Определение № 1080 от 20.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1080 гр. София, 20.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20231000500993 по описа за 2023 година

Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 129, ал.

3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Дженерали Хелас Иншурънс Къмпъни С.А.” (Generali Hellas Insurance Company SA), дружество, учредено съгласно законите на Гърция, с адрес на управление ул. „Михалакопулу” 48, Атина, Гърция, действащо чрез процесуалния си представител, срещу разпореждане № 6243/11.11.2022 г., постановено по т. д. № 2372/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО VI-12 състав, с което е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба с вх. №28856/24.11.2021 г. и е прекратено производството по делото.

В жалбата се излагат подробни съображения, че така постановеното разпореждане е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа се, че с подадената молба от 28.09.2022 г. ищецът е изпълнил дадените указания на СГС, така както ги е разбрал и затова не са били налице условията на чл. 129, ал. 3 ГПК. Изтъква се също така, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че твърденията за пасивна солидарна отговорност на ответниците и искането за тяхното солидарно осъждане водят до недопустимост на предявените искове. Твърди се в тази насока, че липсата или наличието на солидарна отговорност касае основателността на исковите претенции и не може да води до нередовност на исковата молба, респективно до недопустимост на предявените искове. Моли се разпореждането да бъде отменено, а делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата частна жалба и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е 1 допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Производството по делото пред СГС е образувано по искова молба на „Дженерали Хелас Иншурънс Къмпъни С.А.” срещу "Укев Транс" ЕООД и ЗАД “ОЗК-Застраховане" АД за заплащане на обезщетение за пълна загуба на товар при превоз с автомобилен транспорт. Отговорността на „Укев Транс" ЕООД е ангажирана в качеството му превозвач на товара, а тази на ЗАД “ОЗК-Застраховане" АД в качеството му на застраховател на отговорността на превозвача.

С определение от 08.09.2022 г. СГС е указал на ищеца да уточни петитума на исковата молба, като посочи срещу кой от ответниците насочва иска и при какви факти, като ако поддържа повече от един иск, да посочи кой от исковете е главен и кой евентуален. В мотивите на това определение е изтъкнато, че според съда в разглеждания случай отговорността на двамата ответници – застраховател и превозвач произтича от различни правоотношения, поради което тяхната солидарна отговорност е недопустима и ищецът следва да посочи срещу кой ответник и на какво основание предявява исковите си претенции.

В дадения му от съда срок с молба от 28.09.2022 г. ищецът е посочил, че претендира заплащане на сумите, посочени в петитума на исковата молба солидарно от двамата ответници. В тази насока предявените исковете срещу тях не се съотнасят като главен и евентуален. Заявил е, че отговорността на ответниците е възникнала на следните основания: по отношение на „Укев Транс“ ЕООД произтича от неизпълнение на сключения между него и ищеца договор за автомобилен превоз на товар, описан в пар. 2.1 — 2.4 от исковата молба, като отговорността е договорна, а не деликтна; по отношение на ЗАД "ОЗК-Застраховане” АД тя произтича от сключения между него и превозвача договор за застраховане на гражданска отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша (застрахователна полица №0310-020-2019-00027).

След това са изтъкнати съображения, които според ищеца водят до солидарна отговорност на двамата ответници.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 11.11.2022 г. исковата молба е върната като нередовна и производството по делото е прекратено. Първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е изпълни указанията да посочи срещу кой ответник на какво основание поддържа предявените искове или да предяви същите при условията на евентуално съединяване. Посочил е, че при отсъствие на предвидена в закона солидарна отговорност между делинквента и застрихователя на гражданската му отговорност обективното съединяване на исковете срещу при условията на кумулативност е недопустимо, както е прието и в т. 11 на ППВС №7/77 г. и ТР №1/2015г. на ОСТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че правилно СГС е поискал от ищеца да изложи конкретни обстоятелства относно искането за солидарно осъждане на ответниците. Въззивният съд, обаче не споделя виждането, че въпросът дали е допустима солидарност и дали действително е налице такова основание за възникване на солидарна отговорност, засяга редовността на исковата молба и може да доведе до недопустимост на исковите претенции.

2

Тези въпроси засягат правната квалификация на предявените искове, част от която са условията на тяхното обективно и субективно съединяване. За редовността на исковата молба е достатъчно ищецът да е изложил обстоятелствата от които счита, че възниква солидарност, или доводите си в тази насока, а съдът ще прецени дали тези обстоятелства действително осъществяват. Ако отговорът е отрицателен, съдът е напълно свободен да даде правна квалификация, каквато счита за съответна на твърденията на ищеца и респективно да приеме, че исковете са предявени при условията на евентуалност като отговорността на ответниците следва да бъде разделна.

Когато в исковата молба се претендира солидарност (активна или пасивна), а предвид материалното правоотношение е налице разделност на вземанията, съответно на задълженията, ищецът трябва да бъде известен от съда да определи конкретния размер на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение. При положение, че ищецът (ищците) подържат искането за солидарно присъждане, съответно осъждане, тогава, съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който ще следва да установи характерът на материалното правоотношение, съответно то обуславя ли солидарност и ако не, да разгледа доколко всеки един от ищците има право или всеки един от ответниците дължи и в какъв размер. Това е така, защото, когато е сезиран за нещо повече от действително дължимото (при солидарността е така солидарният кредитор има право да търси цялото вземане, а солидарния длъжник е отговорен към кредитора за целия дълг), съдът не само има право, но е длъжен да се произнесе и за "по-малкото". Това означава, че съдът няма основание да прекратява производството като недопустимо, дори ако приеме, че твърдяната в исковата молба солидарност, не съществува. В тази насока е практиката на ВКС, обективирана например в решение № 163/07.02.2013 г., постановено по т. д. № 642/2011 г. І т. о., решение № 164/04.07.2012 г., постановено по гр. д. № 570/2011 г. и решение № 350/20.10.2015 г., постановено по гр. д. № 1730/2014 г., двете на ІV г. о. и други. От така установената съдебна практика е видно, че в този случай съдът не е обвързан от така формулирания петитум за солидарно осъждане на ответниците, а трябва да даде указания на ищеца да конкретизира размера на претенциите си срещу всеки един от тях поотделно, което в случая е сторено и се претендира еднакъв размер на отговорност срещу двамата ответници. В случая са валидни указанията дадени с т. 4 ТР № 1/17.07.2001 г., постановено по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК, което с оглед на т. 5 от ТР № 5/09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е запазило действието си и при действащия ГПК. Допустимо е ищецът да заяви, че поддържа искането си за солидарно осъждане на ответниците, като ако съдът приеме, че не са налице предвидените в чл. 121 ЗЗД основания за солидарната им отговорност, ще трябва да отхвърли искането за солидарно осъждане и да се произнесе по исковете срещу ответници при условията на разделност. В разглеждания случай ако СГС приема, че кумулативното субективно съединяване е недопустимо, позовавайки се на т. 11 на ППВС №7/77 г. и т. 5 ТР №1/2015г. на ОСТК на ВКС, макар същите да се отнасят пряко към различна хипотеза и доколкото ищецът е отказал да посочи първоначално по кой иск от двата желае да се произнесе съдът, то последният разполага със свобода на преценка в каква последователност да разгледа и да се произнесе по исковите претенции.

3

Предвид посочените съображения настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, а обжалваното разпореждане за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 6243/11.11.2022 г., постановено по т. д. № 2372/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО VI-12 състав.

ВРЪЩА т. д. № 2372/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО VI12 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4