Решение № 250 от 08.05.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. София, 08.05.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в открито съдебно заседание проведено двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА при секретаря Росица Иванова, като изслуша, докладваното от съдия Невин Шакирова гр.д.

№ 4931 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Образувано е по молба на А. Р. Г., чрез процесуален представител адв. К. К. за отмяна на влязло в сила решение от 24.10.1990г., постановено по гр.д. № 863/1989г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

С това решение, на основание чл. 41 от СК/1985г./отм./ е признато за установено, че А. Р. Г. е баща на детето Р. А. Т., родено на 17.08.1988г., с ЕГН [ЕГН] от майка А. Т. М. и са постановени мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето, предоставени на майката, относно режима на лични отношения и е присъдена издръжка.

Молбата е основана на твърдения, че през м. септември 2024г. при справка в масивите на ГРАО – П., молителят узнал, че като негов син е записано лицето Р. А. Г., което не познава.

На 16.09.2024г. посетил [община], където след извършена справка от служители бил снабден с акт за раждане на Р. А. Т., в който с ръкописна бележка отстрани било отбелязано, че с влязло в сила решение е признато за установено, че баща на роденото от А. Т. дете е молителят. Поддържа, че не познава и никога не се е запознавал с тези лица, нито е бил търсен от някое от тях. По негова молба бил снабден със заверен препис от решението и всички запазени по делото книжа на 02.10.2024г. След запознаване със съдържанието на съдебното решение молителят твърди, че описаното в него е невярно – не познава ищцата по делото и не е имал никога връзка с нея; не е живял на съпружески начала с никого, защото от 03.11.1981г. е женен и живее със съпругата си. Не е бил уведомяван за воденото срещу него дело. Към момента на образуване на делото през 1989г., преди и след това, както и понастоящем живее в [населено място], на един и същ адрес в[жк]. От запазените книжа по делото не е ясно как, на кой адрес и дали е бил призоваван. Съгласно исковата молба посоченият от ищцата адрес за призоваването му е в [населено място], където молителят не е живял никога. Призовки, съобщения и книжа по делото не са му връчвани. Ищцата никога не го е уведомявала, че дължи издръжка, нито от съда е бил уведомен за дължимата държавна такса. Ето защо счита, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК затова, че вследствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото или е бил ненадлежно представляван.

Отправя искане молбата за отмяна да се уважи.

Ответникът А. Т. М. в отговор оспорва молбата, както и изложените в нея твърдения като неотговарящи на обективната истина. Поддържа, че с молителя са имали интимна връзка, като той често оставал да нощува при нея в жилището на родителите й в [населено място].

Всички нейни роднини го познавали и знаели, че планират да сключат граждански брак.

Тогава А. се представил, че е от [населено място]. Когато разбрал, че е бременна започнал да се дистанцира от нея. По-късно разбрала, че А. е женен и че с нея е поддържал извънбрачна връзка. След раждането на детето, А. е кръстен на дядо си по бащина линия, а молителят настоявал детето да бъде настанено в дом и оставено за осиновяване. Съпругата на А. също я познава, като е посетила веднъж дома й в [населено място] и е виждала детето Р.. По гр.д.

1

№ 863/1989г. молителят е бил представляван от защитник, който съгласно решението по делото е оспорил иска. Ето защо поддържа, че страната не е била лишена от възможност да участва по делото и не е била ненадлежно представлявана. Отправя искане молбата за отмяна да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание молителят, поддържа изразената позиция по делото в писмено становище, а ответникът не се представлява.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:

С протокол за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение от 07.11.2005г. на Експертна комисия по чл. 149, ал. 3 от ПСАРОВАС /обн., ДВ, бр. 95 от 26.10.2004г. – отм./ на Окръжен съд – Пловдив, гр.д. № 863/1989г. с арх. № 730/1994г. е унищожено поради изтичане на указания срок за съхранение по чл. 148 от ПСАРОВАС /отм./. Сред запазените от делото оригинали на документи са искова молба и решение.

От тях се установява, че делото е било образувано по искова молба на А. Т. М. против А. Р.

Г. за приемане за установено, че ответникът е баща на роденото от нея на 17.08.1988г. в [населено място] дете от мъжки пол Р..

Съгласно постановеното на 24.10.1990г. решение по това дело, ответникът не се явява в съдебни заседания и не взема становище лично, а защитата му оспорва иска.

Въз основа на събраните по делото доказателства, поотделно и съвкупно, съдът приел за установено от показанията на свидетелите С. М. и С. М., че страните са живели на съпружески начала от м. октомври 1987г. до началото на м. март 1988г. Често приспивали в дома на родителите на ищцата и демонстрирали връзката си пред близки и приятели.

