Решение № 196 от 18.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. София, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600236 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 31.03.2021 година по НОХД 20957/2018 година, СРС, НО, 114 състав е признал подсъдимия И.С. В. за виновен в това, че на 19.07.2018 г. около 19:30 часа в гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” и бул. „Васил Левски”, в близост до сградата на „Дженерали”, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм, а именно: извадил е половия си орган и е отправил обидни думи към полицейските служители от 05 РУ СДВР — полицаи К.С. Б. и Х.Й.Т. с думите: „Вие *******, за това ли дойдохте? На, вижте го, това е ******* работа! Вие сте циркаджии, на които *******!” престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл.

325, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е отложил на осн. чл.

66, ал. 1 НК за срок от три години. На осн. чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК е 1 възложил в тежест на подсъдимия разноските в производството-234.60 лева в полза на СДВР и 2034 лева в полза на СРС, а на осн. чл. 190, ал. 2 НПК е осъдил подсъдимия да заплати десет лева-д.т. за служебно издаване на два броя изпълнителни листове.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към въззивна жалба от защитник на подсъдимия. В жалбата и допълнението се излагат подробни съображения за неправилност на първоинстанционния акт.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Излагат се съображения, че при постановяване на присъдата първоинстанционният съд не е преценил, че подсъдимият е бил под въздействие на алкохол, бил е в безпомощно и неадекватно състояние, спящ, поради това не се наблюдавал умисъл в действията му. Излагат се твърдения за употреба на алкохол от подсъдимия, вероятн а възникнала необходимост да уринира, след което е заспал. В това критично според защитата състояние подсъдимият не е могъл да изрече думите, посочени в обвинителния акт. От показанията на свидетелите М., Л. и Т. се установявало категорично, че подсъдимият е бездействал и е спял в безпомощно състояние. Не било взето предвид наличието на заболяване при подсъдимото лице, като не се установявало подсъдимият умишлено да е нарушил обществения ред-същият не е съзнавал непристойното си поведение и не се установява да е целял да изрази явно неуважение към обществото, като наред с това престъплението не можело да се осъществи с бездействие, а именно това се констатирало при подсъдимия-бил е заспал, облегнат на пейка, с разкопчан панталон, не се установявало ръката му да е в досег с половия орган. Защитата на следващо място излага съображения, че първоинстанционният съд е кредитирал част от показанията в неправилна насока-превратно били обсъдени показанията на св. Л. и М., не били обсъдени противоречията в показанията на св. Б. и останалите гласни доказателствени средства, не било обосновано защо съдът кредитира безрезервно показанията на свидетелите-полицейски служители при положение, че същите били взаимно противоречиви и противоречали на житейската логика и действителността. Освен изложените възражения в допълнението на жалбата се излагат оплаквания и че съдът се е произнесъл 2 извън рамките на обвинителния акт, неправилно се е позовал на АУДХ като писмено доказателство и че доказва извършено престъпление. Следвало да се цени внимателно заключението на КСМППЕ, която не била взела предвид действителната фактическа обстановка, като не е отчела, че всъщност полицейските служители са пробудили подсъдимия. По същество се оспорват и изводите на съда, че деянието е извършено с "изключителен цинизъм" и следвало да бъде отчетено, че деянието е оказало положително въздействие върху личността на подсъдимия, който е спрял упо требата на алкохол и поведението му било безупречно.

В жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и събирането на нови писмени или веществени доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимата поддържа жалбата и отправените с нея искания, акцентира на съображенията, изложени в същата.

Представителят на СГП намира, че фактите посочени в обвинителния акт и първоинстанционната присъда са доказани, но намира, че извършеното от подсъдимия деяние осъществява признаците на основния състав на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, а не квалифициран такъв-деянието да е извършено с изключителен цинизъм. В този смисъл прокурорът предлага да бъде изменен първоинстанционният съдебен акт, подсъдимият да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда на чл. 78а, ал. 1 НК, което да бъде определено в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Подсъдимият в съдебно заседание заявява, че няма спомен за случая и се е събудил в полицейското управление

В последната си дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

3

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което е събрал и преценил гласни и писмени доказателства, както и способи за събиране и проверка на доказателства, които подробно е обсъдил в мотивите си.

Настоящият съдебен състав споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд, като намира че контролираната инстанция е събрала необходимит е доказателствени средства за изясняване на обективната истина по делото и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните. Отделно от това, първоинстанционният съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината. Атакуваната присъда е постановена след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения кои доказателствени източници възприема и поставя в основата на изводите си по фактите.

