Решение № 20298 от 08.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20298 гр. С***, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ Р***ОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладВ.ото от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20211110166571 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

ОбразуВ.о е по искова молба, подадена от И*** И***** А. и уточнена с молби с вх. № 19037/02.02.2022 г. и с вх. № 26426/14.02.2022 г. Предявен е иск срещу Е. Г. П. за осъждането да заплати на ищеца сумата от 9000,00 евро, съгласно изрично уточнение на исковата претенция и на надлежния ответник, направено в молба с вх. № 26426/14.02.2022 г.

Ищецът твърди, че бил осъден да заплаща издръжка на двете си деца Д***А*** П. и К** И*** В. Д***, чрез тяхната м**ка и законен представител Е. Г. П., за което било образуВ.о изпълнително дело № 20141110420234 по описа на Съдебноизпълнителна служба към СРС. Поради забава в плащанията, на 13.10.2016 г. И*** В.

Д. заплатил лично на Е. П. издръжка за двете деца в размер на 9000,00 евро, дължима за периода от м. декември 2012 г. до м. ноември 2016 г., за което ответницата подписала документ и поела задължение да информира съдебния изпълнител за така заплатената издръжка. Тъи като ответницата не уведомила съдебния изпълнител за плащането, ищецът отправил искане за приспадане от дължимата от него издръжка на така платената сума от 9000,00 евро. В становище във връзка с тази молба Е. П. не признала плащането, в резултат на което посочената сума била събрана втори път по изпълнителното дело. Поради това ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 9000,00 евро, като платена от него без осноВ.ие, а в условията на евентуалност – при отпаднало такова, ведно със законната лихва от датата на подаВ.е исковата молба до окончателното изпащане, като му бъдат присъдени и сторените в хода на производството разноски.

1

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Е. Г. П. за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв предявената искова претенция се оспорва в цялост като недопустима, неоснователна и недоказана.

Ответницата твърди, че не била получавала процесната сума от 9000,00 евро, а документът, представен от ищеца, за доказВ.е на плащането, бил съставен чрез измама и не съответствал на деиствителната воля. Оспорва се и доказателствената сила на представения от ищеца документ, удостоверяващ плащането. Незаплащането на дължимата за процесния период издръжка се установявало от вляза в сила присъда по НОХД № 6643/2016 г. по описа на СРС, 103-ти състав. Поддържа се още, че ищецът следвало да извършва плащания на издръжка само по изпълнителното дело, каквито били направени и към датата на твърдяното от него заплащане на сумата от 9000,00 лева. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност спрямо процесното вземане. Отправено е искане за отхвърляне на предявения иск в цялост и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски р***онен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно осноВ.ие чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на Е. Г. П. да заплати на И*** И***** А. сумата от 9000,00 евро, представляваща недължимо платено (на отпаднало осноВ.ие) от него в полза на ответницата на 13.10.2016 г. вземане за издръжка на Д***-А*** П. и К** И*** В.

Д***, дължима за периода от м. декември 2012 г. до м. ноември 2016 г.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: 1/ че процесната сума от 9000,00 евро е излязла от неговия патримониум, т. е. че е заплатена от него; 2/ че така заплатената сума е постъпила в имуществения комплекс на ответника; 3/ осъществяВ.ето на деиствия, довели до спиране и/или прекъсВ.е теченето на погасителната давност спрямо процесното вземане. От друга страна, ответникът следва да установи наличието на валидно осноВ.ие за заплащане на процесната сума от ищеца в негова полза, включително съществуВ.ето на това осноВ.ие и към датата на твърдяното плащане на сумата, съответно – и към датата на предявяВ.е на иска. На осноВ.ие чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения.

С доклада по делото съдът е отделил като ненуждаещо се от доказВ.е обстоятелството, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда да изплаща издръжка на Д***-А*** П. и К** И*** В. Д***, във връзка с което срещу него било образуВ.о изпълнително дело № 20141110420234 по описа на Съдебно- изпълнителна служба към СРС. Видно от представените по делото удостоверения за раждане, същият има качеството на техен баща.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца. В случая влязлата в сила присъда, постановена на 19.02.2019 г., има обвързващо действие за обстоятелствата, включени във фактическия състав на престъплението по чл. 183, ал. 1, пр. 3 НК, а ***но: 1/ че ищецът, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа своите двама синове, като им заплаща месечна издръжка в размер на по 200 лева, считано от 16.12.2013 г., в периода 2 от 16.07.2013 г. до 16.04.2015 г. не е изпълнил задължението си към тях в размер на повече от две вноски; 2/ че деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл (съзнателно), както и 3/ че същото, с оглед престъпния му характер, е протИ.правно.

Спорен по делото се явява въпросът дали И*** И***** А. на 13.10.2016 г. е заплатил на ищцата в брой процесната сума за погасяВ.е на натрупани задължения за издръжка на двете деца за периода от 01.12.2012 г. до 30.11.2016 г.

Видно от съдържанието на представената в оригинал по делото разписка от 13.10.2016 г. (л. 122), Е. Г. П. е получила от И*** И***** А. сумата от 9000,00 евро в брой, които щели да покрият неизплатената издръжка за Д. П. и К*** Й**** В. Д. за периода от м. декември 2012 г. до м. ноември 2016 г. Отразено е поетото от г-ца Е. Г.

П. задължение да информира съда, че е получила тази сума от г-н Й**** И***** А. за покриВ.е на съществуващия дълг от издръжките.

По делото е депозирана молба от процесуалния представител на Е. П. от 19.07.2023 г., в която е направено изявление, че същата не оспорва факта, че подписът, положен в долния десен ъгъл на документа, е ***но неин. Оспорена е единствено верността на неговото съдържание с доводи, че е съставен с цел измама – бил е представен на ответницата за подписВ.е, без да е дадена възможност да се запознае с напечатания в него текст.

Процесният документ има характер на частен свидетелстващ такъв, доколкото е резултат на възприети от посочения автор факти и материализира негово удостоверително изявление – в конкретния случ*** – за получаВ.е на посочената в него сума. За разлика от официалните свидетелстващи документи, които доказват с обвързваща съда доказателствена стойност, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в самия него, то при частните свидетелстващи документи съдът преценява доказателствената им сила по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото.

В о.с.з., проведено на 24.10.2023 г., Е. П. е дала обяснения по реда на чл. 176 ГПК, в които заявява, че на 13.06.2016 г. (датата на издаВ.е на процесната разписка), в момент, когато празнували рождения ден на сина , след позвъняВ.е на вратата, посрещнала на входа на блока куриер на “Б*** п***”. Същият носел кутия, пълна със стари играчки на сина , както се установило по-късно. За получената пратка бил предоставен документ, чието съдържание не видяла, но разписала набързо предвид празничния ден и настъпилата еуфория. След като отворила съдържанието, разбрала, че е измама, като изложеното се потвърдило и при извършената справка в “Б*** п***”, където установили, че такава пратка не съществува. За случилото се твърди, че била подала сигнал в Прокуратурата.

По повод изисканата от съда информация, по делото е постъпила справка по изп. дело № 20234/2014 г. от изпълнителна служба към СРС с приложени документи (л.

57 – 69), от които се установява, че по изпълнителното дело е депозирано изявление на ищеца, в качеството му на длъжник по изпълнението, за неговото прекратяВ.е поради погасяВ.е на задължението на осноВ.ие процесната разписка. По така отправеното искане са постъпили няколко становища от страна на взискателя (ответник в настоящото производство) – от 19.12.2016 г., от 20.02.2017 г. и от 21.02.2019 г., в които изрично заявява, че не е получила въпросната сума. В една от молбите – тази от 20.02.2017 г., е налице и индиция за подаден сигнал в СРП срещу длъжника с оглед представения документ и неговото съдържание, по който е образуВ.а пр. пр. № 3

656/16.0.2017 г. (л. 62). В тази връзка съдебният изпълнител е продължил изпълнителните действия, като видно от връчени на страните съобщения, производството по изп. дело № 20234/2014 г. е приключило едва през м. 06.2022 г. с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, на осноВ.ие чл. 433, ал. 2 ГПК.

По делото са изискани справки от Национална агенция по приходите и от Националния осигурителен институт относно декларираните от Й**** И***** А. данни за получаВ.и от него доходи за период от една година, считано от м. октомври 2015 г. до м. октомври 2016 г. Предоставената информация е еднопосочна – няма данни за декларирани доходи, в това число и за осигурителен доход на лицето за относимия период, съгласно депозирана от НАП молба от 21.04.2023 г. (л. 50) и справка от НОИ от 22.05.2023 г. (л. 56).

Представен е ревизионен доклад № Р2221119006014-092-001 от 09.04.2000 г. на ТД на НАП - С***, съставен на осноВ.ие чл. 117 ДОПК съгласно заповед за възлагане на ревизия на Й**** И***** А. по видове задължения и по периоди, а ***но – данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. (л. 78 - 112). След анализ на представените документи и всички събрани в хода на ревизията доказателства са констатирани източниците и размера на доходите на лицето за проверяВ.ия период. За относимите към процесния случ*** години е установено следното: през 2015 г. нетният размер на получените доходи от “Б*** К***” АД (не е деклариран сключен трудов договор) е в размер на 3841,36 лв., за които ревизираното лице не е подало ГДД, а през 2016 г. не са установени получени доходи.

При съвкупния анализ на обсъдения доказателствен материал, съдът намира, че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказВ.е на 13.10.2016 г. да е заплатил на ищцата в брой сумата от 9000 евро за погасяВ.е на натрупани задължения за издръжка на двете си деца за периода от 01.12.2012 г. до 30.11.2016 г. До този извод настоящият състав достига, съобразяв***ки липсата на декларирани доходи пред НАП и НОИ на лицето в едногодишен срок, предшестващ датата на твърдяното заплащане на процесната сума. Що се отнася до приложения по делото ревизионен доклад и констатираните в него като получени през 2015 г. доходи в размер на 3841,36 лв. от недеклариран източник, съдът намира, че също не са достатъчни да обусловят притежаВ.ето от ищеца на парични средства за заплащане на цялата твърдяна издръжка, нито наличието им в брой, предвид обстоятелството, че посоченият доход е установен на база получени копия на движения и наличности по банкови сметки на лицето, а по тях няма данни да е изтеглена от титуляра сума в такъв размер.

По повод изявленията на процесуалния представител на ищеца, отправени в о.с.з. на 13.06.2023 г., за наличието на данни в ревизионния доклад, че на 13.10.2016 г. ответницата Е. П. е подала декларация по ревизията относно получената процесна сума за издръжка, съдът намира, че се явяват необосноВ.и, съответно съжденията в този смисъл – неправилни. Видно от последния абзац на стр. 11 от 35 на доклада (л. 88 от делото), ***но ревизираното лице е представило декларацията от 13.10.2016 г. на Е.