Решение № 20 от 07.01.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Велико Търново, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №

20214110102026 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че с ответника се намира в трайни търговски отношения във връзка с които, на 19.06.2020г. му доставил и продал 1000 кг. „натриев диацетат” на стойност 2160 лв. с ДДС, за което били издадени товарителница и фактура от същата дата. Ищецът признава, че купувачът е направил частично плащане в размер на 1160 лв. и е останал задължен за сумата от 1000 лв. Допълва, че на 17.07.2020г. по друг договор за покупко – продажба е доставил и продал на ответника 4000 кг. „натриев диацетат” и 25 кг. „содиев диацитат” на обща стойност 8547 лв. с ДДС, за което били издадени товарителница и фактура от същата дата. Признава извършено частично плащане в размер на 2000 лв. и твърди, че дължимия от купувача остатък по тази фактура възлиза на 6547 лв. Ищецът сочи, че на 30.07.2020г. по нов договор за покупко – продажба, обективиран във фактура от същата дата, е продал на ответника 2000 кг. „натриев диацетат” на стойност 4200 лв. с ДДС. Посочва, че доставката на стоката е осъществена със специализиран превоз, като признава извършено от ответника частично плащане в размер на 1000 лв. и твърди дължим остатък от него в размер на 3200 лв. Ищецът посочва, че за общо дължимата сума от продажната цена по трите сделки в размер на 10 747 лв. и за обезщетение за забава в размер на 674, 15 лв., считано от падежа на всяка фактура до 31.03.2021г. се е 1 снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1068/2021г. на ВТРС. Изтъква, че ответникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, поради което иска от съда да приеме за установено, че същият му дължи сумите по заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че е сключил с ответника твърдяните договори за продажба на посочените в издадените фактури стоки.

Възразява обаче продавачът да му е доставил цялото договорено количество по отделните сделки, както и възразява, че част от доставената стока е била негодно за използване по предназначение. В тази връзка изтъква, че по фактурата от 19.06.2020г. не са му доставени 263 кг. от стоката, а 212 кг. били с влошено качество, по фактурата от 17.07.2020г. не са му доставени 984 кг. от закупената стока, а 791 кг. била негодна за използване, а по фактурата от 30.07.2020г. не са му предадени 13 кг. от поръчаното, а 12 кг. били негодна стока. Относно неточното изпълнение в качествено отношение ответникът възразява, че стоката е транспортирана в чували, които са се разкъсали по време на превоза и това е довело до овлажняването й и до невъзможност да се ползва от него по предназначение, съгласно нормативните изисквания в областта на хранителната промишленост. Ответникът твърди, че с оглед начина на пакетиране на стока посочените по – горе недостатъци не могат да се открият незабавно при предаването й. Посочва, че между страните е съществувала уговорка за рекламация в 7 – дневен срок от получаване на стоката, който е спазен във всеки от трите процесни случая. В тази връзка ответникът изтъква, че чрез свои служител е уведомил продавача за констатираните недостатъци на продадената стока, като е направил възражения по см. на чл. 195 ЗЗД за отбив от цената респ. за доставка на липсващото количество.

Отделно от това ответникът възразява, че по уговорка с продавача задължението за плащане на цената било с падеж 6 месеца от издаване на фактурата. Във връзка с изложеното същият прави изявление за частично разваляне на процесните договори за продажба относно твърдяното неточно изпълнение на доставките в количествено и качествено отношение, тъй като за него вече липсва интерес от пълно изпълнение. По тези съображения ответникът счита, че не дължи на ищеца по фактурата от 19.06.2020г. сумата от 1000 лв., тъй като стойността на липсващата и дефектната стока по нея възлиза на 1026 лв. По фактура от 17.07.2020г., с оглед липсващото количество стоката респ. тази с недостатъци на обща стойност 3727, 50 лв., смята че дължи на ищеца сумата от 2819, 50 лв., а по последната продажба, при стойност на дефектната стока от 52, 50 лв., смята, че дължи сумата от 3147, 50 лв. Оспорва изпадането си в забава и моли за отхвърляне на акцесорната претенция респ. моли за уважаването й за по- малък период и размер. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

2

Липсва спор по делото, че страните се намират в трайни търговски отношения по доставка на хранителни добавки, както и че са сключили процесните три договора за продажба на стоки, обективирани във фактури с № 19390/19.06.2020г., № 19643/17.07.2020г. и № 19740/30.07.2020 г. Съгласно първата фактура ищецът е продал на ответника 1000 кг. натриев диацетат на обща стойност 2160 лв. с ДДС като задължението за плащане на цената било отложено с 30 дни от датата на данъчното събитие /19.06.2020г./. Видно от товарителница № 0063875/19.06.2020г. /лист 86/ продавачът е предал на трето за делото лице в качеството му на превозвач продаденото количество стока, натоварено на един палет, който го е доставил на купувача на 22.06.2020г. Получаването на стоката от последния е удостоверено с полагане на подпис и печат за получател върху горепосочената товарителница. Съгласно втората фактура от 17.07.2020г. ищецът е продал на ответника 4 000 кг. натриев диацетат и 25 кг. ксантанова гума на обща стойност 8547 лв. с ДДС, с отложено плащане на цената от 30 дни, считано от датата на фактурата. Превоза на продадена стока, разпределена в 4 палета, бил осъществен от същия превозвач и натовареното количество било доставено на купувача на 20.07.2020г., за което представител на последния е положил подпис и печат за получател върху товарителница № 57977/17.07.2021г. /лист 85/. Съгласно последната фактура от 30.07.2020г. ищецът е продал на ответника 2 000 кг. натриев диацетат на обща стойност 4200 лв. с ДДС. От съвпадащите твърдения на страните се установява, че продаденото количество е доставено на купувача, но при разтоварването му е констатирано нарушаване на опаковката на един от чувалите с тегло от 25 кг., за което е съставен представения с отговора на исковата молба протокол за повреден товар.