Проектирали сключване на брак, но това не се случило. Ищцата забременяла и когато бременността й била видима и напреднала, настъпила раздяла. Ответникът настоявал бременността да се прекъсне, но това било невъзможно поради напредналия й стадий. По време на зачеването, което според заключението на вещото лице П. е 23-28.11.1987г., ищцата не е имала контакти с друг мъж.

Ответникът не се е явявал за даване на кръвни проби за хематологична и левкоцитна експертизи, не се е явявал и в съдебни заседания.

При така установеното, съдът приел предявения иск за основателен и уважил същия, постановявайки и законните последици от установения произход от бащата на детето Р. А.

Т., родено на 17.08.1988г.

Решението е влязло в сила на 05.02.1991г.

Молбата за отмяна е процесуално допустима, съобразно произнасянето по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Производството по чл. 303 и сл. от ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 от ГПК – основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително.

Според разясненията в ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, в чл.

303, ал. 1, т. 5 от ГПК са групирани няколко отменителни основания със самостоятелно значение. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна и пълноценна защита в процеса. Поради това законът предполага, че страната не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и за нея решението е неправилно. С отмяната по този ред се обезпечава правото на страната на защита по висящ процес, като се 2 осуети опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на решението. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие.

Последното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е страната да не е могла да участва лично и/или чрез повереник в заседанието, за което е била призована, поради особени и непредвидени обстоятелства. Последните представляват такива пречки, които страната или повереникът не са могли да преодолеят /природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др./.

След като се позовава на посочените чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК хипотези, молителят следва да установи факта на извършеното процесуално нарушение от съда или на онези факти, опорочаващи надлежното му представителство в процеса.

Твърдението за допуснато нарушение на съответните правила при разглеждане на делото е обосновано от молителя с доводи, че не познава ответницата и роденото от нея дете; че решението е основано на показания на свидетели, вероятно роднини на ищцата; женен е от 03.11.1981г. за друга жена, с която живее и до днес; не е бил уведомяван за воденото дело; в [населено място] не е живял никога, а от 1982г. живее на един и същ адрес в [населено място]. Твърдението за ненадлежно представляване е необосновано.

В подкрепа на твърденията си молителят е представил единствено Удостоверение, издадено на 08.11.2024г., от което е видно, че на 03.11.1981г. същият сключил граждански брак със С.

Г. К. в [населено място] и удостоверения за промени на настоящ и постоянен адрес, удостоверяващи промени в адресната регистрация на лицето след 01.01.2000г. От съдържанието на същите се установява, че към 01.01.1980г. А. Г. има регистриран настоящ адрес в [населено място],[жк], вх. А, ет. 2, ап. 5, а към 07.12.2000г. този адрес е регистриран като постоянен. Други доказателства установяващи допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото или ненадлежно представляване на молителя – ответник, лишили го от възможност да участва при разглеждане на делото, не са ангажирани. Сред запазените книжа по унищожено гр.д. № 863/1989г. с арх. № 730/1994г. не са налични призовки и съобщения, от които да се установи на кой адрес е бил призоваван ответникът по това дело; дали това призоваване е било редовно извършено; на какво основание на страната е назначен служебен защитник.

При липса на доказателства, съдът не може да обоснове извод за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК само въз основа на твърдения. Факта, че молителят през 1981г. е сключил граждански брак с друга жена и че има адресна регистрация в [населено място] не установява нито, че страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на приложимите съдопроизводствени правила, нито, че не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани с представителството по пълномощие. Да се приеме обратното би било в разрез, както с характера и целта на императивната уредба на извънредното производство, така и с основното начало в семейното ни право на стабилност на надлежно установения произход /ППВС № 5/78г. от 21.02.1979г./. Въз основа на извършената служебна проверка и въз основа на запазените след унищожаване на делото книжа, както и събраните по настоящето дело доказателства, настоящият съдебен състав не установява наличието на поддържаните от молителя основания за отмяна.

Ето защо молбата се явява недоказана по основание и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК молба на А. Р. Г., подадена чрез процесуален представител адв. К. К. за отмяна на влязло в сила решение от 3

24.10.1990г., постановено по гр.д. № 863/1989г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и с което на основание чл. 41 от СК/1985г./отм./ е признато за установено, че А. Р. Г. е баща на детето Р. А. Т., родено на 17.08.1988г., с ЕГН [ЕГН] от майка А. Т. М..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

4