Определение № 106 от 02.02.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 118/2024
- Вид
- Определение № 106
- Подписан
- 02.02.2024
- В сила
- 05.02.2024
- Състав
- Николай Джурковски, Александър Желязков, Емилия Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 15 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 440 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 106 гр. София, 02.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Джурковски
Членове:
Александър Желязков
Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20241000600118 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С определение № 26 от 18.01.2024 г. на Окръжен съд- Враца, постановено по НЧД № 22/2024 г. по описа на същия съд, осъденият К. К. А., с установена по делото самоличност и с ЕГН **********, е освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание 7 /седем/ години „лишаване от свобода“ по ЧНД № 1362/20 год. по описа на Софийски градски съд, по което с определение измежду наложените му по НОХД № 4428/18 год. на СРС /3 години и 4 месеца/, НОХД № 5019/18 год. на СГС /2 години и 6 месеца/, НОХД № 44/19 год. на PC - Враца /1 година и 4 месеца/ и НОХД № 216/19 год. на СГС /5 години/ наказания е определено едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно - 5 години лишаване от свобода и на основание чл. 24 от НК така определеното наказание е увеличено с 2 години, или общо в размер на 7 /седем/ години лишаване от свобода, с остатък от наказанието 2 /два/ месеца и 2 /два/ дни, като на основание чл. 70, ал.6 НК е определен изпитателен срок в размер на 2 /два/ месеца и 2 /два/ дни.
Срещу така постановеното определение в законоустановения срок е постъпила жалба от „за началника на затвора гр. *** гл. инсп. Р. В. съгласно заповед № Л-216/15.01.2024 г. “ с оплаквания, че същото е неправилно и необосновано и с искане да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго определение, с което да бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване по отношение на лишения от свобода К. К. А.. С жалбата е представена заповед на началника на затвора гр. *** № Л -216/15.01.2024 г., с която на основание чл. 15 ал.2 от ЗИНЗС гл. инспектор Р. С. В. – зам. началник в затвора гр.
*** – е упълномощен с редица правомощия, сред които и да се явява пред Окръжен съд-Враца при производства по глава 35 от НПК.
Апелативен съд-София, след като се запозна с данните по делото и ги обсъди във връзка с подадената жалба от гл. инспектор Р. С. В. – зам. началник в затвора гр. ***, упълномощен от началника на затвора гр. *** да се явява пред Окръжен съд-Враца при производства по глава 35 от НПК, намира следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 440 ал.2 от НПК определението на компетентния първоинстанционен съд, постановено в производство по предсрочно освобождаване по раздел І на глава 35 от НПК, може да бъде обжалвано от осъдения и от началника на затвора, както и да бъде протестирано от прокурора. В тази разпоредба изчерпателно са изброени лицата, респективно страните, които имат право на жалба срещу постановения в това производство първоинстанционен съдебен акт, като сред тях не е изрично посочен представителят на началника на затвора. На същия съгласно разпоредбата на чл. 439 ал.2 от НПК единствено е предоставено правомощието да участва в първоинстанционното производство по предсрочно освобождаване, ако в това производство не участва началника на затвора, като в тези случаи участието му дори се явява задължително. При това положение се налага извода, че когато в производството по предсрочно освобождаване на представителя на началника на затвора се предоставят определени правомощия във връзка с производството, то законодателят изрично ги посочва.
Следователно след като законодателят изрично не е предвидил възможността представителят на началника на затвора да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, то очевидно същият не би могъл самостоятелно да го обжалва и да подава жалба срещу него. В тази връзка следва да се подчертае, че нито НПК, нито ЗИНЗС, нито пък друг нормативен акт предоставят правомощия на друго длъжностно лице, различно от началника на затвора, да подава жалба срещу първоинстанционното определение, постановено в производство по предсрочно освобождаване. Т.е., правото на началника на затвора да подава жалба срещу определенията по чл. 440 ал.1 от НПК е изключително и не подлежи на делегиране, включително и по реда на чл. 15 ал.2 от ЗИНЗС. В така посочената разпоредба в действителност е предвидена възможност началникът на затвора да може да делегира със заповед правомощия на определени от него длъжностни лица, но тази разпоредба се намира в ЗИНЗС и с оглед на това тя се отнася единствено до делегирането на правомощия по ЗИНЗС /сред които не са визирани правомощия във връзка с участието в съдебни производства по НПК/, но не и до делегирането на правомощия по други нормативни актове.
Във връзка с гореизложеното следва да се има предвид, че процесуалното представителство в дадено съдебно производство не произтича само от факта на упълномощаването. Възможността за възникването и съществуването му следва да е предвидена изрично и в самия процесуален закон. А както бе вече упоменато по-горе, приложимият в случая процесуален закон /НПК/ не предвижда изрично възможността представителят на началника на затвора да има процесуално представителство по отношение на правото на началника на затвора да подава жалба срещу определенията по чл.
440 ал.1 от НПК.
Освен това следва да се отбележи, че представената по делото заповед на началника на затвора гр. *** за упълномощаването на гл. инспектор Р. С. В. – зам. началник в затвора гр. ***, упълномощен от началника на затвора гр. *** да се явява пред Окръжен съд-Враца при производства по глава 35 от НПК, не се основава на НПК, а на друг закон /ЗИНЗС/, който в случая без съмнение се явява неприложим. Отделен е въпросът, че в посочената 2 заповед липсва изрично упълномощаване за обжалване на постановените от Окръжен съд-Враца в производства по глава 35 от НПК съдебни актове, включително и такива по чл.
440 ал.1 от НПК, какъвто се явява настоящият.
С оглед на така изложеното подадената жалба от гл. инспектор Р. С. В. - зам. началник в затвора гр. *** - следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното пред АС-София въззивно производство следва да бъде прекратено.
По изложените съображения Апелативен съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от „за началника на затвора гр. *** гл. инсп. Р. В. съгласно заповед № Л-216/15.01.2024 г.“ срещу определение № 26 от 18.01.2024 г. на Окръжен съд- Враца, постановено по НЧД № 22/2024 г. по описа на същия съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 118/2024 г. по описа на АС-София.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3