Решение № 18 от 02.02.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Враца, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка Т. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело № 20211400500451 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

"ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД гр.София,чрез процесуален представител адв.Н.Б. от АК Монтана,е обжалвало решение на РС гр.Враца от 21.06.2021г.,постановено по гр.д.№ 2728/2020г.,в частта,в която са уважени предявените против въззивника при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.чл.226 ал.1 КЗ/отм./,чл.432 ал.1 КЗнов за съответни суми,представляващи незаплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от въззиваемия в следствие настъпило застрахователно събитие на 11.11.2015г.в гр.Враца – ПТП по вина на водач на МПС,застраховано към въззивника по застраховка ГО.

Поддържа се във въззивната жалба,че обжалваното решение в атакуваните му части е неправилно и необосновано – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,поради което се иска неговата отмяна,и постановяване на ново от въззивната инстанция,с което предявените искове се отхвърлят и в уважените им части.Излага се,че първоинстанционният съд не бил отчел и обсъдил всички доказателства по делото.Неправилно бил дал вяра на едната автотехническа експертиза,а не на другата такава,която била по-обективна и почивала на обективни данни от действителността,а не на свидетелски показания,при което механизмът на възникване на ПТП-то бил неизяснен,или 1 неправилно изяснен.Налице били противоречия относно механизма на възникване на ПТП в обясненията на ищеца в исковата молба,и тези дадени в с.з.след изготвяне на експертизите,които противоречия не били отчетени от първоинстанционния съд.Неправилно действията на ищеца били тълкувани от съда като спасителна маневра.Вина за настъпилото ПТП имал единствено въззиваемия,при което не следва да се ангажира отговорността на въззивника.Ако се приемело,че въззивникът следва да носи отговорност,то следвало да се отчете и съпричиняване от страна на въззиваемия,което първоинстанционният съд не бил сторил.На последно място,при условията на евентуалност въззивникът оспорва предявените искове по размер.

Противната страна оспорва жалбата.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните му части.От своя страна е подала насрещна въззивна жалба,с която оспорва решението в частта,в която са отхвърлени предявените искове, с искане решението да бъде отменени в тази му част и вместо него –постановено ново решение от въззивната инстанция,с което исковете се уважат и в отхвърлената им част до пълния предявен размер.

Въззивникът оспорва насрещната въззивна жалба по съображения изложени в неговата въззивна жалба.

Пред въззивната инстнция не са събирани нови доказателства.

Настоящият състав намира въззивните жалби за редовни от външна страна,и процесуално допустими.Подадени са в преклузивните срокове по чл.259 ал.1 ГПК и чл.263 ал.2 ГПК,от страни в процеса,имащи право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от въззивника-ищец А.Д. от гр.Враца срещу въззивника-ответник „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД гр. София.

Поддържа се в исковата молба, че на 11.11.2015 г. в гр. Враца, близо до магазин „Лидъл“, в посока изхода от гр. Враца за гр. Мездра, водачът А.Д., при управление на лек автомобил „Мерцедес Ц63 АМГ” с ДК № ***, е претърпял пътно-транспортно произшествие поради неправомерно поведение на П. М. П.-водач на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВР *** АК,при което получил увреждания. Ищецът веднага бил закаран по спешност в „МБАЛ Хр.Ботев” гр.Враца, където се установило, че е получил счупване на дясна тазобедрена кост, изкълчване на дясна тазобедрена става и локална болка в гръдната област,и бил насочен към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ гр. София. В последното лечебно заведение ищецът претърпял спешна операция за поставяне на импланти в десния крак. Поради инцидента ищецът получил леко забавена проводимост по сетивните влакна в крака, дълго бил обездвижен и не можел да се обслужва сам, преживял силни болки и страдания за дълъг период от време, като някои от оплакванията му съществували и към момента, изпаднал и в силна депресия.

Поддържа се също, че лекият автомобил м.„Ауди 80“ е бил застрахован към момента на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. С молба с вх. № О- 2

92-807/17.01.2019 г. ищецът предявил претенциите си към ответното дружество, като последното отказало да изплати обезщетение,което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове.

Претенциите са за сумата 2 244,00 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2020 г.датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за операция и хоспитализация;сумата 400,80 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 17.01.2019 г. до 19.10.2020 г.; сумата 20 000,00 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2020 г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания; сумата 3 572,22 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 17.01.2019 г. до 19.10.2020 г.

Предявените искове са с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ-отм., сега чл. 432 ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД,и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД гр. София в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор, с който се оспорват основателността на исковете и техния размер.

Ответникът твърди, че липсва причинно-следствена връзка между конкретни действия или бездействия на водача на автомобила, застрахован по „Гражданска отговорност“ и вредите, чието обезщетяване се претендира с исковата молба, както и че липсват останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, при условията на евентуалност прави възражения с правно основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, че е налице пълно, съответно частично съпричиняване на претърпените от ищеца вреди поради негово противоправно поведение при управлението на лек автомобил „Мерцедес Ц63 АМГ” с ДК № ***, както и поддържа, че размерът на предявените искове е силно завишен.

Безспорно между страните,това е отразено и в определението по чл. 140 от ГПК от 04.01.2021 г., че лек автомобил м.„Ауди 80“ с рег. № ВР *** АК е бил застрахован към момента на процесното ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

Не е спорно, установява се и от писмените доказателства, че с писмо изх. № 0-922386/14.02.2019 г. ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е отказал на ищеца А.Д. изплащането на застрахователно обезщетение за процесното ПТП.

