Решение № 11491 от 11.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 56889/2024
- Вид
- Решение № 11491
- Подписан
- 11.06.2026
- Състав
- ГЕОРГИ СТОЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 11491 гр. София, 11.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110156889 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу П. С. Г., ЕГН **********, за сумата 143,40 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /TE/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 24.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 28.44 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 15.02.2023г., както и суми за дялово разпределение: 10.03 лева - главница за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 24.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,27 лева - лихва за периода от 05.03.2020г. до 15.02.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, като съсобственици на процесния имот с аб. № 299571, находящ се в адрес ап. 66, било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като последните не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.
1
Представя като писмени доказателства - удостоверение за наследници на Б. Н. С. удостоверение за наследници на В. Х. С.; справка НБД „Население“; данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по чл.26 от ЗМДТ; заповед РД41-1389/21.09.1987 г.; писмо от СО-Дирекция „Общински приходи“; писмо от СО-Район „Овча купел“; искане за вписване на възбрана; удостоверение за идентичнст на имот; извлечения от сметки за процесния период за абонатен номер 299571; договор между СНС и ДРУЖЕСТВО за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици; договор между ищеца и ДРУЖЕСТВО и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ДРУЖЕСТВО на потребители в гр. София.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника, чрез назначения особен представител.
Оспорва се исковата претенция като неоснователна. Релевира възражение за погасителна давност.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой 2 момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че ответникът не притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. По делото не са представени, респективно приобщени преки доказателства относно правнорелеватния факт, че ответникът притежава право на собственост или вещно право на ползване върху процесния имот. При анализ на веригата от косвени доказателства също не може да се направи категоричен и безпротиворечив извод за субектна на правото на собственост.
Приложените фактури също така са издадени на името на трето за делото лице – С. Т.
Г., титуляр на сметката. Не се установи каква е връзката между титулярят на процесната сметка и ответника. Следователно не може да се установи по категоричен начин кой е бил собственик на процесния имот в периода за който се претендира топлинната енергия.
Допълнително следва да се добави, че от приложеното писмо от СО (л.20) се установява, че не са налице данни титулярят на сметката (С. Т. Г.- трето за делото лице) да е придобил правото на собственост върху процесния имот.
3
Българското вещно право предвижда законоустановеност на фактическите състави, при осъществяването на които се придобиват и изгубват вещните права, арг. от чл. 77 ЗС и чл. 99 ЗС. При липса на преки доказателства установяващи осъществяването на някой от нормативно предвидените придобивни способи и при съществуващо противоречие във веригата от косвени доказателства, то искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че релевираното възражение за погасителна давност на притезанието за главница за топлинна енергия е основателно за периода от м.05.2019 г. до м.01.2020 г. Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно. Процесният период е 05.2019 г. до 04.2021 г, като заповедта за изпълнение е подадена на 24.02.2023 г., т.е. притезанията за главница за периода 05.2019 г. до 01.2020 г. са погасени по давност. Акцесорните претенции за лихва също се погасяват с изтичането на давността за главното задължение, арг. чл. 119 ЗЗД.
Съгласно Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 г. – Шанов, член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.
От това следва, че формулата за изчисляване на разходите трябва да се основава на ясни и обосновани параметри, така че фактурирането да почива на информация, която е точна и се основава на действителното потребление.
Съдът е приел, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, се основава на някои обективни данни, но тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на отоплителна инсталация. Дадени са насоки, че формулата следва да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Въз основа на което е достигнал до 4 извод, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, на база на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите — етажна собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27.
Поради което на допълнително основание иискът за главницата следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер (при съобразяване с погасената по давност сума), поради установеното от съда противоречие между правото на ЕС и прилагания от страна на ищеца нормативен акт, определящ методиката/формулата, въз основа на която е отчитано и фактурирано количеството топлинна енергия. Ищецът при отчитането и фактурирането на изразходваната топлинна енергия използва методика/формула, която противоречи на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27., т.е. при прилагането на формулата не може да бъде установено реалното количество на доставената топлинна енергия. Прилаганата методика не отчита евентуалните загуби на топлинна енергия, получаващи се при транспортирането й от абонатната станция до съответния топлоснабден самостоятелен обект, включително състоянието на изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали и специфичните характеристики на сградата.