Определение № 616 от 07.05.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 616 гр. Плевен, 07.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500252 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК.

На 09.03.2026 г. В. Д. Ц. е подал директно в Плевенски Окръжен съд възражение по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, твърдейки, че издадената в полза на „ОББ“АД-гр. София, с ЕИК: *** заповед за изпълнение №2493/07.06.2010 г. по ч.гр.д. №3630/2010 г. по описа на Плевенски Районен съд не му е била връчена надлежно и че е узнал за нея едва на 11.02.2026 г., когато му е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. №6475/30.01.2025 г. по изп.д.

№2025***0400093 по описа на ЧСИ Т. К..

С резолюция от 09.03.2026 г. на зам. председателя на Плевенски Окръжен съд и съгласно писмо изх. №1511/10.03.2026 г. възражението е изпратено на Плевенски Районен съд за администриране и свързване с негово ч.гр.д.

№3630/2010 г. Възражението е постъпило в Плевенски Районен съд на 11.03.2026 г. и с резолюция от същата дата е върнато обратно в Плевенски Окръжен съд без да бъде администрирано, т.е. без препис от него да бъде връчен за отговор на правоприемника на първоначалния заявител „ОББ“АД – „ЕОС МАТРИКС“ЕООД /данни за което правоприемство има в приложените изп. дела/. Ето защо с определение №421 от 24.03.2026 г. по настоящото дело Плевенски Окръжен съд е:

ПРЕКРАТИЛ производството по в.ч.гр.д. №252/2026 г. по описа на Плевенски Окръжен съд и е

1

ВРЪРНАЛ делото на Плевенски Районен съд за администриране на възражението по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, подадено на 09.03.2026 г. от В. Д. Ц. чрез връчване на препис от възражението на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД – за отговор в 1-седмичен срок.

УКАЗАЛ на Плевенски Районен съд при постъпване на отговор или след изтичане на срока за отговор на възражението, делото да бъде изпратено отново на Плевенски Окръжен съд по компетентност – за произнасяне по възражението.

Плевенски Районен съд е върнал делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило отново на 08.04.2026 г. заедно със становището на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, според което възражението на В. Д. Ц. се явява неоснователно.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По ч.гр.д. №3630/2010 г. по описа на Плевенски Районен съд е издадена заповед за изпълнение №2493 от 07.06.2010 г. в полза на „ОББ“АД-гр.

София, с ЕИК: *** срещу В. Д. Ц., с ЕГН: ********** относно следните вземания:

- за сумата от 4 731.17 лв. – главница,

- за сумата от 728.19 лв. – договорна лихва за периода от 01.01.2009 г. до 02.06.2010 г.,

- сумата от 104.45 лв. – наказателна лихва за периода от 01.01.2009 г. до 02.06.2010 г.,

- за законната лихва върху главницата за периода от 03.06.2010 г. до изплащане на вземането,

- за сумата от 116.28 лв. – разноски за ДТ и за сумата от 368.29 лв. – разноски за адв. възнаграждение.

В заповедта за изпълнение е посочено, че вземанията произтичат от договор за кредит от 01.04.2008 г.

По ч.гр.д. №3630/2010 г. по описа на Плевенски Районен съд въз основа на заповед за изпълнение №2493 от 07.06.2010 г. е издаден и изп. лист от 15.06.2010 г.

2

В. Д. Ц. твърди, че първоначално въз основа на горепосочените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е било образувано изп.д.

№2010***0400756 по описа на ЧСИ Т. К.. Твърди, че покана за доброволно изпълнение с изх. №9303/02.08.2010 г. е била изпратена на адрес: гр. Плевен, ул. ***, като връчителят е посетил адреса на 02.08.2010 г. /понеделник/, където от съседи е разбрал, че адресатът живее там. Тъй като не го е намерил, връчителят е посетил адреса още два пъти – на 05.08.2010 г. /четвъртък/ и на 10.08.2010 г. /вторник/ и на последната дата е залепил уведомление.

В. Д. Ц. счита, че не са спазени утвърдените в съдебната практика практически критерии по приложението на чл.47, ал.1 от ГПК /в редакцията му към 10.08.2010 г./, според които връчителят е следвало да посети адреса най-малко три пъти в рамките на поне месец, като има посещение в неработно време и в неработни дни.

