Решение № 257 от 12.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330203383 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

25-1030003352/02.06.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР - Пловдив, Сектор Пътна Полиция-Пловдив, с което на П. Д. Б., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 09.06.2025г., а жалбата е подадена на същата дата), от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Наказателно постановление № 25-1030-003352/02.06.2025г., е издадено от Р.К.П. на длъжност ***** в ОДМВР - Пловдив, Сектор Пътна ПолицияПловдив срещу П. Д. Б. за това, че на 07.05.2025г. в 16,18ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Васил Левски“ и бул. „България“, като водач на лек автомобил „Форд Фюжън“ с рег. № ****, при управлението на същия, Б. е извършил маневра обратен завой посока изток към ул. Брезовска, като е навлязъл и е преминал на червен сигнал на светофар, работещ в нормален режим, с което е извършил – не съобразява поведението си със светлинните сигнали – нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е била наложена на жалбоподателя глоба в размер на 100 лв.

Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН Бл.№ 1171351/07.05.2025г., издаден от Р. К. С., мл. автоконтрольор при Сектор Пътна Полиция - Пловдив, съгласно който било констатирано, че на 07.05.2025г., около 16,18ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Васил Левски“ и бул. „България“, П. Д. Б., като водач на лек автомобил „Форд Фюжън“ с рег. № ****, при управлението на същия, е извършил маневра обратен завой посока изток към ул. Брезовска, като навлиза и преминава през кръстовището на червен забраняващ сигнал на светофар, работещ в нормален режим, с което е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Горепосочената в АУАН и в НП фактическа обстановка настоящият състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН от фактическа страна не само не са опровергани, тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази насока, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на 2 актосъставителя С. и на свидетеля по акта Ж..

Актосъставителят С. в хода на съдебното заседание потвърждава издаването на АУАН и констатациите в него. Същият подробно разказва собствените си възприятия за случилото се – движението му по бул. България в посока изток, навлизането му на зелен сигнал на светофарната уредба, извършването на маневрата обратен завой от страна на жалбоподателя при забраняващ червен сигнал за него и застрашаването на участниците в движението с оглед близостта до сблъсък между двата автомобила.

Свидетелят Ж. от своя страна сочи, че няма спомен за случката, но потвърждава, че подписът в АУАН е негов, като по негови впечатления сочи, че вероятно с актосъставителя не са били в един патрул, а са били в различни такива, което се потвърждава и от показанията на св. С., който от своя страна сочи, че св. Ж. е бил в друг патрул на десетина метра от кръстовището, че е видял ситуацията и за това е станал свидетел на акта.

Така, въз основа на гореизложеното, съдът намира, че посочената в АУАН фактическа обстановка, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното, изцяло отговаря на реализиралото се в действителността, като доказателствената сила на АУАН-а не е оборена в настоящото дело. Същият отделно от това е бил подписан от жалбоподателя без възражения, като изложеното в жалбата, че е навлязъл на зелен сигнал, а светофарната уредба се е променила впоследствие, остана в хода на процеса доказателствено необезпечено и недоказано и противоречащо на посоченото от свидетелите и най-вече на показанията на св.

С..

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 07.05.2025г., на датата на нарушението, а НП - на 02.06.2025г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени 3 процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че е налице извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В посочената норма са изброени четири хипотези за съобразяване на поведението от страна на участниците в движението – 1. съобразяване със сигнали на длъжностни лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, 2. съобразяване със светлинните сигнали, 3. съобразяване с пътните знаци и 4. съобразяване с пътната маркировка. В случая, по начина, по който е описано нарушението в АУАН и в НП, няма съмнение, че се касае до нарушаване на второто предложение – съобразяване със светлинните сигнали.

Съгласно глава осма от ППЗДвП светлинните сигнали на светофара имат следното значение: червена светлина - означава „Преминаването е забранено“; едновременно светещи червена и жълта светлина - означава „Преминаването е забранено“; зелена светлина - означава „Преминаването е разрешено“ и жълта светлина - означава „Внимание, спри! Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението“. В конкретния случай, от събраните и проверени по делото доказателства, съдът приема, че жалбоподателят е навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Този фактически извод беше направен въз основа на кредитираните от съда показания на свидетелите С. и Ж., които са имали пряка видимост и непосредствено са възприели светлинните сигнали на светофара и момента на преминаването на жалбоподателя през кръстовището.

Беше изяснено, че червеният светлинен сигнал означава, че преминаването е забранено. Следователно, като е навлязъл и преминал през процесното кръстовище на червен сигнал на светофара, жалбоподателят не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофара. Това му поведение представлява изпълнителното деяние на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е наказан, а тъй като нарушението е формално, то с осъществяването на 4 това му поведение, нарушението е било довършено от обективна страна.

Настоящият състав приема, че в случая не е била налице хипотезата по чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП, съгласно която забраната за преминаване при жълта светлина на светофара не се отнася за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението, нито пък е била налице хипотезата на навлизане на автомобила на зелен сигнал. Такива факти не се установяват по делото, като изрично в показанията си св. С. сочи за навлизането и преминаването на жалбоподателя на червен сигнал и оттам близостта от възникване на ПТП в настоящия случай.

Съдът намира, че правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание "глоба" в размер на 100 лева. Видът и размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер (към момента на извършване на деянието в размер на 100 лв.), като съдът не констатира допуснато нарушение при определянето му.

Предвид всичко гореизложено, обжалваното наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски са дължими на въззиваемата страна.

Доколкото обаче такива не са поискани и не са представени доказателства да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

25-1030003352/02.06.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР - Пловдив, Сектор Пътна Полиция-Пловдив, с което на П. Д. Б., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 100 лева (с еврова равностойност 51,13 евро) за нарушение 5 на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6