Решение № 379 от 08.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Бургас, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Търговско дело № 20252100900020 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Елка Н. Петрова – временен синдик на А.К.И., ЕГН **********, действаща в качеството на ЕТ „ММ-М.Й. - А. И.“ – в несъстоятелност, ЕИК 200719503, адрес за кореспонденция в ******, против А. М. Й., ЕГН **********, адрес *********, за осъждане на ответника да заплати на несъстоятелн ия търговец сумата от 839,64 лева, съставляваща половината от наема за отдадените от нея под наем в стопанската 2023/2024 г. съсобствени земеделски земи с обща площ от 2 9 , 9 8 7 дка, съгласно договор за наем на земеделска земя №1/01.06.2023 г. , ведно със законната лихва за забава върху исковата сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане .

Ищецът ЕТ „ММ-М. Й. - А. И.“ – в несъстоятелност, ЕИК 200719503, представляван от синдика Елка Н. Петрова твърди в исковата молба, че А.К.И. притежава ½ ид.ч. от правото на собственост върху следните поземлени имоти: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на землището на с.Каменар, област Разград, с площ от 8 5 0 1 кв.м. , адрес в с.Каменар, м.Хиска, предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – четвърта; поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на землището на с.Каменар, област Разград, с площ от 15 001 кв.м. , адрес в с.Каменар, м.Хайвалък, предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – четвърта; поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на землището на с.Каменар, област Разград, с площ от 6485 кв.м. , адрес в с.Каменар, м.Яса Козу, предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване 1

– нива, категория на земята – девета. Твърди се, че имотите са придобити по наследство от М.Й.И. и се притежават от ищеца и ответника в съсобственост при равни части, след като третия наследник К.М.Й. се е отказал от полученото наследство. Твърди се, че между ответницата и „Тера Нова 99“ ЕООД има сключен договор за наем на земеделска земя №1/01.06.2023 г. , по силата на който гореописаните земеделски земи се отдават за ползване на „Тера Нова 99“ ЕООД за срок от една стопанска година , считано от 01.10.2023 г. до 01.10.2024 г. срещу наемна цена в размер не по-малък от средния размер на наема за съответната стопанска година в общината, в която се намира земята. Според данните, обявени от Министерството на земеделието и храните, средната рента на декар е в размер на 5 6 лева, поради което и за процесните земи наемната цена възлиза на сумата от 1679,27 лева, половината от която се дължи на ищеца. Твърди се, че вземането на ищеца за ½ част от наемната цена е част от масата на несъстоятелността и подлежи на събиране от синдика. На ответника била изпратена покана за доброволно плащане, която останала непотърсена.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства , претендират се разноски.

Ответникът-физическо лице, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, в указания от закона и съда срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан с твърдението, че сключеният договор за наем от 01.06.2023 г. е безвъзмеден – тя и съсобственика А.И. не са имали воля за възмездно ползване на земите от „Тера Нова 99“ ЕООД и наемна цена за ползването им не е заплащана, поради което и по съществото си договорът представлява договор за заем за послужване, за който се прилагат правилата на чл .243 и сл. от ЗЗД. Акцентира и върху това, че припадащата се част от дохода от наем , който А.И. евентуално би получила е несеквестируем и се ползва от защитата по чл.44, т. 5 от ГПК, поради което и не следва да се включва в масата на несъстоятелността. На подробно изложени в отговора на исковата молба аргументи се претендира за отхвърляне на иска.

Не ангажира доказателства.

Ищцовата по делото страна, на която съдът е пратил препис от отговора и доказателствата към него, в указания от съда и закона срок е депозирала допълнителна искова молба, с която се оспорва становището на ответника, че доходът от земеделската земя се ползва със закрилата по чл.444, т.5 от ГПК и твърди, че вземанията за наем, респ.вземанията за ползите от съсобст вената вещ, не са несеквестируеми по никоя от хипотезите на чл . 4 4 4 от ГПК.

Оспорва се и възражението на ответника, че сключеният на 01.06.2023 г. договор по съществото си представлява договор за заем за послужване и в тази връзка се позовава на разпоредбите от раздел III, т.2 и 3.

Не ангажира нови доказателства.

В предоставения срок ответникът не се е възползвал от правото си да депозира отговор на допълнителната искова молба, не представя писмени доказателства, не прави доказателствени искания.

2

С определение, рег.№273/26.03.2025 г. , постановено по делото, като трето лице – помагач на ищеца е конституирано „Тера Нова 99“ ЕООД, ЕИК 206027956, представлявано от управителя Марин Каменов Йорданов. Със същото определение, за съвместно разглеждане в настоящето производство е приет и предявения от ищеца ЕТ „ММ-М.Й.-А.И." /н. / , Е И К 200719503, обратен иск срещу „Тера Нова 99“ ЕООД, ЕИК 206027956, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца, в условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен главния иск срещу А. М. Й. , сумата от 839,64 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в полза на масата на несъстоятелността на ЕТ „ММ-М. Й.-А. И.“ /н./, изразило се в ползване на поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, всички в землището на с.Каменар, в периода 01.10.2023 г. – 01.10.2024 г. , в размер на средния пазарен размер на наема за тази стопанка година (2023/2024) в общината, в която се намира земята, като при средна рента на декар в размер на 56 лева, за ½ от общо 29,987 дка, алтернативно представляваща наемна цена, която се дължи в масата на несъстоятелността по договор за наем на земеделска земя №1/01.06.2023 г., който по силата на чл .4а, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ обвързва всички съсобственици, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Не сочи нови доказателства.

