Решение № 4119 от 03.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4119 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110100304 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба от Д. СТ. К. против [ответник], с адрес: [адрес], с която са предявени обективно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинението в периода от 16.01.2019 г. до 24.02.2021 г., по което е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2021 г. до окончателното изплащане и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от обвинението в периода от 16.01.2019 г. до 24.02.2021 г., по което е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2021 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 16.01.2019 г. с постановление на Софийска районна прокуратура по пр.пр.7992/2018 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.227б НК. На 07.02.2019 г. обвинението било внесено в съда с обвинителен акт и било образувано НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав. По делото били проведени седем заседания с участието на ищеца, като с решение от 08.02.2021 г., влязло в законна на 24.02.2021 г., ищецът бил признат за невиновен. Предвид гореизложеното, ищецът поддържа, че през периода от 16.01.2019 г. до 24.02.2021 г. срещу него е било налице наказателно обвинение за престъпление от общ характер, като в резултат на неоснователното му обвиняване били накърнени честта и достойнството му, както и самооценката му като почтен гражданин за период 1 от две години. Предходното наложило да отделя продължително време за участие в провежданите съдебни засадения и организиране на защитата му. Бил третиран като престъпник, почувствал се унизен от направената му полицейска регистрация.

Преживяното му създало стрес и постоянна напрегнатост за продължителен период от време. Поддържа още, че обвинението поставило под съмнение начина, по който води бизнеса си, които го притеснило и възмутило. Част от хората, които разбрали за повдигнатото му обвинение, се отдръпнали от него. Отделно от предходното се притеснявал от отражението на случващото се с него върху близките му, най-вече тревогите, които причинявал на съпругата си. По изложените съображения ищецът обуславя правен интерес от предявения иск за неимуществени вреди. Претендира и имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи за платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Претендира да му бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва предявените искове. Поддържа се становище, че освен основателността на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствена им връзка с незаконното обвинение за престъпление от общ характер, както и техния размер. Поддържа се, че ищецът не е представил доказателства за търпените вреди, изразяващи се в накърнена чест, достойнство и самооценка, унижение, стрес и постоянна напрегнатост, които да са пряк и непосредствен резултат именно от процесното обвинение. Излагат се доводи, че по делото липсват доказателства относно репутацията на ищеца преди обвинението, съответно как се е чувствал преди това, за да се направи преценка дали е настъпила промяна след привличането му като обвиняем. Оспорват се твърденията за търпени от съпругата на ищеца тревоги, тъй като в производството по ЗОДОВ не се обезщетяват вреди, търпени от трети лица. Поддържа се становище и за липса на доказателства, че Прокуратурата на РБ е извършвала спрямо ищеца действия, извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. По изложените съображения се иска отхвърляне на предявените искове като недоказани. Алтернативно, ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди с доводи, че е изключително и прекомерно завишен. Прави се анализ на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като се сочи, че в случая се касае за обвинение за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. Отделно от предходното, срокът на досъдебното производство е бил разумен, а за продължителността на съдебната фаза Прокуратурата не носи отговорност. Сочи се още, че ответникът не е протестирал постановеното решение, поради което същото е влязло в сила непосредствено след произнасянето му.

Оспорва се претенцията и за претърпени имуществени вреди от ищеца с доводи, че липсват доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощен адвокат на различните фази от наказателното производство. Прави се 2 възражение относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение в наказателното производство, като се излагат доводи, че заплащането на адвокатско възнаграждение в размер над минимално определения, не може да се третира като непосредствена вреда от незаконно обвинение. По изложените съображения се иска отхвърляне на исковете, алтернативно за намаляване на техния размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От материалите от приложеното към настоящото производство НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав се установява, че досъдебното производство е образувано на 22.02.2018 г. срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.227б, ал.2 НК.

С постановление, докладвано по реда на чл.219, ал.1 НПК на 16.01.2019 г., на 22.01.2021 г. Д. СТ. К. /настоящ ищец/ е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по 227, ал.2, вр.ал.1 НК.

Видно от протокол за предявяване на разследването е, че на 22.01.2019 г. материалите са предявени на обвиняеми и защитника му, като досъдебното производство е приключило със заключително мнение от същата дата за предаване на съд.

Видно още от материалите по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав е, че обвинителния акт е внесен за разглеждане в Софийски районен съд на 11.02.2019 г.