В. Д. Ц. твърди, че след прекратяването на изп.д. №2010***0400756 по описа на ЧСИ Т. К. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, въз основа на заповедта за изпълнение и изп. лист по ч.гр.д. №3630/2010 г. по описа на Плевенски Районен съд по молба на правоприемника на „ОББ“Ад – „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е образувано изп.д. №2025***0400093 по описа на ЧСИ Т. К.. Твърди, че покана за доброволно изпълнение с изх. №6475/30.01.2025 г. е била изпратена на адрес: гр. Плевен, ул. ***, като връчителят е посетил адреса на 01.02.2025 г. /събота/, където от съседи е разбрал, че адресата пътува зад граница и отсъства по няколко месеца. Тъй като не го е намерил, връчителят е посетил адреса още два пъти – на 07.02.2025 г. /петък/ и на 15.02.2025 г. /събота/ и на последната дата е залепил уведомление.

В. Д. Ц. счита, че не е спазена разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК /в редакцията й към 15.02.2025 г./, според която адресатът трябва да бъде търсен в продължение на един месец най-малко три пъти, като интервалът между посещенията бъде поне една седмица и като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

В. Д. Ц. твърди, че и двата пъти след ненадлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение ведно със заповедта за изпълнение, не му е назначаван особен представител в изпълнение на разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК и иска възражението му по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК да бъде прието като основателно и разглеждането на делото от първоинстанционния съд да 3 продължи, съгласно чл.423, ал.4 от ГПК.

В. Д. Ц. е представил копия на двете изп. дела.

Видно от копието на изп.д. №2010***0400756 по описа на ЧСИ Т. К. , действително покана за доброволно изпълнение с изх. №6475/30.01.2025 г., ведно със заповедта за изпълнение, не са връчени надлежно на В. Д. Ц. в хипотезата на чл.47, ал.1 от ГПК и на същия не е назначаван особен представител.

В. Д. Ц. обаче е узнал за изп. дело №2010***0400756, респ. за заповедта за изпълнение въз основа на която е образувано и за извършените изпълнителни действия, тъй като на 10.08.2022 г. е подал молба за прекратяването му на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /на стр.150 от копието на изп.дело/.

Плевенски Окръжен съд намира, че следва да се приеме, че на 10.08.2022 г. В. Д. Ц. е узнал за заповедта за изпълнение по смисъла на чл.423, ал.1 от ГПК и че от тази дата е започнал да тече 1-месечният срок за подаване на възражението до въззивния съд, че заповедта не му е била връчена надлежно, който срок е изтекъл безрезултатно на 12.09.2022 г.

При това положение няма как да се приеме, че В. Д. Ц. е узнал за заповедта за изпълнение едва на 11.02.2026 г., когато процесуалният му представител адв. Б. е проучвала второто, образувано въз основа на процесната заповед за изпълнение, изп.д. №2025***0400093 по описа на ЧСИ Т. К..

Узнаването за заповедта за изпълнение е едноактно действие и не следва да се преценява по отделно – в рамките на всяко от двете изп. дела, образувани въз основа на заповедта за изпълнение.

Съгласно съдебната практика /вж. Опр. № 533/02.12.15 г. на ВКС, І г. о. по ч. гр. д. № 5723/15 г./, съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК , съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. По аргумент от обратното, въззивният съд не приема възражението, ако установи, че предпоставките на ал. 1 липсват. Те са две: обща (длъжникът да е спазил 1месечния срок) и допълнителна (осъществяваща основание по чл. 423, ал. 1, т. т. 1 - 4 ГПК). Въззивният съд няма задължение да приеме възражението на длъжника и да приложи останалите последици, уредени в следващите 4 изречения на чл. 423, ал. 3 ГПК, когато намери, че една от предпоставките не е осъществена. За наличието и на двете (срок и основание по чл. 423, ал. 1, т. 1 4 ГПК) въззивният съд се произнася с крайния акт и по съществото на искането на длъжника.

Ето защо с настоящото определение въззивният съд следва да не приема възражението срещу заповедта за изпълнение – тъй като липсва една от предпоставките по чл. 423, ал. 1, изр. първо от ГПК , а именно – пропуснат е преклузивния едномесечен срок за упражняване на извънредния способ за защита срещу влязла в сила заповед за изпълнение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение с вх.рег. №3019/09.03.2026 г., подадено на основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК от В. Д. Ц., с ЕГН: ********** директно в Плевенски Окръжен съд срещу заповед за изпълнение №2493/07.06.2010 г. по ч.гр.д. №3630/2010 г. по описа на Плевенски Районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5