Решение № 5350 от 19.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5350 гр. София, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100503710 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство – С. Л. Л. срещу Решение № 20108374 от 15.11.2023 г. по гр. дело № 1718/2021 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав, с което е ВЪЗСТАНОВЕНА на Л. Л. Л. на основание чл. 30, ал. 1 ЗН , запазената част от наследството на Л.С. Л., починал на 13.01.2016г. в размер на 1/3, като е НАМАЛЕНО с 1/3 завещателното разпореждане на Л.С. Л. в полза на неговия син С. Л. Л., направено със саморъчно завещание от 01.09.2015г., обявено по нот.д.№ 2/2016 г. по описа на нотариус с рег.№ 340 на НК, вписано в АВ с № 408520/26.02.2016 г., том III, № 39, № 10109, н.д. № 6830/2016 г., по иска с основание чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен от Л. Л. Л. срещу С. Л. Л. и е допусната съдебна делба между Л. Л. Л. и С. Л. Л. на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, район „Овча купел“, ул. ****, намиращ на етаж 2, в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, 1 с предназначение на обекта: жилище, апартамент, състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с площ от 133.00 кв.м и прилежащи части: мазе в западната част на сградата и 1/3 ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: под обекта: ***; над обекта: няма, на същия етаж: няма, заедно с тухлена барака, построена в югозападната част на имота, заедно с 2/3 ид. ч. от дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор № *** и подобренията върху него с идентификатори № ***, ***, ***,

***, съставляващо поземлен имот с идентификатор №

***, с адрес на имота гр. София, район „Овча купел“, ул. ****, цялото с площ от 557 кв.м, по скица от АКГГ, а по акт 530 кв.м, номер по предходен план: 425, квартал 85, парцел X, при съседи по скица:

***,

***,

***,

***,

***, ***, ***, а по акт ул. „Рачка“, Т.И.Г.,

М.С., Р.М. и Н.М., при квоти: 1/3 идеални части за Л. Л. Л. и 2/3 идеални части за С. Л. Л..

В жалбата са изложени оплаквания, че СРС е възстановил 1/3 идеална част от наследството на починалия Л.С. Л. на ищцата Л. Л. Л. без да съобрази, че една стая с площ 13,4 кв. м. от жилище в гр. София, ул. **** (съсобственост между страните по настоящото дело) е с учредено право на ползване на сестрата на наследодателя. Сочи, че макар СРС в мотивите да е отчел учреденото вещно право на ползване , не е съобразил този факт и не е намалил частта на ищцата съобразно пазарната оценка на правото на ползване към 2021г., дадена с приетата по делото оценителна експертиза. С молба от 29.07.2024г. уточнява искането си във въззивната жалба, като заявява, че моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което възстановената запазена част на Л. Л. Л. да бъде намалена съобразно пазарната оценка към 2021г. на правото на ползване, учредено от наследодателя на страните в полза на неговата сестра Въззиваемата страна не е представила писмен отговор.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Л.

Л. Л. срещу С. Л. Л., с която е предявен конститутивен иск за намаление на саморъчно завещание от 01.09.2015 г., до размера на запазена част на ищцата, 2 възлизаща на 1/3 ид.ч. от притежаваните от наследодателя Л.С. Л. имоти, съединен с иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК.

Ищцата твърди, че на 13.01.2016 г. починал техния баща и наследодател Л. Л., а ищцата и ответникът са неговите деца и наследници по закон. Твърди, че наследодателят се е разпоредил чрез саморъчно завещание от 01.09.2015 г., обявено по нот.д.№ 2/2016 г. по описа на нотариус с рег.№ 340 на НК, вписано в АВ с № 408520/26.02.2016 г., том III, № 39, № 10109, н.д. № 6830/2016 г. в полза на ответника с цялото си движимо и недвижимо имущество, притежавано от него. Твърди, че с тази сделка е накърнена нейната запазена част от наследството, която има като наследник по закон, поради което обоснова правен интерес от иска за възстановяване на запазената част, накърнена от завещателното разпореждане. При уважаване на иска претендира допускане на описаните имоти до делба при квоти 1/3 част за ищцата и 2/3 части за ответника.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът С. Л. заявява, че действително страните по делото са наследници на Л.С. Л., починал на 13.01.2016г. Твърди, че към момента на откриване на наследството наследодателят им е притежавал и други имоти като подробно ги посочва.

Допълнително заявява, че по силата на договор за доброволна делба, сестрата на починалия наследодател на страните си е запазила правото на ползване върху една стая и сервизни помещения находящи се на втория етаж от жилището. Твърди, че освен посочените активи, наследодятелят им е имал и задължения към трети лица. Релевира възражение по чл.12,ал.2 ЗН. На основание чл.36,ал.2 ЗН ответникът претендира запазването на процесния недвижим имот, като твърди, че останалото от общия им наследодател имущество е достатъчно да покрие претендираната от ищцата запазена част.

Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право – призната от закона възможност на наследника със запазена част да поиска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част от наследството.

3

Съгласно чл. 28 от ЗН запазената част от наследството е тази част от имуществото на наследодателя, която законът запазва за посочения кръг от наследници и с която същият не може да се разпорежда чрез завещание или дарение. Следователно възникването за наследника на правото му да иска възстановяване на запазената част е предпоставено от безспорното установяване, че наследодателят е извършил валидно безвъзмездно разпореждане – завещание или дарение, в полза на друго лице.