Представени са платежни документи и други писмени доказателства, от които се установява, че за проведеното му лечение и за непосредствено свързаните с това болнични услуги ищецът е заплатил сумата 2 244,00 лева.

Установено е,че за процснто ПТП е образувано досъдебно производство № 1231/2015 г. на РПУ гр. Враца (преписка № 3177/2015 г. на Районна прокуратура гр. Враца), водено срещу П. М.П. и приключило с влязло в сила постановление от 13.04.2016 г. за прекратяване на основание чл. 199 и чл. 243 ал. 1 т. 1, вр. чл. 24 ал. 1 т. 9 от НПК – поради волеизявление на пострадалия А. Н.Д. и собственика на увредения автомобил Ц. П. С., че 3 желаят на основание чл. 343 ал. 2 от НК да бъде прекратено наказателното производство.

Представен е протокол за оглед от 11.11.2015 г., изготвен за целите на досъдебното производство, по който за направление е приета посоката от Автогара гр. Враца към ТИР паркинг гр. Враца,и от който се установява,че мястото на ПТП представлява пътно платно с широчина 14 м., разделено с двойна непрекъсната линия, с две платна за движение във всяка посока, а от двете страни на пътното платно е имало тревни площи с височина на тротоара 10 см. Управляваният от ищеца А.Д. лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ е бил намерен в тревната площ вдясно от пътя, с предна част опряна в крайпътно дърво и с конкретно посочените в протокола щети, а друг автомобил не е бил установен при огледа.

По досъдебното производство е била изготвена и авто-техническа експертиза (стр.

64-77 от делото),също представена, съгласно която управляваният от третото за делото лице П.П. лек автомобил м.„Ауди 80“ излизайки от път, водещ до гаражи за леки автомобили вляво от приетото в протокола за оглед направление, е предприел маневра „завой на ляво“, като в района на двойната непрекъсната линия е намалил скоростта си на движение, след което е продължил движението в дясната лента на платното за движение. Ищецът А.Д., който управлявал лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ по бул. „В.Кънчов“ в посока от Автогара гр. Враца към ТИР паркинг гр. Враца, в един момент забелязал, че лек автомобил „Ауди 80“ предприема завой на ляво и в непосредствена близост до него пресича неговата лента за движение, при което завил на дясно, за да избегне сблъсъка, излязъл от пътя и се ударил в крайпътно дърво. Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ преди ПТП била около 83 км/ч, а в момента на удара – около 71 км/ч.Отразено е,че водачът на лек автомобил „Ауди 80“ е имал обективна възможност да предотврати ПТП, като осигури предимство на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, след което да предприеме маневра „завой на ляво“, а водачът лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ при установената по експертизата скорост не е имал възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, но е щял да има такава възможност при скорост на движение от 50 км/ч.

По делото е приета от съда и не е оспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, от която се установява,че при процесното ПТП ищецът А.Д. е получил счупване на дясна бедрена кост в областта на шийката, като нараняването е в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. Оздравителният период е от три до шест месеца, които са необходими, за да може пациентът да започне да ходи самостоятелно, като не е възможно пълно излекуване. Рехабилитацията би подобрила състоянието на пациента, но не би променила хода на заболяването. Ищецът бил приет в болница „Пирогов“ гр. София, където му направили спешна операция, включваща поставяне на импланти в пострадалия крак. След нараняването и към момента на извършване на личен преглед на ищеца от страна на вещото лице при ищеца се наблюдава посттравматична коксартроза, която не е характерна за възрастта му, а е следствие от настъпилото увреждане. Проявленията на същата са болка, ограничение на движенията в тазобедрената става, нестабилност на походката, която е с накуцване. Извършеното оперативно лечение е включвало смяна на ямката на таза и на бедрената глава с метални импланти. В бъдеще, при наличие на силна 4 болка и силно ограничаване на движенията на пострадалия крак, би могла да се наложи и втора операция за поставяне на импланти, най-добре механични такива, като при такова развитие на нещата оздравителния период отново би бил от три до шест месеца.

По делото е изготвена и приета авто-техническа експертиза с два варианта:първи вариант - без съобразяване на събраните по делото гласни доказателства,и втори вариант, с възприемане на събраните по делото гласни доказателства. Първият вариант от експертизата е оспорен от ищеца, а вторият вариант – от ответника.

В първия си вариант/който съвпада с експертизата от досъдебното производство/ авто-техническата експертиза дава заключение, че процесното ПТП е възникнало по следния начин: лекият автомобил „Мерцедес C63 AMG“ се е движел по бул. „В.Кънчов“ в гр. Враца в посока от Автогара гр. Враца към ТИР паркинг гр. Враца /посока гр. Мездра/, а управляваният от П.*** лек автомобил „Ауди 80“ е излязъл от път, водещ до гаражи за леки автомобили в ляво от посоката на движение на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, предприел е маневра „завой на ляво“, като в района на двойната непрекъсната линия е намалил скоростта си на движение, след което е продължил движението в дясната лента на платното за движение. Ищецът А.Д., управлявайки лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, в един момент забелязал, че лек автомобил „Ауди 80“ предприема завой на ляво и в непосредствена близост до него пресича неговата лента за движение, при което напуснал лентата си за движение и се ударил в крайпътно дърво, намиращо се в тревната площ в дясно от пътя. Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ била около 71 км/ч. Водачът на лек автомобил „Ауди 80“ е имал обективна възможност да предотврати ПТП, като осигури предимство на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, след което да предприеме маневра „завой на ляво“, а водачът лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ при установената по експертизата скорост не е имал възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, тъй като при скоростта му на движение 71 км/ч лекият автомобил „Ауди 80“ е попаднал в опасната му зона на спиране.