Ищецът признава, а и от представените от него преводни нареждания от 15.10.2020г. и от 16.11.2020г. се установява, че ответникът е извършил частични плащания от уговорената продажна цена в размер на 1160 лв. по фактура № 19390/19.06.2020г., в размер на 2000 лв. по фактура № 19643/17.07.2020г. и в размер на 1000 лв. по фактура № 19740/30.07.2020г.

Ответникът е представил заповеди, издадени в периода 23.06.2020г. – 30.07.2020г. за назначаване на комисия от негови служители, която да извърши инвентаризация на доставените по процесните договори стоки. В съставените протоколи за брак и липси от 23.06.2020г., от 20.07.2020г. и от 30.07.2020г. е посочено, че по първата доставка не са доставени 263 кг. стока, а 212 кг. от доставената не е годна и подлежи на брак, за втората продажба е посочено, че недоставеното количество е 984 кг., а подлежащото на бракуване 791 кг., по третата продажба е отразено, че липсващото количество е 13 кг., а негодното -12 кг. Некачествената стока е бракувана, като за липсващите и негодните количества са издадени протоколи по чл. 117 ЗДДС.

От заключението на изслушаната ССчЕ се установява, че процесните три 3 фактури са осчетоводени при ответника, вписани са в дневниците му за покупки за м. юни и м. юли 2020г. и същият е ползвал данъчен кредит по отношение на тях. Въз основа на протоколите за инвентаризация, констатираните липси и негодни стоки по процесните фактури са отразени в счетоводството на ответника на 31.08.2021г., като са издадени 2 протокола по чл. 117 ЗДДС, записани по съответните сметки. На основание протокол № 289/31.08.2021г. ответникът е начислил ДДС в размер на 357, 37 лв., а въз основа на протокол № 290/31.08.2021г. – в размер на 443, 63 лв., като двата протокола са вписани в дневниците за продажби и сумите по тях са включени в справката му декларация по ДДС за м. август 2021г. В счетоводството на ответника доставеното от ищеца количество натриев диацетат по трите процесни фактури е отчетено като продадено, бракувано и като липси. По счетоводни записи е установена и наличност от 475 кг. диацетат. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че е липсите и брака следва да се отразят счетоводно в дневниците по ДДС в срок от три месеца от установяването им и е счетоводно недопустимо това да се прави повече от година, както е в случая.

От показанията на свид. К., заемащ длъжността „началник склад” при ищеца се установява, че чувалите с натриев диацетат пристигат от Китай в разфасовка от 25 кг., добре опаковани и не се пълнят на място в склада. При постъпила заявка се товарят на палет, в който обикновено се редят 40 чувала с общо тегло от 1 тон и се опаковат със стреч фолио. Ако последното е здраво при доставката, няма как да има липсваща стока. Чувалите са етикирани на български език и при превоза се придружават от необходимите документи, които се предават на шофьора. Относно доставките на ответника не знае да е имало проблеми с разкъсани чували при транспорт и разтоварване и не е чувал за рекламации във връзка с качеството на доставената стока.

От показанията на свид. Г.И. – мениджър „продажби” при ищеца се установява, че е изпратил оферти до представител на ответника /свид. И.И./ и след това е приел по телефона поръчката от него във връзка с доставката на процесните стоки. По отношение на доставеното количество не е имало рекламации от страна на купувача и не е имало специална уговорка относно плащането на цената извън стандартната за 30 дни отложено плащане. Нарочно предписана процедура за рекламации между продавача и купувача няма, но се е наложила практика, ако има видими проблеми с опаковката или стоката, те да се вписват веднага в превозния документ и да се правят снимки, който да се изпратят на свидетеля. Ако се касае за скрити проблеми, рекламацията се приема до няколко дни. Нарушаване на опаковката на чувалите е възможно само при товарно – разтоварни действия, но се засягат само тези от най – долния ред на палета. След процесните три поръчки ответникът не е правил други, като до него са изпращани напомнителни писма и са водени телефонни разговори за задълженията му по фактурите. В отношенията между страните е имало един случай, при който ответникът е направил рекламация и ищецът си е прибрал доставеното 4 количество стока за негова сметка. Случвало се е други клиенти на ищеца, при липсващо количество стока, да откажат да приемат изцяло доставката и да я връщат, след което им е изпращано заместващо количество, а ако са приели стоката с липси за тях им е издавано кредитно известие. С ответникът обаче е нямало случай на доставка на негодна или липсваща стока.

От показанията на свид. И.И. – пълномощник на ответника се установява, че е поръчал на свид. Г.И. доставката на процесните стоки и че те са пристигали в склада на купувача на палети, добре фолирани и стегнати, без видими разкъсвания. Само при третата доставка била нарушена целостта на единия палет, за което съставили протокол с шофьора. При доставката палетите не се разопаковат веднага и не се броят и оглеждат натоварените чували. Това се прави по – късно, когато стоката се претоварва за последваща продажба. Срока за плащане на доставената стока е 30 или 60 дни. Свидетелят бил търсен от свид. Г.И. за неплатените задължения по процесните фактури. Свидетелят твърди, че при всяка от трите доставки е имало разшити и скъсани чували, изсипана и некачествена стока. Посочва, че притеглили само някои чували, при които видимо липсвал част от материала, за което уведомил представителя на ищеца. Не го е уведомявал за точното количество липсваща и негодна стока, нито му е пращал протоколите за липси и брак.