Решение № 20 от 23.01.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Габрово, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Благовеста Костова

Кремена Големанова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20254200500593 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. С. Д. , подадена чрез пълномощника адв.И. срещу постановеното решение по гр.д.№1905/2023 г. на РС-Габрово.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че не са обсъдени в цялост двете експертизи по делото.

Сочи се, че професионалната преценка на ответника и извършената от него оперативна интервенция не е била прецизна , резултат от личен неудачен и непълен анализ на състоянието на пациентката, несъобразена със състоянието й. Погрешно е била избрана планка, която не е могла да уплътни достатъчно като дължина и да осигури стабилност на засегната кост, тъй като е била по-къса. Сложени са били два вместо три винта, което е недостатъчно за да се обезопаси евентуално разковаване на планката от костта. Не е спазено и експертното специално медицинско изискване по време на престоя в отделението по ортопедия и хирургия и при отвеждане на пострадалата в отделението по рехабилитация, тя да не се движи въобще през първите дни след операцията, за да може планката да прилегне към костта и да се раздвижи едва след това. Ответникът е бил задължен като лекуващ лекар , спазващ технологията на лечението с грижата за живота и здравето на пациента, в епикризата да даде писмено задължителни указания как да се продължи възстановяване на пациентката в домашни условия . Такива данни няма в епикризата, с която ищцата е изписана от отделението. Прави се позоваване на показанията на св.Д. и становището на 1 вещото лице д-р М.. Твърди се ,че ответникът е проявил излишна самоувереност и груба небрежност при избора на вида на медицинското изделие – планката, неподходяща по размер , както и недостатъчен брой винтове, както и че при установена липса на медицински изделия, консумативи и адекватна помощ в лечебното заведение , е било необходимо да се откаже да оперира пострадалата , като насочи близките за помощ от друго здравно заведение. Със своите действия е създал реална опасност за живота и здравето на ищцата.

Същата е следвало да заплати и финансови суми, непосилни за нейното материално състояние. Твърди се , че животът и здравето на ищцата са били в опасност поради неправилната лекарска преценка от страна на ответника като лекуващ лекар, резултат от неговия медицински анализ. Няма задължение пациентът сам да определя своето лечение или етапите на възстановяването си и поведението си в целия процес. Състоянието на ищцата е изисквало порява на компетентна грижа от лекуващия лекар. Такава е получила едва при повторната интервенция в ИСУЛ.

Претендира се за отмяна на обжалваното решение и се уважи исковата претенция , ведно със законните последици.

Не е постъпил писмен отговор от ответника. В с.з. пълномощникът на страната изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване е постановеното решение по гр.д.№1905/2023г. на РС-Габрово, с което са отхвърлени предявените от Г. С. Д. срещу П. Ц. Ц. искове по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5746.50лв.

/пет хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и петдесет ст./ и за причинени неимуществени вреди в размер на 6353.50лв. /шест хиляди триста петдесет и три лева и петдесет ст./, ведно със законната лихва считано от 01.08.2023г., като неоснователни и недоказани.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Производството по делото е образувано по предявен от ищцата Г. С. Д. срещу ответника П. Ц. Ц. иск за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от медицински деликт.

Исковата претенция се основава на твърдения , че след претърпян инцидент на 19.06.2023г., при който получила фрактура на долния крайник, ищцата е била приета същия ден за лечение в болницата в гр.Габрово, в отделението по „Ортопедия и травматология“.

Лекуващ лекар бил ответникът. Ищцата била оперирана на 21.06.2023г. от ответника и изписана от отделението на 26.06.2023 г. Заплатила сумата от 1600лв. за поставено при операцията медицинско изделие. Изписана била от Габрово, прибрала се вкъщи в гр.Трявна , за да започне възстановяване и раздвижване, рехабилитация на оперирания крак и веднага започнали нови мъки и болки. Била посетена от познат хирург, който констатирал, че след направената по този начин операция е изключено да се възстанови двигателната й функция.

2

Чрез използване на апарат лекарят констатирал, че ставата е нестабилна. На 12.07.2023г. ищцата била откарана от дъщеря си в гр.София , в Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ“ЕАД. Била приета незабавно и повторно оперирана на 14.07.2023г. При приемането, след извършените прегледи, лекарите били категорични ,че е наложителна нова операция, тъй като констатирали нови счупвания на други части на същата дясна бедрена кост, резултат според тяхното експертно мнение от недобре извършената ортопедична, хирургична операция от ответника в болницата в гр.Габрово. Общо за поставените нови медицински изделия в болницата в гр.София ищцата заплатила сумата от 3460лв. Описва се възстановителният период и търпените от ищцата болки и страдания в резултат от операцията, извършена от ответника. Твърди се, че е оперирал ищцата формално и повърхностно, от недобре извършената от ответника операция ищцата е претърпяла вреди, чието обезщетяване претендира с предявения иск , на основание чл.45 ЗЗД - сумата от 6353,50лв. за претърпени неимуществени вреди и сумата от 5746,50лв. за претърпени имуществени вреди.

