Решение № 13 от 15.03.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Карнобат, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно наказателно дело № 20222130200345 по описа за 2022 година Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59д и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от К.С.Б. в качеството му на ЕТ К.Б. против наказателно постановление № 02-2200174 от 31.08.2022 година на Директора на Дирекция Инспекция по труда гр. Бургас с което на горепосочения жалбоподател за извършено от него административно нарушение по чл. 63 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.416 ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда на горепосочения ЕТ К.Б. му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв. .

Жалбоподателят посочен по- горе е остА.л недоволен от така наложеното му административно наказание посочено по- горе , като същият в жалбата си оспорва , че е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено и съответното горепосочено административно наказание с горепосоченото наказателно постановление , като твърди , че същото наказателно постановление се явява напълно незаконосъобразно като издадено в противоречие на материалния законКодекса на труда и процесуалния закон – ЗАНН и моли съда да го отмени изцяло.

1

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован не се явява лично, като за него се явява неговия процесуален представител , който поддържа изцяло така подадената жалба и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно изцяло .В съдебно заседание изразява алтернативно искане , ако съдът не отмени обжалваното наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно , то да намали размера на наложеното адм. наказание на жалбоподателя в предвидения в закона минимален размер.

За административнонаказващия орган редовно призован, се явява неговия процесуален представител в съдебно заседание, като същият в съдебно заседание изразява становище по така подадената срещу издаденото от него наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна , а издаденото от него наказателно постановление за напълно законосъобразно и затова моли съдът да отхвърли жалбата като напълно неоснователна изцяло респ. да потвърди процесното наказателно постановление.Претендира присъждането на съдебни разноски.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Обжалваното от жалбоподателя ЕТ К.Б. наказателно постановление № 02-2200174 от 31.08.2022 година на Директора на Дирекция Инспекция по труда гр. Бургас е издадено срещу същия жалбоподател въз основа на акт за установяване на адм. нарушение № 02-2200174 от 10.06.2022 г., което констатира за извършено от него административно нарушение на дата 19.05.2022 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата 19.05.2022 г. в 14,11 часа, жалбоподателят ЕТ К.Б. в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1 т.1 от ДР на Кодекса на труда на място в обект –дърводелския му цех , находящ се в село Л. , Община С. , обл.

Бургас на ул. ***** , стопанисван от него е допуснал до работа лицето Й. В.

А. с ЕГН ********** , назначено на длъжност „машинен оператор Банциг „ преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ , заверено от ТД на НАП , тъй като същото лице Й. В. А. е установено при същата извършена проверка на дата 19.05.2022 г. около 14, 10 часа на място в същия обект на ЕТ К.Б. да извършва трудова дейност като общ работник – 2 режел е дървени трупи с работно оборудване „ гредарка „ и в изготвената от същото лице справка на основание чл. 402 ал.1 т.3 от Кодекса на труда същото лице Й. А. собственоръчно е декларирало , че работи в този дърводелски цех на жалбоподателя находящ се в село Л. , на длъжността „ общ работник „ от една седмица с работно време от 08,00 часа до 17,00 часа , с почивки в работния ден – 1 час и 30 минути и уговорено трудово възнаграждение от 35 лв. на ден , като това нарушение е било установено от инспектор Р. С. П. при проверка по документи на 27.05.2022 г. , 30.05.2022 г. и 10.06.2022г. в Дирекция Инспекция по труда Бургас , а именно : трудов договор № 513 от 18.05.2022 г. , справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 от КТ с изх. № 13388223018012 / 20.05.2022 г. в 23:47:03 часа, таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец май 2022 г. и служебна бележка от 18.05.2022 г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, , като по този начин жалбоподателят към момента на проверката е нарушил от негова стрА. разпоредбата на чл. 63 ал.2 от Кодекса на труда и за което извършено от него адм. нарушение на основание чл. 416 ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв. .

