Решение № 108 от 21.07.2020, Административен съд - Шумен

Р Е Ш

Е Н И

Е

№……., град

Шумен, 21.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд в публично съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова при секретаря В. Русева като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм. д. №124 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.112 ал.1 т.4 от Закона за здравето /ЗЗдр/, образувано по жалба на Р.С.В. ***, против Експертно решение /ЕР/ №1252/09.10.2019 г. на Специализиран състав на НЕЛК град София.

В жалбата са изложени съображения за неправилно определен % ТНР за заболяванията на жалбоподателката, които могат да бъдат отнесени към основанията за оспорване по чл.146 т.4 и т.5 от АПК. Конкретно се твърди, че за заболяването следва да бъде определен по-висок процент ТНР, тъй като влошеното здравословно състояние и поставената диагноза са пречка за намиране на работа. С оглед на това жалбоподателката моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени ЕР №1252/09.10.2019 г. на Специализиран състав на НЕЛК град София.

Ответната страна Национална експертна лекарска комисия, редовно призована, не изпраща представител, но е представено писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт П. Г., в което се оспорва жалбата като неоснователна. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересована страна ТЕЛК – Първи състав към МБАЛ Шумен, редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора.

Заинтересована страна Агенция за хора с увреждания град София, редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора.

Заинтересована страна Регионална Дирекция

"Социално подпомагане" град Шумен, редовно призована, не изпраща представител. Изпратено е писмо от 04.06.2020 г., в което не се изразява конкретно становище по жалбата.

Заинтересована страна ТП на НОИ гр.Шумен, редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора.

С определение от 24.02.2020 г. по настоящото производство е конституирана и като заинтересована страна „Адеко България“ ЕООД град София, в качеството на работодател на жалбоподателката. С протоколно определение от 09.06.2020 г. страна е заличена, тъй като е прекратено трудовото правоотношение между дружеството и оспорващата, считано от 23.05.2019 г.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:

Административното производство пред НЕЛК е образувано по жалба на Р.С.В. срещу ЕР №1196 от 22.05.2019 г. на ТЕЛК - I състав към МБАЛ Шумен, с което е извършено освидетелстване на жалбоподателката и е определен процент трайно намалена работоспособност /ТНР/ 30% за срок от три години, а именно до 01.05.2022 г., с водеща диагноза „Наличие на протеза на сърдечна клапа“.

След преглед на приложените в медицинското досие медицински и други документи, НЕЛК е извършила освидетелстване на лицето по документи и с оспорения акт в настоящото производство е отменила ЕР на ТЕЛК само в частта по оценката на работоспособността, като е определила 40.0% ТНР при водеща диагноза „Наличие на сърдечни и съдови имплантати и трансплантати“. В останала част, а именно по отношение на датата на инвалидност, срока на инвалидност, противопоказни условия на труд и причинна връзка е потвърдила ЕР на ТЕЛК.

Видно от представеното по делото известие за доставяне Решението на НЕЛК е получено от жалбоподателката на 22.01.2020 г., а жалбата е подадена на 28.01.2020 г. по пощата, чрез административния орган до АдмС град Шумен.

От страна на жалбоподателката са представени и са приети към доказателствения материал по делото писмени доказателства относно здравословното състояние, след експертното решение на НЕЛК, а именно Епикриза от 07.11.2019 г. От ответната страна е представено и прието цялото медицинско досие, съдържащо всички доказателства, въз основа на които е постановено атакуваното решение на НЕЛК в настоящото производство.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до средните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок за оспорване, поради което се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган – НЕЛК, предвид разпоредбите на чл.103 ал.4 и чл.112 ал.1 т.3 от ЗЗдр във връзка с чл.3 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Решението е взето от специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно - съдови заболявания, определен съобразно диагнозата по Раздел II и във вр. с т.2.1 от Раздел

I, част IV от

Приложение №1 към чл.63 ал.1 от Наредбата за медицинските експертизи /НМЕ/, изменена с ПМС №152 от 26.07.2018 г., в сила от 03.08.2018 г., по аргумент от разпоредбата на чл.49 ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Консултациите на останалите специализирани състави се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му - чл.49 ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ. В настоящето ЕР водещата диагноза е „Наличие на сърдечни и съдови имплантати и трансплантати“, което предопределя произнасянето на специализиран състав по сърдечно - съдови заболявания. Съгласно чл.43 т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК. В конкретната хипотеза специализираният състав на НЕЛК по сърдечно-съдови заболявания се е произнесъл въз основа на приложената медицинска документация. Решението е подписано от председателя и членовете на състава. Спазено е и изискването на чл.18 ал.3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. От изложеното е видно, че оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална, териториална и предметна компетентност.

