Определение № 1420 от 02.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1420 гр. Благоевград, 02.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20261200501186 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 413, ал.

2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „АСВ“ ЕАД, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление гр. София, район „Я“, бул.

„Д-р ПД № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от изпълнителния директор ЗБ, чрез пълномощника юрк. С. Д., срещу Разпореждане № 3069/31.08.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1321/2026 г. по описа на Районен съд П..

С атакувания акт заповедният съд е отхвърлил заявление за издаване за заповед по чл. 410 ГПК. В частната жалба са релевирани оплаквания, за това че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен, като се цитира практика на други съдилища в страната. Сочи се, че в заповедното производство не се изисква към заявлението да бъде представен договора за цесия, както и уведомление за уведомяване за извършената цесия. Ето защо непредставянето им не представлява нередовност на заявлението, а неизпълнение на указанията за представянето им не е било основание за отхвърляне на заявлението.

Прави се искане съдебният акт на заповедния съд да бъде отменен и да се издаде заповед по чл. 410 ГПК за процесните суми срещу длъжника, така както са претендирани със заявлението.

1

На осн. чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчван на длъжника.

След проверка на данните по приложените съдебни книжа въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна - заявител в заповедното производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт на заповедния съд, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

От материалите по делото се установи, че жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. Г. Д.. Със заявлението са претендирани суми, както следва: 332,11 евро главница; 21,12 евро договорна лихва и 87,48 евро мораторна лихва.

В заявлението е посочено, че сумите са дължими по Договор за потребителски кредит № 5109336/02.05.2024г., сключен между „ФБ“ ЕООД и длъжника, като впоследствие вземанията са прехвърлени на заявителя „АСВ“ ЕАД посредством Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.01.2026 г., ведно с Приложение № 1/01.02.2024 г.

При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за съответствие с чл. 411, ал.1 и ал.2 от ГПК, заповедният съд е констатирал, че заявлението е нередовно, предвид че заявителят сочи, че е кредитор на длъжника на основание договор за цесия, който не е представен към заявлението.

Поради това с Разпореждане № 2603/10.08.2026г., постановено по ч.гр.д.

№ 1321/2026г. по описа на Районен съд П., заповедният съд е оставил заявлението без движение и е дал указания на заявителя за отстраняване на констатираните нередовности, като се представи договор за цесия; уведомление до длъжника за извършената цесия, както и доказателства за доплащане на дължимата държавна такса по заповедното производство.

На заявителя е указано, че ако не изпълни указанията на съда в срок от три дни заявлението ще бъде отхвърлено.

Разпореждането е връчено на заявителя чрез ЕПЕП на 13.08.2026г., като в определения от съда срок единствено е заплатена дължимата държавна 2 такса. Указанията на заповедния съд за представяне на договора за цесия и уведомление за уведомяване на длъжника не са изпълнени.

Поради проявеното процесуално бездействие районният съд с атакуваното разпореждане е отхвърлил като неоснователно заявлението, подадено от „АСВ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Р.Х.И. за посочените в него суми.

Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е правилен.

На осн. чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, какъвто е настоящият случай, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Когато в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се сочи, че заявителят се легитимира като кредитор на претендираните вземания в качеството му на частен правоприемник (в конкретния случай – въз основа на сключен Договор за цесия), то в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в заявлението е необходимо да бъдат изложени конкретни твърдения за извършеното правоприемство и уведомяването на длъжника, както и да бъде приложен договорът за цесия.

Това е така, доколкото от представения към заявлението договор, сключен между длъжника А. Г. Д. и „ФБ“ ЕООД не се установява активната легитимацията на заявителя „АСВ“ ЕАД, тъй като такава страна не фигурира в този договор. В случая въпреки указанията на заповедния съд не е представен договор за цесия или друг документ, който да удостоверява извършеното прехвърляне на вземания в полза на заявителя, както и не е приложен документ, който да доказва, че същото е съобщено на длъжника.

Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК изисква заявителят да представя договора, от който произтича вземането с потребител и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия. Тези задължения за жалбоподателя произтичат именно от вмененото задължение на заповедният съд да извърши проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. В случая от представените документи пред заповедния съд не може да се направи категорично заключение относно правната легитимация на „АСВ“ 3

ЕАД по настоящото производство.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, според които предвид характера на заповедното производство за заявителя не е налице задължение да представя доказателства сключен договор за цесия. В случаите, когато заявителят претендира вземането си от цесия между кредитодателя и заявителя, към заявлението следва да бъдат приложени както първоначалния договор за потребителски кредит, с общите му условия и всички последващи изменения, така и договора за цесия между стария и новия кредитор и писмено доказателство, установяващо съобщаването на цесията на длъжника.

След като заявителят не е изпълнил указанията за представяне на посочените по-горе документи заповедният съд правилно е отхвърлил подаденото заявление.

Предвид изложеното по-горе, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3069/31.08.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1321/2026 г. по описа на Районен съд П..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4