Решение № 87 от 30.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Велико Търново, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Янк. Л. като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Наказателно дело за възобновяване № 20254000600108 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 420 ал. 2 вр. чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК .

Образувано е по искане на осъдения А. С. И. за възобновяване на ЧНД№743/24. на РС-Габрово и ВЧНД№392/24г. на ОС-Габрово.

Съдържанието на искането сочи на твърдения за наличието на касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК- явна несправедливост на наложеното наказание,което е и основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.В искането на осъдения се релевират оплаквания относно приложението на чл.24 от НК, с което определеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода по ЧНД№743/24г. на РСГаброво в размер на пет години е увеличено на седем години.Излагат се твърдения,че съдилищата не са взели предвид,че делата, по които е осъден са приключили със споразумение или по реда на съкратеното съдебно следствие,пренебрегнато е обстоятелството,че е съдействал на органите на разследването и при съдебното разглеждане на делата.Счита,че наложеното му общо най-тежко наказание е достатъчно.

1

В съдебно заседание представителят на АП-Велико Търново намира искането на осъдения за възобновяване за неоснователно.Изразява становище, че законосъобразно районният съд е приложил разпоредбата на чл.24 от НК, след като е извършил групирането на наложените на осъдения наказания лишаване от свобода по шест от осъжданията му.Намира наложеното общо най-тежко и увеличено наказание в размер на 7 години лишаване от свобода за справедливо и пледира апелативният съд да остави без уважение искането за възобновяване.

Адв.Д., служебен защитник на осъдения, в съдебно заседание поддържа искането за възобновяване на делото.Изразява становище, че районният съд в нарушение на закона е увеличил наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода. Счита, че разпоредбата на чл.24 от НК е приложима по преценка на съда, която в случая не е мотивирана в съдебния акт.Предлага искането на осъдения за възобновяване да бъде уважено.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането твърдения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на искането е акт, от категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК .Постановеното определение по ЧНД№743/24г. по описа на РС-Габрово е било обжалвано и с Решение №4, влязло в законна сила на 21.01.2025г. по ВЧНД№392/24г. по описа на ОСГаброво потвърдено.Искането за възобновяване е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал.3 от НПК,поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е неоснователно, по следните съображения.

С определение №252 от 13.01.2024г. по ЧНД№743/24г. Габровският районен съд е приел, че са налице основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК по отношение на наложените на осъдения наказания по следните му осъждания :

С присъда по НОХД№178/23г. на РС-Габрово,влязла в законна сила на 22.03.2023г. за деяние квалифицирано по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1, осъществено на 16.02.2023г. на осъдения му е наложено наказание глоба в размер на 500лева.

Със споразумение за решаване на НОХД№93/23г. на ОСГаброво,влязло в законна сила на 29.05.2023г. за извършено на 12.07.2022г. деяние по чл.199 ал.1 т.4 от НК вр. чл.198 ал.1 от НК на осъдения му е определено наказание три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.

С влязла в законна сила на 07.07.2023г. присъда по НОХД№254/23г.

2 на РС-Габрово за извършено на 17.10.2022г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК на И. му е наложено наказание две години лишаване от свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване.

Със споразумение за решаване на НОХД№162/23г. по описа на ОСГаброво,влязло в законна сила на 03.08.2023г. за извършено на 16.04.2023г. престъпление по чл.199 ал.1 т.1 вр. чл.198 ал.1 от НК на осъдения е определено наказание пет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.

С влязла в законна сила на 13.12.2023г. присъда по НОХД№838/23г. на РС-Габрово за извършено 14.01.2023г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК на И. му е наложено наказание една година лишаване от свобода, при първоначален строг режими на изтърпяване.

С влязла в законна сила на 11.10.2024г. присъда по НОХД№381/24г. по описа на РС-Габрово за извършено на 15 срещу 16.10.2022г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК на осъдения му е наложено наказание една година лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.

При тези данни за съдимостта на лицето районният съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки визирани в чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК като е наложил на осъдения едно общо най-тежко наказание в размер на пет години лишаване от свобода.На основание чл.23 ал.3 от НК към определеното общо най-тежко наказание от пет години лишаване от свобода е присъединено и наказанието глоба, наложено на И. по НОХД№178/23г. на РСГаброво.

На основание чл.24 от НК наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е увеличено с две години или наказанието,което следва да изтърпи осъдения се явява в размер на седем години лишаване от свобода.

При преценка на обстоятелствата относно приложението на чл.24 от НК районният съд е изследвал всички релевантни за това факти.Изводите, че наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на осъдения И. не е достатъчно за постигане целите на наказанието визирани в чл.36 от НК са споделени и при въззивната проверка на съдебния акт от Габровския окръжен съд по ВЧНД№392/24г. по описа на съда.Задълбочена е оценката на съдилищата на цялостната престъпна дейност реализирана от осъдения до момента.Отчетено е, че И. е осъждан общо 18 пъти за различни по вид престъпления от общ характер.Правилно е акцентирано на обстоятелството, че включените в съвкупността осъждания – шест на брой са за еднотипни престъпления против собствеността – кражби и грабежи, реализирани при условията на опасен рецидив.Отчетено е и обстоятелството, че престъпните деяния са осъществени в рамките на съвсем кратък период от

3 време.Въззивният съд законосъобразно е акцентирал и на факта, че престъпната дейност е подновена от осъдения само година след изтърпяване на последното му ефективно наказание лишаване от свобода от две години, наложено му отново за рецидивна кражба.Всички тези обективно установени данни за личността на И. и неговото криминално минало са дали основание да се направи законосъобразния извод, че същият е личност със завишена степен на обществена опасност,с трайно изградени престъпни навици и целите на наказанието спрямо него са трудно постижими, независимо от изтърпените до момента наказания лишаване от свобода.В контекста на изложеното правилна е констатацията, че наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на пет години не е достатъчно за постигане целите на наказанието спрямо осъдения, което е наложило приложението на чл.24 от НК.Увеличеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода с две години, явяващо се общо седем години лишаване от свобода, не носи белезите на явна несправедливост по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК.В тази връзка настоящата инстанция намира за лишено от основание оплакването на осъдения И. в обратния смисъл.Изброените в искането обстоятелства, че осъжданията му са приключили със споразумение или по реда на съкратеното съдебно следствие,че е оказал съдействие на органите на разследването и при съдебното разглеждане на делата са били релевантни при определяне размера на наложеното му наказание за всяко едно от осъжданията, включени в съвкупността.Изключително обремененото съдебно минало на осъдения, изтърпените до момента ефективни наказания лишаване от свобода, броя на осъжданията включени в съвкупността, вида и характера на престъпленията, за които е осъждан очевидно показват,че увеличеното на основание чл.24 от НК общо най-тежко наказание лишаване от свобода с две години не се явява явно несправедливо – в смисъл завишено.Не се установяват по делото обстоятелства, които да не са били съобразени от решаващите съдилища или да им е даден незаслужен отегчаващ потенциал.Материалният закон е приложен правилно.Общото най-тежко наказание е увеличено с по-малко от ½, така увеличеното наказание от седем години лишаване от свобода не надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответните престъпления.

По изложените съображения Великотърновският апелативен съд приема, че искането за възобновяване на наказателното дело, направено от 4 осъдения А. С. И. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. С. И.,за възобновяване на наказателното производство по ЧНД№743/24г. по описа на РС-Габрово и по ВЧНД№392/24г. по описа на Окръжен съд-Габрово.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5