Решение № 144 от 18.05.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Перник, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно гражданско дело № 20221700500153 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е било образувано по подадена въззивна жалба подадена от “Топлофикация-Перник" АД ЕИК 113012360 представлявано от Я.П.К. /към момента да депозиране на въззивната жалба/в качеството му на Изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.М. - ищец по гр.д. № 20211720104195 по описа за 2021 година по описа на РС Перник ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ№ 72 ОТ 28.01.2022 г. по гр.дело №5180/2021 г.ГК, 6-ти състав

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства, поради което се моли да бъде отменено.В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че в мотивите си първоинстанционният съд неправилно е възприел, че иска е основателен и доказан, и следователно трябва да бъде уважен. Съображенията за това в жалбата са следните:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Е. Т. М., с адрес *** против „Топлофикация- Перник“АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, с искане да бъде установено, че същиата не дължи на „Топлофикация-Перник“ АД сумата от 668,44 лв. главница, за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. и 66,23 лв.-лихва за забава за периода 08.07.2014 Г.-08.04.2016 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.

2393/2016 г. на ПРС и въз основа на който са образувани изпълнително дело №1418/2016 г., по описа на ЧСИ .Д. и впоследствие преобразувано под номер ИД 2247/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..

1

Дружеството е подало отговор на исковата молба, в срок, като в същия искът се оспорва по основание и размер. Наведени са твърдения, че сумата не е погасена по давност и че са извършвани валидни изпълнителни действия, които прекъсват давността. В хода на съдопроизводството се сочи, че не било доказано по безспорен начин, че процесиите суми, обективирани в петитума на исковата молба и предмет на изпълнително дело №1418/2016 г., по описа на ЧСИ Д. и впоследствие преобразувано под номер ИД 2247/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., са погасени по давност. Видно от кориците на приложените по настоящото производство преписи от изпълнителни дела- №1418/2016 г., по описа на ЧСИ У. и ИД 2247/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., се сочи, че са извършвани своевременно изпълнителни действия, същите са прекъсвали многократно настъпването на погасителната давност. Счита се в жалбата, че не са налице предпоставките по чл.111, б.”в” ЗЗД, поради което, няма основания за уважаване на така предявения иск и няма погасяване на дължимите суми по давност. Твърди се, че погасителната давност, претендирана от ищеца не е настъпила, тъй като е била прекъсната, съгласно чл. 116, точка „а” от ЗЗД. Видно от ИД № 2247/2021 г. на ЧСИ С.Б. и ИД № 1418/2016 на ЧСИ Д. са извършвани своевременно изпълнителни действия, същите са прекъсвали многократно настъпването на погасителната давност.

Сочи се, че дело 1418/2016 на ЧСИ Д. е образувано 2016 г. въз основа на Изпълнителен лист издаден по ЧГД №2393/2016 г. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 е процесуално преклузивен, а не давностен, изтичането му води до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право и след неговото изтичане може да започне ново изпълнително производство. Взискателят може, докато давността не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото вземане, защото прекратяването на изпълнителното производство нито го погасява, нито обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист, ако същите не са обезсилени на други основания. В конкретния случай изпълнителното дело впоследствие е преобразувано през 2021 г. при ЧСИ С. Б.. Посоченото изпълнително дело № 2247/2021 г. е приключено още на 22.10.2021 г.

С образуването на посоченото изпълнителното дело, погасителната давност се счита за прекъсната на осн. чл. 116, б. „В“ от ЗЗД, а по силата на чл. 115, ал.1, б.“Ж" от ГПК, по време на изпълнителното производство давността спира да тече.

На следващо място и предвид настъпването на стабилитета на издадената заповед по ЧГД № 2393/2016 г. е приложима разпоредбата на чл.110 от ЗЗД - общ давностен срок - с изтичането на 5 години. Ако преди изтичането на този 5-годишен СРОК, взискателят образувла ново изпълнително дело, давностният срок отново се прекъсва и давността за погасяване на задължението започва да тече отначало.

