Решение № 33 от 02.05.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Бургас, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Ца

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора К. Ил. С. като разгледа докладваното от Светла М. Ца Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600167 по описа за 2022 година С присъда №31 от 06.07.2022г. по НОХД №405/2022г. Бургаският окръжен съд признал подс. Н. А. Д. за виновен в това, че в условията на опасен рецидив: на 14.05.2021г., около 14 часа, в село Ново Паничарево, община Приморско, област Бургас, без надлежно разрешително разпространил чрез продажба на В. Н. Ц високорисково наркотично вещество – 1,061 грама кристално вещество със съдържание на метамфетамин 70,50% на стойност 26,53 лева; на 14.05.2021г., около 17,30 часа, в село Ново Паничарево, община Приморско, област Бургас, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 0,388 грама кристално вещество със съдържание на метамфетамин 71,80% на стойност 9,70 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 пр.4 и пр.5 вр. чл.29, ал.1 б. „б“ от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 20 000 лева.

Със същата присъда първоинстанционният съд признал подс. Н. А. Д. за виновен и в това, че на 14.05.2021г., около 17,30 часа, в село Ново Паничарево, община Приморско, област Бургас, без надлежно разрешително държал: прекурсор: червен фосфор с нетно тегло 36,123 грама; съоръжения: стъклена електронна везна с надпис „Silver crest“, с 1 размери: 1.3/14.5/20 см; черна пластмасова електронна везна с размери:

1.7/5.5/8 см, с черен капак, блюдо, четири бутона, дисплей и 2 батерии; стъклена колба с вместимост 1000 мл с надпис „Simax“ и 2 пластмасови кутийки с диаметър на дъното 5,7 см и височина 5,3 см; материал: йод с нетно тегло 55,270 грама за производство на високорисково наркотично вещество метамфетамин, с цел неговото разпространение, поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.2 вр. изр.1, пр.4 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба размер на 20 000 лева.

На основание чл23, ал.1 от НК определил на подс. Н. А. Д. общо наказание пет години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието глоба от 20 000 лева.

Признал подс. Н. А. Д. за невиновен по обвинението по чл.26, ал.1 от НК.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода за срок от пет години.

На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал времето, през което подс. Н.

А. Д. е бил задържан на 14/15.05.2021г. за 24 часа по ЗМВР и е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 17.11.2021г. до деня на постановяване на присъдата – 06.07.2022г.

Осъдил подс. Н. А. Д. да заплати направените по делото разноски в общ размер от 293,83 лева, от които 263,83 лева по сметка на ОД на МВР – Бургас и 30 лева по сметка на Окръжен съд – Бургас.

На основание чл.354а, ал.6 от НК отнел в полза на държавата предмета и средствата на престъпленията: кристално вещество с нетно тегло 0,388 грама; червен фосфор с нетно тегло 36,123 грама; йод с нетно тегло 55,270 грама; стъклена електронна везна с надпис „Silver crest“, с размери: 1.3/14.5/20 см; стъклена колба с вместимост 1000 мл с надпис „Simax“, които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени поради забрана за тяхното притежаване.

Постановил останалите предмети, приложени като веществени доказателства, да се върнат на Н. А. Д. след влизане на присъдата в сила.

Постановил оптичен носител – CD /т.1, л.14 от ДП/ да остане на съхранение по делото.

Постановената присъда е протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас в частта й, с която подс. Д. е оправдан по обвинението за продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК относно първото престъпление по обвинителния акт – по чл.354а, ал.2, изр.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК. Прокурорът излага съображения, че това престъпление е било извършено чрез две отделни деятелности – разпространение чрез продажба на високорисково наркотично вещество и държане с цел 2 разпространение на високорисково наркотично вещество, през непродължителен период от време, при едни и същи обективни условия и при еднородност на вината, поради което се касае за едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Прокурорът протестира първоинстанционната присъда и в частта й относно наложените на подсъдимия наказания за двете престъпления, както и в частта й относно определеното за тях общо наказание, като намира всички наложени наказания за явно несправедливи, тъй като са занижени и не съответстват на високата степен на обществена опасност на конкретните престъпления и тази на подсъдимия като деец, както и на целите на наказанието по чл.36 от НК. Посочва като съответни на високата степен на обществена опасност на престъпленията и на подсъдимия като деец наказанията от шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 пр.4 и пр.5 вр. чл.29, ал.1 б. „б“ от НК, съответно четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2 от НК, а като общо справедливо наказание приема шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева. Изтъква като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства миналите му осъждания извън тези обосноваващи квалификацията опасен рецидив, трайната му склонност към извършване на престъпления с предмет наркотични вещества и прекурсори, факта на предходно изтърпени наказания пробация и лишаване от свобода без постигнат поправителен и превъзпитателен ефект спрямо личността на подсъдимия, както и негативните характеристични данни за същия, свързани с множество негови криминалистически регистрации и наличието на друго неприключило наказателно производство за престъпна деятелност на подсъдимия със сходен механизъм и предмет на деятелността. Счита, че посочените обстоятелства изискват увеличаване интензитета на наказателната санкция спрямо подсъдимия.

Прокурорът протестира присъдата и в частта й относно връщането на подсъдимия на конкретно посочени предмети, приложени като веществени доказателства, тъй като същите се отнемат в полза на държавата на основание чл.354а, ал.6 от НК, доколкото представляват предмети и средства на престъпленията.

