Решение № 4259 от 03.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4259 гр. Пловдив, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330104755 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. И. Л., чрез адв. И. срещу „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, ЕИК 204915054, с която са предявени иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността н а договор за кредит № ***, сключен между страните. Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за кредит договор за кредит № ***, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищецакредит. Сочи се, че ищецът е усвоил по договора финансов ресурс в размер от 8000лв. Поддържа се, че заедно със застрахователната премия и вноските по кредита общата стойност на кредита се равнявала на 18855,81 лева. Поддържа се, че предвид това е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се, че ако сумата по застраховката бе включена в ГПР, размерът му би бил доста над 50 % и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че непосочването на компонентите, формиращи ГПР води до цялостна недействителност на договора. Предвид гореизложеното се предявява процесния иск. Претендират се и разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, със становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите.. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, , намира от правна и фактическа страна следното:

Предявеният установителен иск за прогласяване на нищожност на Договор за кредит № ***, сключен между Т. И. Л. в качеството на потребител и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България", в качеството на *** на финансова услуга, е основателен.

Ищецът се ползва от защитата, предоставена му в качеството на потребител по Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В исковата молба се твърди наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 9, т. 10 и т. 18 от ЗЗП, както и на чл. 144, т. 9 ЗЗП относно еднократната такса ангажимент и задължителните застраховки. Тези клаузи са неравноправни, тъй като са уговорени във вреда на потребителя , не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, като тези суми представляват скрит разход по договора, целящ неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, особено когато, както в случая, са изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Основният порок на договора е свързан с незаконосъобразното формиране и оповестяване на Годишния процент на разходите (ГПР).

Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя , които включват всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, и по-специално застрахователните премии, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В процесния договор кредиторът е посочил, че общият размер на кредита е 8 000,00 лева , но същевременно е предвидено, че 2 потребителят дължи застраховка в размер на 2514,32 лева и такса ангажимент, като кредиторът удържа сумите от общия размер на кредита.

Тези удържани от главницата суми за разходи не формират „общия размер на кредита" , като общият размер на кредита и размерът на усвояването включват само предоставените на разположение на потребителя суми и не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните с кредита разходи. Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите за такса и застраховки, които попадат в общите разходи по кредита, задължително води до изчисляване на по-нисък ГПР , тъй като при изчисляването му се взема предвид общият размер на кредита.

Следователно, в договора е предвиден ГПР в по-нисък размер от реалния.

Чрез занижаване на ГПР и лихвения процент кредиторът цели да заблуди потребителя за реалните параметри на договора , което е заблуждаваща търговска практика по смисъла на Директива 2005/29/ЕО и обуславя неравноправността на клаузата за ГПР.

Установено е и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не са посочени изрично и изчерпателно всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР , като тази информация е задължителна към момента на подписване на договора, за да изрази потребителят информирано съгласие. Нарушени са и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като кредиторът е заблудил потребителя, че уговорената възнаградителна лихва в размер на 36,75% е фиксирана и непроменлива. Съгласно чл. 22 ЗПК, неяснотите, вътрешното противоречие и подвеждащото оповестяване на изискуемото с императивна норма съдържание на договора се урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето. Поради изложеното, договорът за кредит № 17746238/11.03.2020 г. е нищожен като противоречащ на императивни изисквания на ЗЗП и ЗПК, заобикалящ материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и противоречащ на принципа на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е изначално недействителен, заемополучателят дължи да възстанови на кредитора единствено чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други вземания.

По тези мотиви съдът УВАЖАВА предявения иск и прогласява нищожността на договора.

3

С оглед изхода на спора разноските следва да се заплатят от ответната страна.

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за кредит № *** , сключен между Т. И. Л. и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България" на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

ОСЪЖДА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България" да заплати на Т. И. Л. направените по делото разноски в размер на 80 лева.

ОСЪЖДА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България" да заплати на осн.чл38 ЗА на адв.Т. И., като проц. представител на Т. И. Л. адв. хонорар в размер на 600 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4