Ответникът в депозирания писмен отговор е оспорил исковата претенция като неоснователна. Изложени са доводи ,че операцията била с голям обем и сложност, предвид травмата. На 26.06. пациентката била изписана със задължително предписание за начина на възстановяване и раздвижване. От лекарския екип неколкократно й било обърнато внимание да не стъпва въобще на крака, предвид характера на травмата и обстоятелството ,че е твърде тежка, имала и стара травма на бедрото от преди три години. Било задължително да не стъпва на оперирания крак минимум 50 дни, като през това време се предвижва единствено с патерици, помагайки на здравия крак. Две седмици след изписването, на 11.07.2023г., ищцата се явила отново в Спешна помощ с оплаквания за болки в ставата. При извършения преглед било установено счупване на костта и на фиксиращата пластина. Твърди се ,че увреждането може да бъде получено единствено при неправилно и прекомерно натоварване на крайника. Това увреждане изисквало оперативно лечение, като болницата в Габрово не разполагала с необходимите за това медицински изделия. На 12.07. ищцата била изписана от болницата в Габрово и транспортирана в ИСУЛ-София, където била оперирана. Оспорва се увреждането на бедрената кост на ищцата, с което е постъпила в болницата в гр.Габрово на 11.07.2023 г., да е в резултат от лошо свършена работа от ответника по време на операцията на 21.06.2023г. на работното му място. Сочи се ,че то е резултат на собственото поведение на ищцата, която не е спазила лекарските предписания и натоварила крака, като е достатъчно да стъпи на него със собствената си тежест, което съчетано с остеопоротична структура на костта, води до изскубване на винтовете и пластината. Оспорва се възможността , както описва ищцата, лекар с апаратче да установи състоянието на оперираното място. Твърди се , че това може да стане единствено с рентгенов апарат.

В депозираното от ищцата становище във връзка с писмения отговор на ответника /л.86 от първоинстанционното дело/ са изложени твърдения, че след извършената операция в ортопедичното отделение в гр.Габрово и след задължителната рехабилитация, проведена във Физиотерапията и рехабилитацията в болницата в гр.Габрово, ищцата се е установила в 3 дома си в гр.Трявна , където грижите по възстановяването й са били поети от дъщеря й и сина й. Дъщеря й е била 10 работни дни в отпуск. В нито един момент ищцата не е оставала сама. Не е падала или стъпвала неправилно върху оперирания крак след изписването й от болницата в Габрово. В рехабилитацията след операцията в гр.Габрово , се е раздвижвала със специалист и е разбрала важното условие, да не стъпва с оперирания крак 50 дни.

Същите указания е спазвала и след втората операция в гр.София. Разликата е , че след първата операция в гр.Габрово, след десетина дни не е могла въобще да ходи и не се е чувствала добре. След втората операция не се е разковала и е била стабилна. Сочи се, че около 08.07.2023 г. ищцата трайно не е могла да стане от леглото. Близките й извикали ортопед да я прегледа . След като видял крака, лекарят посъветвал да направят рентгенова снимка и такава била направена на 11.07.2023 г. в болницата в гр.Трявна. На тази снимка било видно, че оперираната става е разкована. Дъщерята на ищцата се свързала с д-р Б ,завеждащ отделението по ортопедия в болницата в гр.Габрово и лекарят я насочил да заведе пациентката в ИСУЛ-София.

Спорният предмет , очертан от твърденията на страните , е дали ищцата е претърпяла процесните вреди от допусната лекарска грешка от ответника като нейн лекуващ лекар.

Съгласно съдебната практика "лекарска грешка" е налице при всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания, консултации, лечение и др. медицински дейности, което е в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, регламентирани по реда начл. 6 , ал. 1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в резултат на което е причинено увреждане. Приема се, че когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания. Констатацията за извършено противоправно деяние не е достатъчна за ангажиране на отговорността на извършителя за обезщетяване на вреди от деликт. Необходимо е още да се установи, че в причинна връзка от това поведение са настъпили вреди. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Необходимо е обаче причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие.

От представените писмени доказателства се установява, че ищцата е била приета на 19.06.2023г. в Отделението по ортопедия и травматология в болницата в гр.Габрово поради закрито счупване на бедрената кост; с придружаващо заболяване : артериална хипертония.

На същата дата и на 20.06.2023г. са били извършени изследвания и консултативни прегледи от кардиолог и анестезиолог, видно от отразеното в издадената епикриза /л7-8/. Извършена е операция на 21.06.2023г. с оператор : д-р П. Ц., с открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Болничният престой е бил до 26.06.2023г., когато е изписана от 4 отделението. В епикризата е вписано като изход на заболяването : изписана с подобрение, спокойна оперативна рана, ограничен обем на движение, няма оплаквания. В епикризата са посочени два контролни прегледа : 05.07.2023 г. и 21.07.2023г.

В листа за предоперативна анестезиологична консултация и преценка за пациента Г.

С. Д. /л.161-162/ е вписано, че анестезиологичният риск е т.ІІІ – пациент със системно заболяване в тежка форма, ограничаващо неговата активност, но без да го инвалидизира.