По изложените съображения прокурорът предлага въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда в оправдателната й част и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на продължавано престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 пр.4 и пр.5 вр. чл.29, ал.1 б. „б“ вр. чл.26, ал.1 от НК; да измени присъдата, като увеличи наказанията за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 пр.4 и пр.5 вр. чл.29, ал.1 б. „б“ вр. чл.26, ал.1 от НК на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева; за престъплението по чл.354а, ал.1, изр.2 вр. изр.1, пр.4 от НК - на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева; общото 3 наказание да се увеличи на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева; да се отмени присъдата в частта й относно връщането на конкретно посочени веществени доказателства на подсъдимия.

Постановената присъда е обжалвана от служебния защитник на подс. Н.

Д. с оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, за необоснованост на фактическите констатации и явна несправедливост на наложените наказания. Защитникът твърди, че в хода на първоинстанционното производство са били събрани само косвени доказателства, които не обосновават единствено възможния извод за авторството на деянията в лицето на подсъдимия и неговата виновност.

Твърди също, че в събраните доказателства не се съдържа конкретика за обстоятелствата, касаещи обективната страна на деянията, а само предположения. Счита, че гласните доказателства не следва да се ценят поради тяхната противоречивост, предубеденост, ненадежност и тенденциозност. В подкрепа на довода за неправилно приложение на материалния закон изтъква, че откритият при претърсването и изземването от дома на подс. Н. Д. наркотик не обосновава извод за неговата съпричастност към деянията, за които е обвинен, а обосновава единствено държане на минимално количество високорисково наркотично вещество и на минимална стойност, което обуславя определяне на квалификация по чл.354а, ал.3 вр. ал.5 от НК и прилагане на чл.9, ал.2 от НК, респ. прекратяване на наказателното производство. Характеризира като съществени процесуални нарушения неправилния, непълен, повърхностен и превратен анализ на събраните доказателствени материали и произтичащата от него липса на цялостно изясняване на фактите по делото. Бланкетно твърди, че доказателствените източници не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, а оценката им не е осъществена съобразно действителното им съдържание, като им е придаден смисъл, какъвто те не притежават. Също бланкетно твърди, че не са обсъдени всички гласни доказателствени средства, включително тези, които са в противоположен на обвинителната теза смисъл, като това е довело до компрометиране правилността на възприетата фактическа обстановка. Подчертава, че това се отнася на първо място до деянието разпространение чрез продажба на наркотици. Изразява позиция, че липсва несъмнена доказаност на връзката между намереното при обиска на свид. В. Ц кристално вещество и подсъдимия. Счита, че свидетелските показания в тази насока са бегли, тенденциозни и противоречиви, като същевременно са налице доказателства за предубеденост на свидетелите Ц, К. и А., чиито твърдения са повлияни от личните им взаимоотношения с родителите на свид. Б., живуща на семейни начала с подсъдимия Д.. Излага обстойни съображения, оборващи обвинителната теза, възприета и от съда, според която свидетелите Ц, К. и А. са закупували наркотици от подсъдимия.

В категорията на съществените процесуални нарушения отнася пропуските и грешките на съда в дейността му по анализ и оценка на доказателствените материали досежно престъплението държане на високорисково наркотично 4 вещество – 0,388 грама метамфетамин с цел разпространение, както и досежно престъплението държане на прекурсори, материали и съоръжения за производство на високорисково наркотично вещество. Мотивира явна несправедливост на наложените наказания с несъобразяването на едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, каквото е нищожно малкото количество на държания от подсъдимия наркотик, както и с несъобразяването на редица смекчаващи отговорността обстоятелства, които в съвкупност представляват многобройни такива по смисъла на чл.55 от НК и изискват определяне на наказанията под предвидените в приложимите правни норми минимални размери.

Претендира въззивният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия по повдигнатите му обвинения. В условията на алтернативност иска въззивната инстанция да измени обжалваната присъда, като намали размерите на наложените наказания лишаване от свобода под предвидените в закона минимални размери, съгласно чл.55, ал.1, т.1 от НК, и да не налага кумулативното наказание глоба. Претендира да бъде намалено определеното общо наказание лишаване от свобода до размер на една година и няколко месеца.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че не поддържа въззивния протест, подаден от Окръжна прокуратура – Бургас, а въззивната жалба на защитника на подс. Д. намира за неоснователна. Счита, че при постановяване на атакуваната присъда първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Присъединява се изцяло към фактическите и правни изводи на първата инстанция. Дистанцира се от доводите, изложени в протеста, че престъплението по чл.354а, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК е извършено при две отделни деятелности – разпространение чрез продажба на високорискови наркотични вещества и държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества. Смята, че Окръжен съд – Бургас напълно обосновано и коректно е приел, че подс. Н. Д. на една дата е реализирал две различни форми на изпълнителното деяние на едно престъпление – това по чл.354а, ал.2 от НК. Като се позовава на задължителна съдебна практика, установена с Тълкувателно решение №3/15.02.1971г. на ОСНК на ВС, изтъква, че когато различните форми на изпълнителното деяние са осъществени на една и съща дата, то не са налице два от обективните признаци на продължаваното престъпление – да има две отделни деяния и те да са извършени през непродължителен период от време, поради което не се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.