/2 от задължения, т.е установява се плащане на сума в общ размер на 1 986 лв. в полза на „Т. С.“ ЕАД.

Съдът приема, че тези плащания касаят доставената топлинна енергия за процесния имот.

Твърденията на самия ищец, уточнени в проведеното на 25.09.2025 г. открито съдебно заседание, са, че с нея ищецът е заплатил неговата 1/2 от задълженията, съответстваща на притежаваната от него 1/2 от правото на собственост. Твърденията на ищеца са, че доколкото имотът се ползва единствено от ответника, то единствено той ползва и доставената топлинна енергия.

С оглед приетото от съда, че имотът се ползва от ответника в релевантния период и липсата на оспорване, че до същия е доставяна топлинна енергия, 1/2 от която възлиза на сумата 1 986 лв. за периода 2023 г. – 2025 г., претенцията с явява основателна и като такава следва да се уважи.

По претенцията по сметки с правно основание чл.59 ЗС:

Ищецът претендира сумата 417, 24 лв., представляваща платени от ищеца данъци и такса смет за имота за периода 2018 г. – 2023 г.

По делото е представена приходна квитанция – ПОС от 16.08.2023 г., от която се установява заплащането на посочената сума. Тази сума представлява пълният размер на задължението за този период. Не се твърди това да е 1/2 от задължението. Задълженията за данък и такса смет са в тежест на съсобствениците съобразно дяловете им в съсобствеността, с оглед на което, като е заплатил пълния им размер, в полза на ищеца е възникнало вземане към 4 ответник за 1/2 от тази сума – до размера на 208, 62 лв., до който претенцията следва да се уважи.

По разноските:

Държавна такса за производството по делба:

С ъ гл а с н о чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им.

Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса в размер на 4 % върху стойността на дяловете.

Посочените норми са съобразени с обстоятелството, че производството по съдебна делба е уредено като особено исково производство, което е предназначено да ликвидира състоянието на съществуваща съсобственост, а всяка от страните има двойно качество – те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Поради това отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в чл. 78 ГПК. Следователно, дължимата държавна такса и останалите деловодни разноски следва да се понесат от страните съобразно стойността на дяловете им, а разноските за процесуално представителство се понася от страните така, както са ги направили.

С оглед изложеното страните дължат държавна такса, както следва: Р. С.

Б. – сумата 3 198 лв., и И. С. Ч. – сумата 3 198 лв.

Разноски на страните:

В полза на ищеца следва да се присъди сумата 43, 40 лв. платена държавна такса за вписване.

В случая в първата фаза на делбата е приета СТЕ по искането на ищеца за привременни мерки, което е уважено. За тази СТЕ ищецът е заплатил депозит в размер на 600 лв., който следва да бъде възложен на ответника предвид основателността на искането за привременни мерки.

Във втората фаза на делбата е приета СТЕ при депозит от 600 лв., дължим по равно от страните, който е заплатен изцяло от ищеца.

Чуждите (на другия съделител) разноски по експертизата за оценка на имотите и съставяне на дяловете подлежат на възстановяване за съделителя, който ги е платил, с решението по извършване на делбата (в този смисъл – определение № 199 от 04.10.2017 г. по ч. гр. д. № 899/2017 г. на ВКС, І ГО). По тази причина ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца половината от депозита в размер на сумата от 300 лв.

Ищецът претендира адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 31.07.2024 г. в размер на 3 000 лв. за първата фаза на делбата и по договор за правна защита от 21.10.2025 г. в размер на 1500 лв. за втората фаза на делбата.