Определение № 20110 от 17.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20110 гр. София, 17.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20251100510509 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248, ал.3 вр.чл.274 ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№ 400383 от 09.12.2024 година от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу Определение №33985 от 14.08.2025г. постановено по гр.д. №60598 от 2024г., СРС,59 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на прекратителното определение постановено по делото в частта за разноските.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно.

Жалбоподателят счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева, което следва да заплати на ответника, не съответства на критериите, заложени в ТР №6 от 06.11.2013г., по тълк. д.

№6/2012г., а именно – съответното адвокатско възнаграждение не отразява действителната фактическа и правна сложност на казуса, тъй като счита, че адвокатът на ответника не е изготвял отговор по чл. 130 ГПК, не е депозирал становища по съществото на спора и не е извършвал процесуални действия, изискващи особена правна работа. Счита, че след като производството е било прекратено поради отказ от наследство – обективно и неоспоримо фактическо доказателство, то допълнителна правна помощ дори не би следвало да се търси, поради което налага твърдения, че ответникът е ангажирал такава единствено с цел претендиране на разноски. Жалбоподателят твърди, че съгласно съдебната практика, делото е сложно тогава, когато то съдържа значителни по обем фактически материали и/или многообразие на твърдени от страните правнорелевантни факти. Излага твърдения, че адвокатската професия е свободна и включва икономически риск, поради което адв. възнаграждение не трябва да бъде фиксирано, а трябва да се съобразява с фактическата и правна сложност на делото. Подчертава, че разноските по делото не следва да бъдат санкция или да водят до неоснователно обогатяване 1 за която и да е от страните. Позовава се и на практиката на СЕС даваща възможност съдът да определи самостоятелно размера на възнаграждението под минималното определено в закона.

Моли определението по чл.248 ГПК да се отмени и Определение № 25014/07.06.2025г. да бъде изменено, в частта за разноските.

С отговора вх.№ 303090 от 16.09.2025г. ответникът В.М..М /Р./ оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Излага съображения, че съдът правилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като счита, че то напълно отговаря на извършената адвокатска работа. Възразява относно твърдението на жалбоподателя, че не е бил изготвен отговор съгласно чл. 131 ГПК и че не е депозирано становище. Излага твърдение, че по същество срещу ответника са предявени пет кумулативно съединени иска, а съгласно чл. 2, ал.

5 от Наредба №1 от 1999г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения („Наредбата“), възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове поотделно. Счита, че след като срещу ответника са предявени три иска с материален интерес над 1000 /хиляда/ лева и два с материален интерес до 1000 /хиляда/ лева, то съгласно Наредбата, би могъл да се определи адвокатски хонорар в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, поради което счита, че така определеното възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева е адекватно и дори е под минималното. Счита, че твърденията на жалбоподателя относно еквивалентността на юристконсулската и адвокатската професия, са неправилни, тъй като юристконсултът работи на трудов договор, а адвокатът упражнява свободна професия. Моли частната жалба да бъде отхвърлена, тъй като адвокатското възнаграждение отговаря на действително извършената правна работа и фактическа сложност на делото.

Съдът като взе в предвид становищата на страните намира за установено следното :

Частната жалба е подадена от молителя в производството по чл.248 ГПК и в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество СГС я намира за частично основателна.

С постановеното по делото съдебно Определение № 25014/07.06.2025г.

СРС е прекратил производството по гр. д. № 60598, поради направен от ответника отказ от наследство, поради което същия се явява ненадлежна страна в процеса. Приел е, че ответникът има право съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК да му бъдат присъдени разноските по делото в размер на 600 /шестстотин/ лева.

С молба от 16.06.2025г. в законовия едноседмичен срок ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските, като претендира липса на фактическа и правна сложност на делото, която да обосновава високия размер на адвокатското възнаграждение.

С обжалваното определение № 33985/14.08.2025г. съдът е оставил без 2 уважение искането за изменение на решението в частта на присъдените разноски.

СГС намира за основателно възражението за прекомерност на адв.възнаграждение. Същото е уговорено в размер на 600 лв. и е изплатено в брой видно от договора за правна помощ. Предвид практиката на СЕС съдът не е обвързан от размерите в наредба № 1 от 2004г. приета от САК и даваща минималните възможни адвокатски възнаграждения. СРС в конкретния случай макар и да е съобразил, че процесуалния пълномощник на ищците е взел участие в производството, не е отчел неговата сложност – същото е проведено при направен отказ от наследство и самото производство е прекратено с Определение № 25014/07.06.2025г.. Ответника е депозирал само отговор и е представил писмени доказателства касателно липсата на неговата легитимация да отговаря по спора. Няма проведено открито съдебно заседание и съответно процесуалният представител на ответника не се е явявал в съдебни заседания. Доколкото се касае само за писмена подготовка на съдебни книжа и изразяване на становищата си в писмен вид, въпреки тяхната изчерпателност, в едно с липсата на правна и фактическа сложност спора, то настоящата инстанция намира, че възнаграждението на процесуалния пълномощник на ответника следва да се намали, като подходящия размер за овъзмездяване на положения труд съдът намира да възлиза на сумата от 300 лв.

С оглед на изложеното следва обжалваното определение на СРС да се отмени и да се постанови друго с което Определение № 25014/07.06.2025г. в частта за разноските да се отмени за разликата над сумата от 300 лв. адв.възнаграждение.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ № 33985/14.08.2025г. постановено по гр.д.60598 от 2024г., СРС,59 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на Определение № 25014/07.06.2025г. в частта за разноските за разликата над 300 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Определение № 25014/07.06.2025г. постановено по гр.д.60598 от 2024г., СРС,59 състав. в частта за разноските за разликата над 300 лева / триста лева / до пълната присъдена сума от 600 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4