Решение № 476 от 31.01.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10419/2023
- Вид
- Решение № 476
- Подписан
- 31.01.2024
- В сила
- 27.02.2024
- Състав
- Величка Запрянова Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 ал. 1 т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 98а ал. 2 т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 476 гр. Пловдив, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330110419 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Вес 333“ ЕООД срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с която се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 340,49 лева, представляваща сума, начислена по едностранна корекция на сметка за електрическа енергия, за която сума е издадена фактура № ********** от 25.04.2023 г.
В исковата молба се излагат съображения, че ответникът съставил на ищеца фактура за допълнително начислена електрическа енергия на стойност 340,49 лева от 25.04.2023г. с краен срок на плащане 05.05.2023г. Оспорва се дължимостта на тази сума, като се твърди, че не са спазени правилата при извършване на проверката на електромера, както и цялата корекционна процедура и се сочат конкретни нарушения. Твърди се, че задължението за поддържане в изправност на СТИ е на ответника, че не е доказано виновно поведение на ищеца по манипулация на електромера, както и че ответникът няма право да коригира едностранно сметката поради липсата на предвиден в ОУ на дружеството ред за уведомяване на клиента за това. С оглед изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество, с който се излагат съображения за неоснователност на предявената искова претенция. Сочи се, че на 20.03.2023 г. негови служители извършили проверка на електромер № **********, отчитащ доставената енергия в обекта на ищеца – в гр. *******, ул. „**********“ № **.
Установили, че СТИ е повредено с тъмен дисплей и не отчита електрическата енергия. Съставили констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № ******* от същата дата за подмяната му. Твърди се, че били налице предпоставките на чл.52, ал.1, т.1 ПИКЕЕ и била начислена допълнително 527 kWh енергия, отговаряща на стойността по 1 фактурата, като преизчислението било за 15 дни, считано от предходен отчет, като началото на корекционния период е 05.03.2023 г., а последната дата е 20.03.2023 г., когато е извършена последваща техническа проверка и демонтаж на процесния електромер. Твърди се, че е спазена процедурата за проверка и корекция по ПИКЕЕ, като документите от проверката са изпратени на ищеца и че има законово основание да начисли процесната сума, както и че няма задължение да доказва виновно поведение на ищеца. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, с който се отрича право на ответника – претендираното от него вземане за допълнително начислена електрическа енергия в размер на 340, 49 лева.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата, че: ищецът потребява електрическа енергия за обект, находящ се в гр. *******, ул. „**********“№ **, с ИТН ********, ответникът е издал срещу ищеца фактура № ********** от 25.04.2023 г. с която претендира заплащането на сумата от 340,49 лева, представляваща начислена по едностранна корекция на сметка за електрическа енергия.
Установява се от приложения констативен протокол и от свидетелските показания, че на 20.03.2023г. била извършена проверка на електромера на ищеца, който се намирал в електромерно табло, наред с други електромери.
Установява се още от свидетелските показания на разпитания свидетел, служител при ответното дружество, присъствал при проверката, че проверката е извършена в отсъствие на представител на ищеца, но в присъствието на свидетел, работещ към охранителната фирма, с която работи дружеството ответник, като свидетелят е подписал констативния протокол.
На място при проверката било установено, че дисплеят на процесния електромер е тъмен и не визуализира никакви данни, поради което същият бил подменен с нов, а старият изпратен в централния склад на ответното дружество. Показанията на този свидетел, следва да бъдат кредитирани, като логични, последователни и преки, доколкото свидетелят е очевидец, включително същите не се опровергават от останалия доказателствен материал.
По делото е прието заключение по съдебно- техническа експертиза, което настоящата инстанция кредитира, като компетентно изготвено, обективно и обосновано. По него вещото лице, след документална проверка, установява наличието на повреден електромер с фаб.№ **********, който не отчита потребена ел. енергия. Същият е трифазен, статичен, директен електромер, произведен през 2020 г. с оценка на съответствието от същата година, със срок на валидност до 2024 г., когато е следвало да се извърши последваща проверка. От данните в системата за дистанционно отчитане, съхраняваща информация от паметта на електромера, вещото лице констатира, че за периода от 05.03.2023 г. до датата на проверката 20.03.2023 г., няма регистрирани показания в паметта на електромера, от което излага 2 становище, че при тъмен дисплей електромерът е повреден и не измерва и не отчита консумираната електроенергия, както това е посочено в констативния протокол от проверката. Допълнително в съдебно заседание вещото лице посочва, че въпреки изгасналия дисплей връзката между електромера и системата за дистанционно отчитане не е прекъсната. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че повреденият електромер е подменен с електромер с фаб.№ *********. Относно датата на проверката и подмяна на електромера, съдът намира за установена датата 20.03.2023 г., в каквато посока са показанията на разпитания свидетел и данните от СТЕ, уточнени от експерта в съдебно заседание, доколкото от представените на стр. 8 от заключението /л. 17 от делото/ данни за подменения електромер с фаб.№ **********, има информация за датата 20.03.2023 г., че е налице връзка между него и системата за дистанционно отчитане.
Основният спорен въпрос по делото е това дали са били налице предпоставките за извършване на процесната едностранна корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване според методиката на допълнителната за плащане сума.