На ответника по обратния иск е изпратен препис от същия , но в указания от закона и съда срок няма депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание страните не се явяват и представляват.

Предявените искови претенции са с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС и чл. 8 6 от ЗЗД срещу ответника А. М. Й. и по чл. 5 9 и чл. 8 6 от ЗЗД, евентуално чл.232, ал.2, вр.чл.228 и чл.86 от ЗЗД срещу ответника „Тера Нова 99“ ЕООД.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От вписванията по партидата на ЕТ „ММ-М. Й. А.И. “ в ТРРЮЛНЦ и приобщените като доказателства решение №221/06.10.2022 г. и №1/03.01.2024 г., и двете постановени по т.д.№58/2022 г. по описа на ОС- Бургас, се установява, ч е по отношение на ЕТ е открито производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност с начална дата 01.01.2022 г. и търговецът е обявен в неплатежоспособност, а за негов временен синдик е назначена Елка Н. Петрова. Към настоящия момент производството по несъстоятелността е висящо.

Изложеното обуславя наличието на правен интерес на временния синдик от предявяване на исковете за попълване масата на несъстоятелността.

Между страните не се спори , че по силата на наследствено правоприемство от М.Й.И., починал на 10.05.2009 г. и след отказ от наследство от К.М.Й., вписан в особената книга за приемане и отказ от наследство при РС-Разград под №6/15.05.2009 г., А.К.И. и ответницата А. М.

Й. са придобили собствеността върху възстановени с решение 3

№138В/26.08.1998 г. на ПК –Лозница в полза на наследодателя им земеделски з е м и , а именно: (1) нива от 6 , 4 8 4 дка, находяща се в м.Яса Козу и представляваща имот №021003; (2) нива от 15 дка, находяща се в м.Хайвалък и представляваща имот №035005; (3) нива с площ от 22,186 дка, находяща се в м.“Хайлалък и представляваща имот №040001; и (4) нива с площ от 8,501 дка, находяща се в м.Хаска и представляваща имот №041010, всички в землището на с.Каменар. В този смисъл са приетите като доказателства решение на ПК – Лозница №138Б/26.08.1998 г., удостоверение за наследници, изх.

№6049/10.10.2013 г., издадено от Община Разград и удостоверение №4046/22.11.2024 г., издадено от РС-Разград.

Безспорно в отношенията между страните е и възникналото на 01.06.2023 г. облигационно правоотношение между ответницата Й. и „Тера Нова 99“ ЕООД имащо за предмет наследените земеделски земи, представляващи имоти с №№21003, 35005 и 41010. Договорът е приет като доказателство по делото, а от съдържанието му е видно, че ответницата има качеството на наемодател по него. Договорът е сключен за срок от една стопанска година, считано за периода 01.10.2023 г. – 01.10.2024 г. и съгласно чл.2 и чл.3 от раздел III от същия, наемната цена е определена в размер не помалък от средния размер на наема за съответната стопанска година за общината, в която се намира земята. Така от данните, обявени в министерство на земеделието и храните, за процесните земеделски земи средната рента на декар е в размер на 56 лева и се заплаща след приключване на съответната стопанска година, за което свидетелства приетата като доказателство справка за средна стойност на рентните вноски в лева за декар – област Разград за стопанска 2023 г. – 2024 г., която не се оспорва от ответната страна.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В случая е открито производство по несъстоятелност срещу едноличен търговец. Съгласно нормата на чл.56 от ТЗ, едноличният търговец е дееспособно физическо лице с местожителство в страната, което се е регистрирало като такова. В правния мир не възниква нов правен субект , правният субект съществува преди това и това е физическото лице, тъй като регистрацията няма конститутивно действие по отношение правоспособността и дееспособността на търговеца, а само – декларативно действие. Безспорно прието в доктрината е, че признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност, като му дава възможност да бъде страна и по правоотношения и в търговското право, но не води до възникване на нов правен субект . Едноличният търговец продължава да бъде физическо лице, като за всички свои задължения, независимо дали са възникнали от упражняване на търговската му дейност или от други отношения, той отговаря с цялото си имущество , независимо дали е част от предприятието на ЕТ, дали е лично имущество, или е имущество СИО. Неограничената отговорност на собственика на предприятие, организирано под форма на едноличен търговец, намира съответно отражение в уредбата на последиците от обявяването на търговската му несъстоятелност. Извън формираната при откриване на 4 производството по несъстоятелност маса на несъстоятелността остават само права, които не могат да бъдат принудително отчуждавани поради естеството си (строго лични, непрехвърлими или неимуществени права) или по силата на специално законово правило. Всички секвестируеми активи, притежавани от длъжника, независимо дали са били предназначени за търговията (заприходени в баланса на предприятието) или не, попадат в обхвата на масата на несъстоятелността и са предмет на универсално принудително изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 0 , ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В случай, че някой от съсобствениците сам е ползвал и е получавал приходи от ползването на вещта, то за него възниква задължение да обезщети останалите съсобственици за онази част от ползите, които са съразмерни на притежаваните от тях части от съсобствения имот. Вземането по чл.30, ал.3 от ЗС като проявление на забраната за неоснователно обогатяване става изискуемо от момента на получаване на престацията, защото това е момента на неоснователността на преминаване на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго. Към момента, в който ползващият съсобственик получи облагата той е длъжен да предаде приспадащата се част на неползващия съсобственик, поради това и за настъпване на изискуемостта на вземането за обезщетение по чл.30, ал.3 от ЗС, не е необходимо отправяне на писмена покана до длъжника.