Определение № 3108 от 06.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3108 гр. София, 06.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно частно наказателно дело № 20251100606033 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по частна жалба от 26.06.2025 г. на адв. К.Г. – защитник на подсъдимата Н. П. Д. срещу определение, постановено открито съдебно заседание на 18.06.2025 г. по НОХД № 4170/2023 г., на СРС, НО, 23 с-в, с което съдът е отхвърлил искането на защитата за прекратяване на съдебното производство поради допуснато на ДП съществено и отстранимо процесуално нарушение.

В жалбата са изложени подробни съображения за порочност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че същият е постановен от незаконен съдебен състав, определен в противоречие с правилата за случаен подбор на съдебни заседатели. Поддържа се, че съдът не е спазил дадените му от контролиращата съдебна инстанция с определение от 10.02.2025 г. указания за изпълнение на процедурата по чл. 247в НПК. По същество се твърди, че първоинстанционният съд неправилно не е прекратил съдебното производство, като счита, че в ДП е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, водещо до ограничаване правата на подсъдимата.

Същото било изводимо от факта, че внесеният в съда обвинителен акт не отговарял на изискванията на чл. 246 НПК. В тази връзка се сочи, че в обстоятелствената му част са описани две деяния, второто от които 1 неконкретизирано в необходимата за това степен и неотразено в диспозитива му, което от своя страна водело до противоречие с посочената от прокурора правна квалификация. С оглед на изложеното се отправя искане обжалваното определение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което съдебното производство да бъде прекратено, а делото – върнато на прокурора.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

249, ал. 3 НПК, от легитимирана страна и насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения:

Производството по НОХД № 4170/2023 г., по описа на СРС, НО, 23 с-в, е образувано по внесен от СРП обвинителен акт, с който срещу подсъдимата Н.

П. Д. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.

1 НК.

Обжалваното определение е постановено в разпоредително заседание, проведено на 18.06.2025 г., съобразно дадените с определение от 10.02.2025 г. по ВЧНД № 717/2025 г. по описа на СГС указания. Първоинстанционният съд е приел, че не е допуснато в ДП твърдяното от защитата на подсъдимата отстранимо съществено процесуално нарушение. Посочил е, че обвинителният акт отговаря на изискванията по чл. 246 НПК, като описаните в обстоятелствената му част фактически твърдения са в достатъчна степен конкретизирани и кореспондират с всички предвидени в закона съставомерни признаци на престъплението, в извършването на което подсъдимата е обвинена. Съдът е счел, че в обвинителния акт не са изложени конкретни данни, от които да следва, че претендираното държане на наркотични вещества е в резултат на две отделни, самостоятелно взети от обвиненото лице, решения.

Предметът на проверка в настоящото производство е ограничен, като същият обхваща законосъобразността и правилността на изводите на първия 2 съд за наличието, съответно липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени в чл. 249, ал. 4 от НПК.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството, да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4 от НПК, когато не владее български език.

Основно право на обвиняемия в наказателния процес е да разбере в какво е обвинен, поради което неговото нарушаване е въздигнато от законодателя в съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнява правото му на защита, но по поправим начин, тъй като може и следва да бъде отстранено. Същата изходна позиция дава основание да се приеме, че, изготвяйки обвинителния акт според изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, прокурорът дължи да посочи ясно и по един изключващ всяко съмнение начин въз основа на какви факти и по кой текст или текстове от наказателния закон повдига обвинение срещу конкретното лице. Това налага словесно да бъде описано престъплението с всичките му съставомерни елементи, което да е точно отразено в дадената правна квалификация на деянието.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за правилен извода на Софийски районен съд, че в досъдебното производство не са допуснати твърдените от защитника на подсъдимата отстраними съществени процесуални нарушения, обосноваващи извод за прекратяване на съдебното производство.

Внесеният обвинителен акт отговаря в пълнота на изискванията на чл.

246, ал. 2 и ал. 3 НПК, както и задължителната съдебна практика (така ТР № 2/2002 г. ОСНК ВКС), като не се установяват твърдените несъответствия.

В обстоятелствената му част ясно и конкретно е посочено, че на 19.04.2022 г., в себе си на адрес ул. „Рилска обител“ № 47, в гр. София и в ползвания от нея апартамент в гр. София, ж.к. „****, обвиняемата Н. П. Д. е 3 държала, без надлежно разрешително, високо рискови наркотични вещества, както следва: в себе си - амфетамин (с тегло 5,60 гр. и стойност от 168,00 лв.) и коноп (с тегло 10,50 гр. и стойност от 63,00 лв.) и в обитаваното от нея жилище – MDMA (екстази) под формата на таблетки – 5 цели и 1 фрагментирана с общо тегло от 2,06 гр. и стойност от 51,50 лв. Описаната деятелност е квалифицирана от прокурора като престъпление по чл. 354а, ал.

3, т. 1 НК с форма на изпълнителното деяние държане и с предмет високорискови наркотични вещества. Идентични изводи са обективирани и в диспозитива на обвинителния акт.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че не е налице твърдяната от защитата неяснота на фактическите твърдения, изложени от обвинението, нито е налице противоречие с посочената правна квалификация. Напълно ясно и в достатъчна степен са конкретизирани времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, както и всички съставомерни признаци на престъплението, за извършването на което е повдигнато обвинение, поради което и подсъдимото лице има възможност в пълнота да упражни предоставеното й право на защита. В тази връзка следва да бъде посочено, че въззивният съд споделя извода на контролираната инстанция, че никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени данни, водещи до извод, че претендираното държане на високорискови наркотични вещества е в резултат на две отделни самостоятелно взети от обвиненото лице решения, респективно, че е налице основание за промяна на правната квалификация.

От изложеното следва, че не е налице неяснота във фактите, описани в обвинителния акт или противоречие с посочената правна квалификация на извършеното, препятстващи обвиняемото лице да реализира в пълен обем правото си на защита. Следователно не е налице основание за прекратяване на съдебното производство по причини допуснати на досъсъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че въззивният съд не споделя изложените в частната жалба на защитника оплаквания за незаконност на състава, постановил обжалваното определение в разпоредителното заседание и опороченост на процедурата по провеждането му. Съдебният състав се явява съобразен както с изискванията на чл. 28, ал. 2, 4 т. 2 НПК, така и с принципа на случайно разпределение, в това число и относно определените съдебни заседатели.

Не се установява първоинстанционният съд да е допуснал нарушение на задълженията си по чл.

247б, ал. 2, т. 2 и чл. 247в НПК.

С оглед на горното обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2 НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.06.2025 г. по НОХД № 4170/2023 г., на СРС, НО, 23 с-в.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5