Определение № 462 от 15.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 462 гр. Благоевград, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600702 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4067/04.05.2026 г. и допълнение към нея с вх.

№ 5119/01.06.20126 г. на адв. Т. Й., подадена в качеството му на защитник на подсъдимия Н.

М. Л., ЕГН: **********, срещу Присъда № 17 от 17.03.2026 г. по н.о.х.д. № 822/2024 г. по описа на Районен съд - Петрич, с която подсъдимият Н. М. Л., *** с постоянен и настоящ адрес в ***“ ЕООД, с ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на 07.07.2023 г. в около 10.30 ч. на Републикански път ІІІ-1084 ***, при ясно време сух черен и сух асфалтов път, като правоспособен водач на МПС категории „В“ и „АМ“, при управление на МПС – *** Л., нарушил правила за движение установени в ЗДвП, а именно: чл. 40. (1) „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“; (2) „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, при извършване на маневра движение на заден ход, за да излезе от отбивка – черен път, находяща се край път ІІІ 1084 и да се включи в движението по същия, не спазил разпоредбите на ЗДвП, а именно: не се е убедил, че пътят зад превозното му средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, не наблюдавал пътя зад превозното средство, не осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, при което ударил придвижващите се по пътя / път ІІІ-1084 / от *** с велосипед марка „*** с велосипед марка „FELT“, в резултат на което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда на *** - счупване на пета дланна /метакарпална/ кост на дясна ръка, довело до трайно /за период от време по голям от един месец/ затруднение на движенията на дясната му ръка и средна телесна повреда изразяваща 1 се в счупване на трансверзалните израстъци на седми шиен и първи гръден прешлени, довело до трайно /за период от време по-голям от един месец/ затруднение на движенията на врата му и средна телесна повреда на Апрюзес Жерард счупване на ребра от дясна гръдна половина от 4 – то до 12 – то включително довело до трайно /за период от време по-голям от един месец/ затруднение на движенията на снагата му и средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на десен бял дроб, хемофиброторакс в количество около 700 милилитра и подкожен емфизем, довело до разстройство на здравето му - временно опасно за живота, поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.2 алт. 1, б. „а“, пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 303 НПК във вр. с чл. 343, ал. 3, пр. 2 алт. 1, б. „а“ пр. 2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК във вр. с чл.

54 от НК и чл. 36 от НК съдът му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години и 6 (шест) месеца, като го оправдал по обвинението за нарушение правилата за движение по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, и чл. 20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 26 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е признал подсъдимия Н. М. Л. за виновен и му е наложил наказание „лишаване от свобода“, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС е определил същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Наред с това, на основание чл. 343г НК във връзка с чл. 343б, ал. 3 НК и чл. 37, т. 7 НК, съдът е лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години и шест месеца.

След като е констатирал наличието на предпоставките по чл. 25 във връзка с чл. 23 НК, съдът е извършил групиране на наказанията, наложени по първоинстанционното производство и по НОХД № 269/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград, като е определил едно общо най-тежко наказание – „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца. За така определеното общо наказание съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС.

На основание чл. 23, ал. 3 НК първоинстанционният съд е присъединил изцяло към определеното общо наказание наказанието „глоба“ в размер на 5000 лева, както и наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от две години и шест месеца.

На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал от така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ вече изтърпяната част от наказанието по НОХД № 269/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК първоинстанционният съд е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, като го е осъдил да заплати по сметка на ОД на МВР – Благоевград сумата от 1236,18 евро, равностойна на 2417,75 лева, представляваща разноски за изготвени съдебни експертизи в досъдебното производство, както и сумата от 5 лева по сметка на Районен съд – Петрич, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист при необходимост.

Във въззивната жалба и допълнението към нея се поддържа, че постановената 2 присъда е неправилна, необоснована и постановена при неправилна оценка на събраните по делото доказателства. Защитата излага, че въпреки проведеното пълно съдебно следствие първоинстанционният съд е формирал вътрешното си убеждение в подкрепа на обвинителната теза, без мотивите му да кореспондират с гласните и писмените доказателства по делото.

На първо място се акцентира върху показанията на пострадалите велосипедисти, които според защитата недвусмислено сочат, че те са се ударили в микробуса поради невъзможност да спрат, а не че подсъдимият е ударил велосипедистите с управляваното от него моторно превозно средство. Поддържа се, че този съществен факт е бил пренебрегнат от първоинстанционния съд при формиране на фактическата обстановка.

В жалбата се сочи още, че свидетелските показания установяват, че микробусът не е бил преместван след произшествието и е останал на черния път извън асфалтовата настилка, като не съществува свидетел, който да е възприел подсъдимия да е извършвал движение назад и да е ударил велосипедистите. В тази връзка се поддържа, че изводът на съда, основан на заключението на автотехническата експертиза, че автомобилът се е движил назад със скорост около 9 км/ч, не намира опора в останалите доказателства по делото.

Защитата оспорва и заключението на назначената автотехническа експертиза, като твърди, че същото почива на предположения, а не на обективно установени факти. Излагат се доводи, че липсват характерни следи за движение на автомобила, както и данни, въз основа на които вещите лица да са могли категорично да определят скоростта му. Поддържа се още, че механизмът на произшествието не е изяснен правилно, тъй като липсват увреждания по велосипедите, характерни за челен удар, а местоположението им след инцидента не съответства на възприетата от експертизата фактическа обстановка.

В жалбата се прави възражение и относно непълнотата на доказателствената дейност, като се сочи, че е останал неизяснен въпросът относно техническата изправност на велосипедите, включително спирачните им системи. Според защитата това е от съществено значение предвид изявленията на самите пострадали, че не са успели да спрат преди удара.

Освен това се твърди, че пострадалите велосипедисти са нарушили правилата за движение по пътищата, като са се движили с висока скорост, без необходимата наблюдателност и на недостатъчна дистанция един от друг, което според защитата представлява съпричиняване на настъпилия резултат и не е било отчетено от първоинстанционния съд.

С оглед на изложеното се поддържа, че присъдата е постановена при неправилно установена фактическа обстановка, превратна оценка на доказателствата и неправилно приложение както на материалния наказателен закон, така и на разпоредбите на Закона за движението по пътищата. При условията на евентуалност се релевира и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като се сочи, че съдът не е отчел в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства. Поради това се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на оправдателна присъда спрямо 3 подсъдимия.

Настоящият съдебен състав като съобрази изложеното в жалбата и материалите по делото, намери следното:

Предмет на обжалване е невлязла в сила присъда, която е годен предмет на въззивна проверка (чл. 313 НПК). Жалбата е подадена в срок от надлежна страна с правен интерес.

Същата отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 и 3 НПК.

Съгласно чл. 321 НПК съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересованите страни, като им изпраща преписи от тях.

Задължението на първоинстанционния съд за връчване на страните на преписи от жалбите и/или протеста е процесуалното средство за реализиране правото на страните по чл. 322 от НПК да направят до даване ход на делото пред въззивната инстанция писмени възражения срещу подадената жалба или протест (Решение № 443 от 21.12.2015 г. по н. д. № 1249/2015 г., Н. К., І н. о. на ВКС).

Районният съд е администрирал книжата по делото по реда на чл. 321 НПК.

Страните не са направили доказателствени искания. Съдебният състав не намира за необходимо извършването на разпит на подсъдимия.

Предвид изложеното, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Мотивиран от горното, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА в.н.о.х.д. № 702/2026 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2026 г. от 09:30 ч., за която дата и час да се призоват страните – подсъдимият Н. М. Л., защитникът му – адв. Т. Й., САК и Окръжна прокуратура - Благоевград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4