С разпореждане от 31.05.2019 г. на съдията-докладчик делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2019 г.

Видно от протокола от проведеното на 04.07.2019 г. открито съдебно заседание по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав е, че подсъдимия и защитника му не са се явили, като делото е отложено поради наличие на уважителни причини по отношение на последния.

На 24.09.2019 г. е проведено открито разпоредително съдебно заседание по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, на която подсъдимия се е явил лично и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.2.2019 г.

Видно от протокола от проведеното на 02.12.2019 г. открито съдебно заседание по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав е, че подсъдимия /настоящ ищец/ не се е явил, като на делото не е даден ход поради подадена жалба от подсъдимия против постановеното в разпоредително заседание от 04.07.2019 г. определение, по която към датата на провеждане на заседанието не е налице произнасяне от въззивната съдебна инстанция.

Видно от протокола от проведеното на 13.01.2020 г. открито съдебно заседание 3 по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав е, че ход на делото е даден в присъствието на подсъдимия и неговия защитник. Делото е отложено за събиране на доказателства.

Видно от протокола от проведеното на 17.09.2020 г. открито съдебно заседание по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав е, че подсъдимия и неговия защитник на са се явили, като делото е отложено поради наличие на уважителни причини по отношение на последния.

Видно от протокола от проведеното на 03.11.2020 г. открито съдебно заседание по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав е, че разглеждане на делото е отложено за след 15 минути, тъй като подсъдимия не се е явил. Видно от отразеното в протокола е, че защитникът му е уведомил съда, че подсъдимия е забравил за делото. След пристигане на подсъдимия съдът е дал ход на съдебното следствие, като делото е отложено за събиране на доказателства.

Видно от протокола от проведеното на 14.01.2021 г. открито съдебно заседание по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав е, че същото е проведено в присъствие на подсъдимия и неговия защитник, като отново е отложено за събиране на доказателства.

В проведено на 08.02.2021 г. открито съдебно заседание по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав съдът е обявил съдебното следствие за приключено, дал е ход на съдебните прения и е обявил решението си.

Видно от постановеното решение е, че подсъдимия е признат за невинен по обвинението в това, че на 31.01.2014 г. в [адрес], в качеството на управител и представител на [фирма] изпаднало в неплатежоспособност, след като е имало непогасени, изискуеми и ликвидни публични задължения, произтичащи от задължения по ЗДДС в размер на 127 279,99 лв. и от задължения по ЗКПО в размер на 71 716,66 лв., общо на стойност 198 996,54 лв. и в 30-дневен срок от спиране на плащанията - от 31.12.2013 г. до 31.01.2014 г. включително, не е поискал от съда – Софийски градски съд – Търговско отделение - да открие производство по несъстоятелност (чл.608, ал.1 от ТЗ “Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане”; чл.608, ал.2 от ТЗ “Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията”) - престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което го е оправдавал. Видно от мотивите на съдебния състав е, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява осъществяване от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което на К. е повдигнато обвинение.

Видно от отбелязването върху решението е, че същото не е обжалвано и е влязло в законна сила на 24.02.2021 г.

В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства чрез разпит 4 на свидетеля А.Х.Т. - К.а – съпруга на ищеца.

В показанията си свидетелката разказва, че делото срещу съпруга и започнало през 2019 г., като още с първите повиквателни, той се притеснил, не знаели какво ще се случи, колко е сериозно и дали няма да има ефективна присъда и глоби. Сочи, че подобно нещо му се случвало за първи път. Споделил, че при вземане на отпечатъци се почувствал изключително унизен и като престъпник. Бил изнервен, притеснен при контактите с техни приятели и бизнес партньори. Тъй като в хода на делото били привиквани бивши и настоящи служители за разпит, започнало да се обсъжда и станало известно на потенциални бизнес партньори, съответно навредило на бизнеса.

Свидетелката разказва още, че притеснението на съпруга й се отразило и на нея и децата, тъй като обстановката в дома им била напрегната. Това състояние на съпруга й продължило по време на цялото дело, като продължава и до сега.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Доколкото в настоящото производство се претендира обезщетение за вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление, при което наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, пасивно легитимирана да отговаря по исковете е единната и централизирана Прокуратура на Република България /т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която съгласно чл.127 от Конституцията на РБ е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнато му обвинение, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./.