Решение № 681 от 17.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. Пловдив, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330112110 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от К. Р. К. от гр. Пловдив, чрез адв. Д. Б., против „Лендиво“ ООД – гр. Шумен, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 548,40 лв., по договор за паричен заем от ***** г.

Ищецът К. Р. К. твърди, че на **** г. получил заем от ответното дружество в размер на 300 лв., както и че договорът не му бил връчен, като до момента на подаване на исковата молба върнал заема. Въпреки това служители на ответното дружество продължавали да го търсят и претендирали заплащане на още 548,40 лв. След извършена справка в Централния кредитен регистър установил, че ответното дружество вписало като дължима сумата от 300 лв. по кредит № ******. Твърди, че получил писмо от ответника, с което претендирал сумата от още 548,40 лв., включваща 9 лв. лихва, 458,40 лв. наказателни лихви и 81 лв. неустойка. Предвид изложените твърдения предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника посочената сума от 548,40 лв. по договор за кредит от **** г.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Лендиво“ ООД, с който оспорва предявения иск и го намира за неоснователен. Излага твърдения, че между страните бил сключен процесният договор за кредит. Сочи че, ищецът се съгласил да върне заемната сума, ведно с лихва и при условията на договора за кредит. Твърди, че потребителят е направил искане за сключване на договора за заем чрез подаване на заявка, попълнена собственоръчно от него чрез сайта на кредитора, като по този начин е обективирал волята си за сключване на договора. Договорът отговарял на всички законови изисквания за сключването му и неговото съдържание. Страните по правоотношението са се съгласили да се върне освен предоставения заемен ресурс от 300 лв., както и лихви, при спазване на всички условия по кредита. Предвид изложените твърдения, моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

1

С уточнителна молба вх. № ***** г. ищецът излага допълнителни доводи, че не са спазени изискванията на чл.8, ал.1, чл.10, ал.1 и чл.18, ал.1, т.3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Навежда твърдения, че по отношение на процесния договор за приложими правилата на Закона за потребителските кредит, като счита, че е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора да е посочен начинът на изчисляване на ГПР, респ. общо дължимата сума по него. Поддържа, че уговорената в договора неустойка била нищожна поради противоречието и с добрите нрави и като прекомерна. Освен това с неустойката се създавали задължения, които се покриват от ГПР и се надвишава размера на ГПР, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Намира, че предвид изложените твърдения договорът бил недействителен и на основание чл.23 ЗПК се дължала само чистата стойност по кредита, която била изплатена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните недължимостта на сумата от 548,40 лв., вписана като дължимо вземане в Централния кредитен регистър. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на правен интерес от предявяването на иска; че е заплатил процесната сума от 300 лв. на ответника, както и че ответникът претендира сумата от още 548,40 лв.

По делото не е спорно, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че между страните е сключен процесният договор потребителски кредит предоставен от разстояние № ****г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заемни средства в размер на 300 лв., при уговорен лихвен процент от 36 % и ГПР в размер на 42,58 %, със срок на погасяване на първи транш – 30 дни. Посочено е в договора, че общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит била 309 лв. Не е спорно между страните също така, че ищецът е усвоила предоставената в заем сума, което обстоятелство е отделено за безспорно. Установява се по делото, че съгласно чл.17 от договора за потребителски кредит в срок от три дни, кредитополучателят следва да предостави обезщетение между посочените, като в противен случай дължи неустойка съгласно чл.27 от договора в размер на 0,9 % на ден от усвоената сума. Страните по делото не спорят, а и това обстоятелство е отделено с доклада на съда, че уговорената неустойка не е включена при изчисляване на ГПР.

По делото е представена справка № **** г. от Централния кредитен регистър към Българската народна банка, за кредитна задлъжнялост на ищеца, видно от която като задължение на потребителя е вписан процесният договор за кредит № *** от **** г., с кредитор „Лендиво“ ООД. В справката е вписано като задължение остатък просрочена главница – 300 лв., такси други разходи – 552,58 лв.

Представено и уведомително писмо от ответника, изпратено до ищеца, съгласно което кредиторът по кредита претендира от ищеца сумата от общо 848,40 лв., в която се включвала сумата от 300 лв. – главница, сумата от 9 лв. – лихва, сумата от 458,40 лв.

– наказателни лихви и сумата от 81 лв. - неустойка.

С оглед така ангажираните писмени доказателства, съдът приема, че ищецът доказа наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск, доколкото в Централния кредитен регистър е налице вписване на задължения по процесния договор за кредит, както и предвид факта, че ответното дружество претендира от ищеца сума в общ размер от 848,40 лв.

За уважаване на заявените претенции, следва да се установи, че процесният договор страда от пороците, наведени в допълнителната молба на ищеца, а именно неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ГПК, водещо до недействителност на договора по чл.22 ЗПК и връщане само на чистата стойност по кредита на основание чл.23 ЗПК.

2

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно найпълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.

В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не.

Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.

С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл.

22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.

11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят е реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.

В конкретния случай спорът между страните се концентрира върху третата хипотеза, а именно дали посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 42,58 % отговаря на действително приложимия между страните ГПР. В този смисъл са всички изложени от ищеца съображения в исковата молба. Твърденията са, че уговореното в договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение следва да бъде включено в ГПР, тъй като представлява разход по кредита.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи.

В чл. 19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на 3 разходите по кредита не се включват разходите:

1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит;

2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит;

3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 19, т.1-3 от Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно чл.17, ал.1 от договора, когато страните са уговорили обезпечение, потребителят следва в срок от три дни от датата на сключване на договора, да осигури едно от следните обезпечения: поръчител на едно физическо лице или банкова гаранция със срок на валидност най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В ал.2 на чл.17 е посочено изрично, че третото лице – поръчител, както и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ (чл.20 и чл.22 – л.24 от делото) и се одобрява от кредитора, като одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. Клаузата на чл.27, ал.1 от договора регламентира заплащането на неустойка при неспазване на задължението за предоставяне на обезпечение, а именно – неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Уговорено е изрично в чл.27, ал.2 от договора, че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, същата се заплаща заедно с всяка погасителна вноска.