Спорен между страните по делото е въпросът относно определения процент ТНР на жалбоподателката за заболяването „Митрално клапно протезиране с механична клапна протеза по повод високостепенна митрална регургитация при митрален пролапс. Сърдечна недостатъчност II ФК. Хипертонична болест II ст., ум. ст.“, който предопределя и заключението дали административният орган е приложил правилно материалния закон – чл.

63 ал. 1 от НМЕ, в сила от 03.08.2018 г., изменена с ПМС №152 от 26.07.2018 г., по отношение на преценката на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит според Приложение №1 към разпоредбата, съобразяването на процента ТНР със степента на установения дефицит.

Жалбоподателката твърди, с оглед здравословното състояние, описано в оспореното ЕР на НЕЛК, че същото обуславя по-висок процент ТНР. При това положение в тежест на оспорващия е да докаже с допустими доказателствени средства това твърдение, защото този факт е в негов интерес. В тази връзка и на основание чл.170 ал.3 и чл.171 от АПК с определение в открито съдебно заседание от 09.06.2020 г. съдът разпредели доказателствената тежест между страните, като на оспорващата изрично указа, че следва да сочи доказателства, включително и ангажиране на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ по делото, установяващи твърдението за неправилен и незаконосъобразно определен процент ТНР. С оглед на това по искане на оспорващата бе назначена СМЕ с конкретно поставени задачи и въпреки дадената възможност жалбоподателката не внесе депозит за вещото лице, поради което с определение от 14.07.2020 г. допуснатата и назначена СМЕ бе отменена от съда. В последното по делото заседание съдът указа на страната, че ще бъде приложена разпоредбата на чл.161 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК като последица от възпрепятстване на доказването.

С оспореното в настоящото производство ЕР

НЕЛК е определил 40 % ТНР по отношение на жалбоподателката за заболяването „Митрално клапно протезиране с механична клапна протеза по повод високостепенна митрална регургитация при митрален пролапс. Сърдечна недостатъчност II ФК. Хипертонична болест II ст., ум. ст.“ и при водеща диагноза „Наличие на сърдечни и съдови имплантати и трансплантати“. С оглед така определената диагноза, в Раздел II и във вр. с т.2.1 от Раздел

I, част IV от

Приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ - в редакция от 03.08.2018 г., е определен 40 % ТНР, при прояви на сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА – лицата са с умерено ограничен капацитет. При обичайни физически усилия се появяват умора, задух, стенокардия. Патологична работна проба при 75 W/3 мин. и с диастолна дисфункция. Видно от определената водеща диагноза и вида на заболяването в ЕР на НЕЛК, същите безспорно съответстват към нормативно определения процент – 40% ТНР в т.2.1 от Раздел

I, част IV от

Приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ, изменена с ПМС №152 от 26.07.2018 г., в сила от 03.08.2018 г.

По силата на общото правило на чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява според фактите, съществували към момента на издаването му. Поради това и пределите на съдебния контрол са ограничени до проверката относно установеното увреждане към момента на постановяването на решението на НЕЛК - 09.10.2019 г. В случай, че е настъпило влошаване на здравословното състояние, каквито твърденията навежда жалбоподателя и представените писмени доказателства в тази насока - Епикриза от 07.11.2019 г. от МБАЛ Шумен, оспорващата може да поиска преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза на работоспособността, при извършването на което биха били взети предвид и настъпилите след произнасянето на НЕЛК факти, свързани с развитието на получените увреждания. В тази връзка съдът съобрази и факта, че с Решение №1632/31.01.2020 г. по адм.д.№10422/2018 г. по описа на ВАС на Р България, оставено в сила от петчленен състав на ВАС с Решение №8982/07.07.2020 г. по адм.д.№3481/2020 г., е отменена разпоредбата на т.III от Методиката за прилагане на отправните точки на оценка на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждането/ в проценти от Приложение №2 към чл.63 ал.3 от Наредбата за медицинските експертизи, изменена с ПМС №152 от 26.07.2018 г., в сила от 03.08.2018 г., която отмяна обаче има действие занапред и не влияе върху преценката за материална законосъобразност, по правилото на чл.142 от АПК. Независимо от това само за изчерпателност следва са отбележи, че в оспореното ЕР на НЕЛК няма определяне на краен процент ТНР, съгласно Приложение

№2 към чл.63 ал.3 от НМЕ, изменена с ПМС №152 от 26.07.2018 г., в сила от 03.08.2018 г.

От така установеното фактическо и правно положение, спазвайки разпоредбата на чл.168 и чл.170 от АПК и прилагайки разпоредбата на чл.161 от ГПК във вр. с чл.144 от ГПК, съдът приема, че оспореният в настоящото производство административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон и неговата цел. С оглед на това съдът приема, че оспореното ЕР на НЕЛК е законосъобразно, а жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл.78 ал.8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.

Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК конкретният размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност. За това съдът приема, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът намира, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100.00 лева на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.