На собствено основание настоящата съдебна инстанция, преценявайки събраните в хода на съдебното следствие доказателствени средства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият И.С. В. е роден на ******* в с. К., обл. София, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с основно образование, с постоянен адрес гр. София, ж.к. ********** и настоящ адрес: гр. София, кв.

„*******“, бл.*******, ап.* ЕГН **********.

На 19.07.2018 г. около 19:30 часа в гр. София, на кръстовището на бул.

„Княз Александър Дондуков” и бул. ”Васил Левски”, в близост до сградата на ”Дженерали" се намирал подсъдимият И.В., койт о бил употребил алкохол.

Същият бил с разкопчани панталони и изваден полов орган, а покрай него в този момент минавали множество граждани, измежду които и св. Б. Л., който бил възмутен от действията на подсъдимия. Същият се обадил на телефон „112“, за да сигнализира компетентните органи, като на място бил изпратен екип от полицейски служители на 05 РУ-СДВР в състав св. К. Б. и св. Х. Т..

Когато пристигнали на въпросното място, св. Б. и св. Т. видели подсъдимия и въз основа на данни от личната му карта установили самоличността му.

Полицейските служители на няколко пъти отправили призиви и разпореждания към подсъдимия да се приведе в нормален външен вид, но 4 последният започнал да крещи и да обижда полицейските служители с думите: ”Вие, *******, за това ли дойдохте? На, вижте го, това е ******* работа! Вие сте циркаджии, на които *******!". Въз основа на горните действия полицейските служители задържали подсъдимия и отвели същия в 05 РУ-СДВР.

Посочената фактическа обстановка се установява на база събраните в хода на съдебното следствие доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля К. Б., включително и тези, дадени от него на досъдебното производство и приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т.2 НПК; показанията на свидетеля Х. Т., включително и тези, дадени от него на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на свидетеля Д. М. включително и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т.2 НПК от досъдебното производство; показанията на свидетеля Б. Л., включително и тези, дадени от него на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК; писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 НПК - акт за констатиране на проява на дребно хулиганство; заповед за конвоиране на лице, заповед за задържане на лице, справка от Дирекция „Национална система 112”, районен център 112 — София, справка за съдимост, медицинска епикриза, ехографско изследване, амбулаторен лист, лабораторно изследване, болничен лист, способи за събиране и проверка на доказателства- заключение по изготвената на досъдебното производство съдебно психиатрична и психологична експертиза; заключение на изготвената на съдебното следствие комплексна съдебно психиатрична, психологична и медицинска експертиза.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Настоящия съдебен състав констатира, че първата инстанция е изложил конкретни съображения кои доказателства кредитира и кои не и причините за това. При установяване на фактите по делото СРС не се е произнесъл извън фактическите твърдения в обвинителния акт, като не е 5 приел за установена различна фактология досежно главния факт, който подлежи на установяване в процеса от гледна точка на съществените елементи-дата, място на извършване на деянието, съдържанието му и участието на подсъдимия в същото, като се произнесъл съответно по обвинението, за което подсъдимият е предаден на съд. В този смисъл не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, което да ограничава правото на защита на подсъдимия.

Правилно първоинстанционният съд е възприел и е поставил в основата на изводите си по фактите показанията на свидетелите К. Б. и Х. Т., Д. М., включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 1 НПК части. Преценени в тяхната взаимовръзка се констатира, че последните се явяват логични, последователни вътрешно безпротиворечиви и съответни по отношение на фактите, включени в предмета на доказване. От показанията на посочените гласни източници се установяват обстоятелствата, свързани с датата и мястото на протеклите събития, конкретните възприятия на свидетелите за местонахождението на подсъдимия, обстоятелството, че същият е бил с изваден на показ на публично мястото полов член, обстоятелството, че след разпорежданията на полицейските служители същият не се привел в нормален вид, след което е възникнало пререкание с органите на реда, а от показанията на полицейските служители се установява и конкретиката на пререканието, а именно оскърбително към органите на властта отношение, като е изрекъл нецензурни думи по техен адрес, както и самото съдържание на употребените изрази. Настоящата съдебна инстанция не намира основание подобно на първоинстанционния съд да подходи с недоверие към посочените гласни доказателствени средства, тъй като същите не влизат в съществена колизия по отношение на главния факт в процеса, като използването на процесуалния способ на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК предвид констатирани несъответствия и липса на спомен от досъдебната фаза не прави показанията на свидетелите априори недостоверни, а се дължи на изминалия период от време от датата на събитията до провеждане на разпита в съдебната фаза на процеса.