Решение № 145 от 23.07.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. С., 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Илка Й. Илиева в присъствието на прокурора М. Р. Р. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242200600360 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 56/01.04.2024г. по НОХД № 1691/2023г., С.ският районен съд признал подсъдимия С. Ж. Г. за виновен в това, че на 03.06.2023г. в младежки клуб в с.Ж.в., общ.С., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – блъснал П.С.П. на 17 години от същото село с ръка и я съборил на дивана, след което я затиснал с тялото си – престъпление по чл.325 ал.1 от НК и на основание чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, както и наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло в кметството на с.Ж.в. общ.С. за срок от един месец. Със същата присъда, съдът признал подсъдимия за виновен в това, че на 03.06.2023г. в младежки клуб в с.Ж.в., общ.С., извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст – П.С.П. на 17 години от същото село чрез употреба на сила, като я притискал към дивана, опипвал тялото й, половата област и седалището и се опитвал да я 1 целува по лицето – престъпление по чл.150 ал.1 и на основание чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът определил на подс.Г. едно общо наказание, а именно най-тежкото от двете наказания, а именно лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, като е присъединил към така определеното общо наказание, наказанието обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло в кметството на с.Ж.в. общ.С. за срок от един месец. С присъдата съдът е осъдил подс.Г. да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР С. сумата 374.40 лева, представляваща направени разноски по делото на ДП, както и да заплати в полза на съдебната власт по сметка на СлРС сумата от 30 лева, представляваща направени разноски на съдебното производство.

Присъда е обжалвана от адв.С. С. от АК С., защитник на подс. С. Ж. Г., като се счита наложеното наказание за несправедливо и неоснователно. Иска се отмяна на първоинстанционната.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП С. изрази становище, че атакуваната присъда е правилна, постановена при спазване на материалния и процесуален закон. Счита, че е безспорно установено авторството на двете деяния, като наложеното наказание е правилно определено. Пледира за потвърждаване на присъдата като правилна.

Защитникът на подс.С. Г. счита, че наложеното наказание е неправилно и незаконосъобразно. Защитата намира, че не е доказано подсъдимият да е извършил блудствените действия, за които е обвинен, като единствено може да му се наложи наказание за хулигански прояви. Посочва, че преди и по време на извършване на процесните деяния, не е бил осъждан, поради което следва да му се наложи условно наказание. Пледира за отмяна на присъдата като неоснователна и незаконосъобразна. Алтернативно, ако съдът намери, да му се наложи условно наказание.

В личната си защита подс.С. Г. съжалява за извършеното и се извинява.

В последната си дума иска да се отмени присъдата.

Настоящата въззивна жалба е подадена от защитника на подсъдимия, който има право на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден 2 в чл.319 ал.1 от НПК, поради което е допустима.

С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени от жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия, съдържаща се във въззивната жалба на защитника и устно заявени в публичното заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената подолу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд, като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика, както и участието на подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

На 03.06.2023г. в с.Ж.в., общ.С., свидетелите В.К., Б.Г., Х.И., Л.Л., пострадалата П.П. и сестра й С.П., всички непълнолетни и приятели, се събрали и около 18.30 часа отишли в сградата на бившия Младежки клуб в селото. Помещението в сградата било голямо с приглушено електрическо осветление, два дивана, малко фитнес уреди. Всички се разположили на диваните. Шегували се помежду си, както редовно си прекарвали приятно заедно. По същото време в помещението дошъл и подс.С. Г. по прякор „П.“.

Той бил от същото село, но никой от тях не поддържал отношения с него.

Подсъдимият Г. не бил поканен, но въпреки това се насочил към диваните.

Той бил видимо повлиян от алкохол, а в ръцете си държал пластмасова бутилка с бира. В момент когато пострадалата П.П. била станала от дивана, за да си вземе безалкохолно от масата, към нея се приближил подсъдимият и безпричинно и неочаквано я блъснал с ръка. От силния удар пострадалата П. не могла да запази равновесие и паднала по гръб на дивана. Тогава подсъдимият Г., който е значително по-едър от 17 годишното момиче легнал с цялото си тяло върху нея и я затиснал до степен на невъзможност тя да се 3 откопчи от него, въпреки че се опитвала да го отблъсне от себе си.

Подсъдимият направил това демонстративно без да се съобразява, че се намира на публично място, както и с факта, че в помещението има и други лица - свидетелите К., Г., И., Л. и сестрата на пострадалата, С.П.. Подсъдимият не се съобразил присъствието на останалите лица като нападнал пострадалото момиче, събаряйки го на дивана. Възползвал се от физическата й беззащитност и повлиян от употребения алкохол не преустановил непристойното си поведение, а освен това извършил и посегателство срещу нейната телесна неприкосновеност и пол. Така, осъзнавайки своето физическо надмощие и сила, подсъдимият притиснал силно момичето към дивана, опитвал се против волята й и нейната съпротива да я целува по лицето и устата, докато пострадалата стискала устните си и извъртала главата си настрани, за да избегне физически контакт с него. Подсъдимият действал без задръжки, със сексуална насоченост като целял възбуда и полово удовлетворение без съвкупление, като опипвал тялото на притиснатото към дивана момиче, което изпитвало неприязън и унижение от тези действия, които ескалирали и в опипване в половата й област и седалището, макар и през дрехите й. В крайна сметка пострадалата успяла да се развика и да го отблъсне, като в този момент някои от момчетата тръгнали към него. Едва тогава, подсъдимият я оставил и избягал навън от помещението. Свидетелите Б.Г. и В.К. го последвали, но той успял да се укрие. По-късно подсъдимият бил установен от служителите на реда, посетили местопроизшествието.

По делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която е видно, че подсъдимият С. Г. страда от алкохолна зависимост, като към момента на деянието се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, в което бил опасен за околните и за обществото. Установено е, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи своите постъпки.

Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното и в съдебните производства при стриктно спазване изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се различава от приетата в мотивите на първоинстанционното решение. Направената от въззивният състав преценка 4 на наличните доказателствени източници съвпада изцяло с тази на първата инстанция.

Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата обстановка по спора се установява по несъмнен начин от съвкупния анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство и надлежно приобщени в първоинстанционното съдебно следствие, които са въведени в настоящия процес от гласните доказателства – показанията на свидетелите П.П., В.К., С.П., Б.Г., Х.И., Л.Л., Н. И. и Е.Ж., частично от обясненията на подс.С. Г., писмените доказателства – характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза.

Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния, според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни инстанции фактическа обстановка по спора. Релевантните за решаване на делото обстоятелства – времето, мястото, начина и механизма на извършване на деянията, извършените непристойни действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, както и извършените действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на пострадалата П.П., са категорично установени в хода на разследването, както и при проведеното първоинстанционно съдебно следствие, чрез способите и по реда на НПК. Съображенията, които първостепенният съд е изложил относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни, последователни и юридически издържани, те позволяват на страните и на горната инстанция да проследят формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. При спазване на предвидения процесуален ред за събиране и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна, които се споделят от настоящата инстанция. Същата намира за обективен, всестранен и прецизен направения от първата инстанция анализ на доказателствените материали и възприема напълно дадената оценка за тяхната годност и достоверност.

5

Двете съдебни инстанции се довериха на показанията на свид.П.П., пострадала, относно авторството на деянието, чиито показания са ясни, логични, безпротиворечиви, логични и кореспондират с показанията на свидетелите, присъствали по време на процесните деяния, а именно показанията на свидетелите В.К., С.П., Б.Г., Х.И., Л.Л.. Показанията на последните свидетели са взаимодопълващи се, ясни, последователни и настоящата съдебна инстанция, както и първоинстанционната, им се довери напълно. Всеки от свидетелите е възприел и се е възмутил от непристойните действия на подсъдимия, които грубо са нарушили обществения ред и то на публично място, какъвто е Младежкия клуб в с.Ж.в.. Подсъдимият съзнавал, че в клуба има и други младежи, но не се е съобразил с присъствието им и нападнал пострадалото момиче. Подсъдимият съзнавал физическото си надмощие и сила над пострадалата, поради което силно я притиснал към дивана, лягайки върху нея, като се опитвал против волята й да я целува по лицето и устата, а тя стискала устни и извъртала глава настрани, за да избегне физически контакт с него. Тези действия на подсъдимия били без задръжки и със сексуална насоченост, като целял възбуда и полово удовлетворение без съвкупление. Подсъдимият опипвал тялото на пострадалата в половата област и в областта на задните части през дрехите й, от което постр.П.П. изпитвала неприязън и унижение. Пострадалото момиче нямало възможност физически да се справи с това нападение и да го отблъсне, което довело до изблик на сълзи и викове от нейна страна. Всички тези действия на подсъдимия се установяват еднозначно и категорично от взаимодопълващите се, кореспондиращи помежду си показания на пострадалата и младежите, намиращи се в клуба. В тази връзка е неоснователно наведеното от защитата, че в стаята е било тъмно и не може да бъде доказано, че подсъдимият е извършил блудствените действия спрямо пострадалата. Действително, свидетелите, присъствали в клуба заявяват, че не е имало осветление, но са си светили с фенерчетата от телефоните си, както е имало светлина и от уличното осветление. Още повече, че всички деца са се намирали на много близко разстояние, не по-голямо от 2 метра, а някои непосредствено до пострадалата. Блудствените действия, подсъдимият е извършил за съвсем кратко време. Преустановил ги е в резултат на съпротивата на пострадалата и намесата на момчета, намиращи се в клуба, а именно свидетелите Л.Л., Х.И., Б.Г.. Поведението на подс.Г. е било продиктувано и от състоянието, в което се 6 е намирал към момента, а именно обикновено алкохолно опиване, безспорно установено от заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза. При това положение, състоянието на подс.Г. го прави опасен за околните и за обществото, но е разбирал свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.