Приложима в случая нормативна уредба, с оглед датата на извършване на проверката на електромера - 20.03.2023 г. са ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г.). В раздел IX на същите се урежда редът и начинът за преизчисляване на количеството електрическа енергия. С новите ПИКЕЕ титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа, като това негово право се извежда от изричните норми на чл. 56 ал. 1 и ал. 2, съгласно които в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, опредЕ. от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Титуляр на вземането по корекционната фактура е електроразпределителното дружество, в случая „Електроразпределение Юг“ ЕАД (ответникът), което е легитимирано лице да отговаря по предявения установителен иск, а задължено лице е „ползвателят на мрежата“ (легална дефиниция в § 1, т. 41а от ДР към ЗЕ). Така ползвател на мрежата е и крайният потребител, в случая - ищецът, доколкото като потребител на електрическа енергия, стопанисваният от него имот е снабдяван от електроразпределителната мрежа, която дружеството ползва, за да получава електроенергия. Без значение е обстоятелството дали между страните съществува правоотношение, защото основанието за начисляване на допълнителната ел. енергия в случая не е наличието на облигационна връзка по доставка на ел. енергия, а самият подзаконов нормативен акт - ПИКЕЕ, чиито норми дават право за извършване на корекция на сметка на клиент при установено нерегламентирано ползване на ел. енергия.
3
За да може да упражни правото си на едностранна корекция, електроразпределителното дружество следва да е спазило реда, предвиден в ПИКЕЕ. В процесният случай се намира това да е сторено, доколкото се установява от свидетелските показания и писмените доказателства, в лицето на съставения от проверката констативен протокол, че в случая е била извършена проверка в обекта на ищеца, резултатите от която са обективирани в процесния констативен протокол, подписан от служители на ответника, както и от присъствала на място свидетел, в хипотезата на отсъствие на клиента. Съставеният протокол е бил изпратен на ищеца, по пощата с обратна разписка, както се изисква в чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ, за което по делото е представено известие за доставяне ************* /л. 23/.
В приетото по делото заключение по СТЕ, експертът потвърждава отразените в констативния протокол данни, че при тъмен дисплей, електромерът е повреден и не измерва и не отчита консумираната електроенергия. Външна намеса при проверката не се твърди и установява.
Следователно е налице хипотезата на техническа неизправност на средството за търговско отчитане, поради която използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени. От СТЕ се установява периодичната липса на данни за консумираната електроенергия за процесния обект. Поради това се намира, че неотчетеното количество ел. енергия е правилно изчислено по методиката на чл. 52, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ. Периодът на корекция също е установен с експертизата, като началният момент на начисление е датата на последния отчет на електромера съгласно извадката от електронното му досие – 05.03.2023 г., а крайният 20.03.2023 г.- датата на проверката и същият е в рамките на нормативно допустимите 90 дни назад според чл. 56 ал. 3 от ПИКЕЕ. Изчисленото по този начин от вещото лице количество енергия е 527 kWh, на стойност 340, 49 лева според чл. 56 ал. 3 от ПИКЕЕ съгласно приложими съответните цени за периода, одобрени от ДКЕВР. Посочените данни за количество енергия и нейното остойностяване, съвпадат с посочените в корекционната фактура.
От така изложеното следва, че е реализиран фактическият състав, даващ възможност на ответното дружество да извърши едностранна корекция на сметката на ползвателя на мрежата и с оглед законосъобразно проведената процедура по корекция на сметка и начисляването й на годно правно основание- чл. 52 ал. 1 т. 1 от ПИКЕЕ, сумата по фактурата е дължима.
Неоснователни се намират доводите на ищеца, че процесната сума не се дължи, доколкото не е установено неговото виновно и противоправно поведение и намеса върху средството за търговско измерване. Съдебната практика е трайно ориентира в насока, че когато има законово основание за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите за минал период от време, което е допустимо с ПИКЕЕ, не е необходимо доказване на виновно и противоправно въздействие от самия потребител върху средството за измерване. В този изричен смисъл са решение № 111/ 17.07.2015 г. по т. д.
№ 1650 по описа за 2014 г. на ВКС, ТК, І отделение, решение № 173/ 16.12.2015 г., по т.д. № 3262/ 2014 г., Второ ТО на ВКС, решение № 203 от 4
15.01.2016 г. по т. д. 2605/ 2014 г. на І ТО на ВКС, решение № 104 от 16.08.2016 г. по т. д. № 1671/ 2015 г. на І ТО на ВКС, решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/ 2016 г. на IІ ТО на ВКС, решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/ 2016 г. на IІ ТО на ВКС.
Неоснователно е и възражението на ищеца връзка с изискването на чл.
98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ, а именно - в общите условия на ответника да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ. В случай, че в ОУ в противоречие с чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. В този смисъл е и решение № 124/ 18.06.2019 г., постановено по гр. дело № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о. В случая не е спорно, че ответното дружество не е приело нови Общи условия след законовите изменение на ЗЕ от 2012 г., които да предвиждат специален ред за уведомява на потребителя при едностранна корекция на сметката. Това обаче не може до доведе до недължимост на сумата по корекционната фактура. Както се приема и в цитираното решение на ВКС, при договор за продажба (доставка), следва да се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока- чл. 183 от ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД, че, когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по- малък размер и съответно заплатена по- малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори и да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователното обогатяване- така и решение № 21/ 01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/ 2016 г. на ВКС, I г.о. Именно поради това, неизпълнението на задължението за съдържание на ОУ не може да доведе до недължимост на процесната сума, а единствено до невъзможност на ответника да претендира обезщетение за забава от неточното откъм срок изпълнение на паричното притезание.
Разпечатката съдържа 28 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ded3dd1e-eba1-4a86-b119-055165d24878