С оглед разпоредбата на чл. 416 от ГПК, с изтичането на срока по чл. 414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и оспорването на факти и обстоятелства относими към изискуемостта и ликвидността на вземането се преклудират.

В резултат на пасивното поведение на длъжника в предвидения в чл. 414, ал.2 от ГПК 2 двуседмичен срок, заповедта за изпълнение установява с обвързваща за страните сила, че вземането по нея съществува от момента на изтичане на срока за подаване на възражение, въз основа на което се издава и изпълнителният лист. От този момент и въз основа на чл.

439, ал.2 от ГПК, започва да тече срокът на новата погасителна давност, който е бил прекъснат с предприемането на действията по принудителното изпълнение. Отбелязано е, че и Решение №37 от 24.02.2021 г„ постановено по гр.дело №1747/ 2020 г. по описа на ВКС, 4ти състав г.о., където изрично е посочено, че перемпцията е без правно значение за прекъсването давността. След като по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебния изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ-той дължи подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебния изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо дали съдебния изпълнител го е образувал в ново дело. Необразуването на ново дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора- давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. С тези доводи се моли въззивният съд да отмени Решение №72 по гр. дело №5180/2021 г. от 28.01.2022 г., на 6-ти състав, Гражданска колегия, като неправилно и необосновано и некореспондиращо със събраните по делото доказателства. В мотивите си първоинстанционният съд неправилно се сочи, че е възприел, че иска е основателен и доказан, и следователно трябва да бъде уважен.

В съдебно заседание Дружеството жалбоподател редовно призовано, не изпраща представител. Същото е депозирало писмена молба, с която моли да се даде ход на делото, поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на същата, няма възражения по доклада на съда и няма други доказателствени искания. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Претендира да му се присъдят разноски по чл. 80 от ГПК. Моли адвокатския хонорар да бъде намален до предвидения в закона минимум. Вместо въззиваемата ответница се явява адв. Ц., като счита жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското 3 възнаграждение. Претендира разноски.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 72 от 28.01.2022 г. по гр. д. № 5180/2021 г. на Районен съд Перник съдът е признал за установено по исковете на Е. Т. М. ЕГН ********** гр.*** съд.адресчрез адв.Н.Ц. *** срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумите по ИЛ от 11.10.2016г. издаден по чгд №02393/2016 ПРС и образувано изп.дело № 2247 /2021г. на ЧСИ Б., и предходно образувано второ изп.дело№ 1418 /2018г. при ЧСИ Д. а именно: сумата 668.44 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., сумата 66.23лв.лихва за забава за периода 08.07.2014- 08.04.2016 г. и законната лихва върху главницата - от 28.06.2016г. до окончателното изплащане на сумите сумата 25 лева - разноски, и 100лв. юк. възнаграждение поради погасяване на сумите по давност. Съдът е осъдил и Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360 ДА ЗАПЛАТИ НА Е. Т. М. ЕГН ********** гр.*** съд.адрес- чрез адв.Н.Ц. *** разноски : общо 413.68лв.

Районният съд е счел, че исковете са допустими и са - отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК - за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. на ПРС. Без посочване на точни дати и данни за извършвани изпълнителни действия по цитираните изпълнителни дела е счел, че съгласно трайната съдебна практика /а и приложимата правна уредба - чл. 116, б. „в“ от ЗЗД/ давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Посочил, е общо, че „такива в конкретната хипотеза действително може да предприеме само съдебният изпълнител, но давността е свързана и с поведението на кредитора. Същата обаче не се прекъсва веднъж с искането на взискателя и още веднъж с предприемането на действието.

Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. От своя страна налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 от цитираното ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес съответно длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера…С оглед гореизложеното предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени…”. С тези лаконични и общи мотиви, съдът е уважил исковата претенция.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за 4 валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно, но същото се явява недопустимо по следните съображения: