Определение № 768 от 27.05.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. Велико Търново, 27.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Г. Драгостинов

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Г. Драгостинов Въззивно частно гражданско дело № 20264100500446 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 278 във връзка с чл. 83 от

ГПК.

С определение от 19.03.2026 година, постановено по гр.дело № 428 по описа на Павликенски районен съд за 2025 година, искането на ищеца Г. М. Б. да му бъде възстановена внесената по делото държавна такса е оставено без уважение като неоснователно.

Ищецът обжалва определението с доводи за неправилност. Прилагането на чл.

129, ал. 2 от ГПК изключвало възможността съдът да задържи внесената държавна такса.

Съдът върнал исковата молба, заради неизпълнение на указания по цитирания законов текст.

За да постанови атакуваното определение, първостепенният съд е приел, че държавните такси се дължат за образуването на гражданско дело, а не за решаване на съдебно предявения спор по същество.

Жалбата е основателна. Изводите на съда противоречат на закона.

Образуването и воденето на делата, за което говорят чл. 71 и чл. 73 от ГПК, е чиновническа дейност по завеждане на постъпилите книжа и документална подготовка за разглеждане на спора. Такса се дължи за определен вид дейност, която държавата извършва на гражданите.

На въпроса в какво се състои тази дейност и защо се дължи такса отговор дават не цитираните от първостепенния съд текстове, а нормата на чл. 2 от ГПК. Според нея съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена молба за защита и съдействие на лични или имуществени права. Чл. 236 и чл. 537 от ГПК разпореждат, че разрешаването се състои в постановяване на акт по същество. Към проблема за държавната такса чл. 73 от ГПК има отношение единствено относно момента, когато трябва да бъде платена – при предявяване на искането: чл. 73, ал. 3 от ГПК. Съотношението между 1 цитираните разпоредби показва, че винаги, когато исковата молба е върната по реда на чл.

129, ал. 2 от ГПК ще е налице хипотезата на чл. 45б от Закона за държавните такси – за съда отпада задължението да разгледа спора и внесената такса се явява недължимо платена.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение от 19.03.2026 година, постановено по гр.дело № 428 по описа на Павликенски районен съд за 2025 година, вместо което постановява:

Да се върне на ищеца Г. М. Б. заплатената с два банкови превода - на 17.06.2025 година и на 11.07.2025 година, държавна такса по гр.дело 428 по описа на Павликенски районен съд за 2025 година от 1 053 лв. по посочената на лист 72 от преписката на първоинстанционното производство банкова сметка.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2