В съдебно заседание са разпитани като свидетели А. К. Г. и Р. С. П. , които свидетелстват за фактите , потвърждаващи изцяло горепосочената фактическа обстановка по делото отразена категорично и в двата издадени акта от стрА. на адм. наказващия орган- АУАН и издаденото въз основа на него НП.В съдебно заседание е разпитан като свидетел и самото лице , посочено като работник при жалбоподателя – Й. В. А. , който твърди , че действително само на процесната дата на проверката е работил тогава в дърводелския цех на жалбоподателя , като на следващия ден е напуснал работа , но в собственоръчно попълнената от него декларация същият е написал само това което което извършилите проверката горепосочени свидетели са му казали да напише , но съдът не цени неговите показания като достоверни , тъй като същите от една стрА. се опровергават изцяло от показанията на свидетелите А. Г. и Р. П. , а от друга стрА. тъй като същият се бил работник при жалбоподателя и се явява заинтересован от изхода на настоящото дело , щото същият да бъде в полза на жалбоподателя – негов работодател, както и от събраните по делото писмени доказателства – 3 собственоръчно попълнената от него справка декларация по чл. 402 ал.1 т.3 от КТ в която той е декларирал , че работи в дърводелския цех на жалбоподателя находящ се в село Л. , че е постъпил на работа една седмица преди това и че работи на длъжността общ работник с работно време от 08,00часа до 17, 00 часа и получава затова уговорено възнаграждение в размер на 35 лв. на ден , които обстоятелства посочени от същият свидетел , са такива които не са могли да бъдат известни на другите свидетели по делото , трудов договор № 513 сключен на дата 18.05.2022 г. между работодателя ЕТ К.Б. и свидетелят Й. А. , идентификационна карта на ЕТ К.Б. , справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 от КТ с изх. № 13388223018012 / 20.05.2022 г. в 23:47:03 часа, таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец май 2022 г. , служебна бележка от 18.05.2022 г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа,, доклад с вх. № 22007448 от дата 10.06.2022 г.и протокол за извършена проверка № ПР 2216323 от 10.06.2022 г.. Следователно така посочената в двата горепосочени акта фактическа обстановка по делото според адм. наказващия орган касае извършване на адм.нарушение от жалбоподателя ЕТ К.Б. , изразяващо се в това , че на горепосочената дата 19.05.2022 г. жалбоподателят ЕТ К.Б. в качеството му на работодател е допуснал до работа като машинен оператор банциг в дърводелския му цех в село Л. , община С. лицето Й. В. А. , преди да му бъде предоставено копие на уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП. Същата фактическа обстановка така приета за установена от съда се подкрепя от горепосочените писмени и гласни доказателства по делото и не се не се опровергава от никакви събрани по делото доказателства ,затова съдът я приема като обективната действителна такава по делото.

В случая наложената от наказващия орган санкция на жалбоподателя се основава на нормата на чл.414 ал.3 от ЗП, съгласно която работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1 , чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 , се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ може да бъде както даден работодател , така и виновното затова длъжностно лице . В случая като субект на административнонаказателна отговорност по тази разпоредба е 4 посочен жалбоподателя ,като работодател.

В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че с това е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 63 ал.2 от КТ , а му е наложено адм. наказание по чл. 414 ал.3 от КТ.Действително жалбоподателя в качеството му на работодател е допуснал горепосоченото лице А. да полага труд в дърводелския цех на предприятието му находящ се в село Л. , на длъжността машинен оператор банциг , без да му е връчил съответно копие от уведомление по смисъла на чл. 62 ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП.

Такова уведомление обаче е било изпратено до ТД на НАП в съответния преклузивен 3- дневен срок по чл. 62 ал.3 от КТ , считано от датата на сключването на трудовия договор със същото лице – 20.05.2022 г., тъй като трудовият договор е сключен на дата 18.05.2022 година и е било връчено на този работник т.е. адм. нарушение е било отстранено веднага след установяването му и от това не са настъпили каквито и да са били вредни последици за този работник , който последен факт / че не са настъпили такива вредни последици не се твърди и от адм. наказващия орган . Следователно след като нормативно е предвидено, че е допустимо по смисъла на разпоредбата на чл. 415в ал.1 от КТ, че ако са налице визираните от законодателя кумулативно дадени предпоставки по чл. 415в КТ конкретно нарушение да бъде прието за маловажно, административнонаказващият орган е следвало да приложи именно отговорността по последния текст, като съобрази размера на налагА.та санкция с много по-ниските граници, установени от привилегирования състав на тази разпоредба. В КТ не е изрично уредено изключение относно приложимостта на чл. 415в спрямо нарушенията по чл. 414, ал. 3 КТ. Целите по чл. 1, ал. 3 КТ за осигуряване на свободата и закрилата на труда, както и на справедливи и достойни условия на труд, несъмнено не изключват възможността при наличие на определените в закона предпоставки, изследвани спрямо конкретно установеното нарушение от кръга на визираните в чл. 414, ал. 3 КТ, последното да бъде прието за "маловажно" и да бъде приложена санкцията, предвидена за привилегирования състав на административно нарушение по чл. 415в КТ.

Следва да се отбележи и че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган 5 може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер.

По изложените по-горе съображения и предвид наличието на изрично уредено от чл. 63 ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, при решаване на въпроса по същество, в т. ч. и от касационната инстанция при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление при установена "маловажност" по смисъла на чл. 415в КТ, като съобрази размера на наложената парична санкция именно с определените в този текст долни и горни граници на същата. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирА. за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.В този смисъл е и постановеното тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, докладчик съдията К.Х. което посочва , че разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414 ал. 3 от същия кодекс .