Безспорно е установено, че ищцата е наследник по закон - низходящ на Л. Л., починал на 13.01.2016 г.

Не е спорно между страните, че представеното по делото саморъчно завещание от 01.09.2015г. на наследодателя Л. Л. в полза на ответника Ст. Ла.

Ла. е действително. С него наследодателят се е разпоредил с цялото си движимо и недвижимо имущество, поради което има универсален характер.

Съгласно Договор за доброволна делба на собствен недвижим имот със запазване право на ползване от 20.12.2007г. Ла. Сто. Ла. получава в дял и става изключителен собственик на процесния имот. По силата на договора за доброволна делба сестрата на наследодателя на ищците си е запазила правото на ползване върху една стая с площ 13,4 кв.м. и сервизните помещения, находящи се на втория етаж от жилището.

По делото е приета СТЕ от заключението на която се установява, че стойността на процесния имот към 2016г. е 83 723 евро или 163 755лв. Вещото лице посочва, че в имота са извършени подобрения с което е повишена стойността на етажа с 6960 евро или 13 613лв. Заявява, че е изградено хале – стоманена конструкция на стойност 14 514 евро или 28387лв. Стойността на правото на ползване на имота е 7114 евро или 13913 лв. Посочено е, актуалната стойност на имота към 2021г. е 111 168 евро или 217 425лева.

Увеличената стойност на етажа към 2021г., с оглед направените подобрения е 10424 евро или 20 388 лева, стойността на хале стоманена констуркция 17957 евро или 35121 лева. Пазарната оценка на правото на ползване към 2021г. е 15906 евро или 31 100лева. Стойността на имота към момента на завещаването му е 83723евро или 163 755лева.

Основният въпрос по делото е дали при универсално завещание, с което наследодателят е завещал цялото си имущество, върху част от което има учредено вещно право на ползване в полза на трето лице, запазената част на 4 наследника следва да се възстанови като идеална дроб съгласно чл.29 ЗН, или трябва да се намали според стойността на това вещно право. Или с други думи, спорът е дали тежестта, каквато е вещното право на ползване влияе върху размера на запазената част или има значение единствено при разпределението на дяловете във фазата на извършване на делбата.

Въззиният съд намира, че въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

При универсално завещание, какъвто е настоящият случай, възстановяването на запазената част на наследник по чл.30 ЗН се извършва чрез намаляване на завещателното разпореждане с дробна част според правилата на чл.29 ЗН (в случая – 1/3 за ищцата), без образуване на наследствена маса по чл.31 ЗН и без да се съобразяват тежести или модалитети върху конкретно имущество, включително вещни права на ползване. Размерът се определя само като математическа дроб от наследството. Образуването на наследствена маса по чл.31 ЗН е необходимо само тогава, когато е завещана определена вещ или вземане /тоест, само при завет/, за да може да се определи чистия актив на наследството, тъй като само от този актив могат да се облагодетелстват заветниците.

Ограничените вещни права (право на ползване) се включват в наследственото имущество и влияят на пазарната стойност на съответните дялове при последващо извършване на делба, но не променят принципа на изчисление на запазената част при универсално завещание. Наличието на право на ползване на трето лице НЕ води до намаляване размера на запазената част – наследникът с право на запазена част получава своята 1/3 от имуществото, такова каквото то е към момента на смъртта на наследодателя, включително с тежестта върху имота.

При универсално завещание, накърняващо запазена част, намаляването се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част на наследника по закон съобразно разпоредбата на чл.29 ЗН. Това означава, че разпореждането се редуцира с идеална част, съответстваща на размера на накърнението, без да се правят допълнителни корекции заради тежести като учредено право на ползване върху отделни имоти.

Обосновката за този подход се корени в самата същност на универсалното завещание и принципа за равенство на наследниците.

5

Отчитането на тежести би превърнало универсалното разпореждане (което е за дробна част от цялото наследство) в разпореждане с конкретни вещи, нарушавайки волята на завещателя и принципа на универсалност. Освен това, този метод гарантира, че всички тежести се разпределят справедливо и съразмерно между всички наследници, запазвайки тяхното равенство.

Пазарната стойност на вещното право на ползване може да бъде релевантна при последваща подялба на имуществото, но не и при определяне на размера на запазената част в иск за нейното възстановяване. С други думи, след като искът за запазена част е уважен и ищцата е получила своята "1/3 идеална част", тя и останалите наследници стават съсобственици. Те притежават заедно цялото имущество, без никой да има изключителни права върху конкретен имот или стая. Ако върху част от имота има тежест , например вещно право на ползване, тя се разпределя между наследниците съобразно техните квоти. Запазената част се определя абстрактно като идеална част от цялото наследство – т.е. наследникът с право на запазена част получава 1/3 от имуществото такова, каквото е към момента на откриване на наследството, дори върху част от имота да тежи учредено право на ползване за трето лице. Това вещно право намалява стойността на съответния дял при делба, но не и законовата му квота.

С оглед на горното решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Въззиваемата страна не е направила искане производството, поради което такива не й се следват. за разноски в

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20108374 от 15.11.2023 г. по гр. дело № 1718/2021 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав.