Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 517 от 19.06.2026, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 2684/2025
Вид
Решение № 517
Подписан
19.06.2026
В сила
16.07.2026
Състав
Нели Делчева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, ал.1, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. гр. Хасково, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20255640102684 по описа за 2025 година

Предявен е от „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, ЕИК 207473982, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, ул.“****, представляван от С.К.Н., със съдебен адрес гр.Варна, бул.“****, адв.И.Л., против Е. М. Х. с ЕГН:**********, с адрес гр.Хасково, бул.“******, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 20.01.2022 г. между „БТК“ ЕАД и ответницата бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги за мобилна услуга с абонаментен план Traffic M+ за мобилен номер ****, в който план били включени електронни съобщителни услуги, със срок на договора от 24 месеца, считано от деня на подписването му. Твърди, че за ползвани телекомуникационни услуги по договора били издадени Фактура № 1320832391/22.04.2022г. за отчетен период от 22.03.2022г. до 21.04.2022г. и Фактура № 1322400849/22.05.2022г. за отчетен период от 22.04.2022г. до 21.05.2022г., всяка на стойност от 19,99 лева, но същите не били заплатени от ответницата и до настоящия момент.

Твърди се, че на 31.05.2021 г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД сключила договор за прехвърляне на вземания с ,,Иновативни Финанси“ ООД с ЕИК 201257149, в чиито обхват попадали и вземанията по процесните две фактури, като името на длъжника и размерът на изкупеното вземане били описани в Приложение № 1 към този договор. „Иновативни Финанси“ ООД в качеството си на пълномощник на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД изпратило уведомление до ответницата Е. Х. на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. На 03.08.2023г. „Иновативни Финанси“ ООД прехвърлило всички свои вземания, придобити по горепосочения договор на ищеца в настоящото производство 1

„Евро Финанс Колект България“ ЕООД, за което „Иновативни Финанси“ ООД в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания, сключен на 03.08.2023 г., изпратило уведомление по пощата до ответницата на основание чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.

Твърди се, че на 30.04.2025г. ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата, по което било образувано ЧГД № 1132/2025 г. по описа на РС-Хасково, с което заявление поискал издаване на заповед за изпълнение за сумата в общ размер от 39,98 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за електронни съобщителни услуги от 20.01.2022 г. за мобилна услуга с абонаментен план „iTraffic М+“ за мобилен номер ****, в който план били включени електронни съобщителни услуги, за която на основание сключения между длъжника и ,,БТК ЕАД договор били издадени Фактура № 1320832391/22.04.2022г. и Фактура № 1322400849/22.05.2022г., както и сумата в общ размер на 14,81 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка фактура до 30.04.2025 г.- подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В законоустановения срок от длъжника постъпило възражение на основание чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, което пораждало правния интерес за ищеца да предяви иск за установяване на вземанията си за главница и мораторна лихва за забава.

С постъпила молба по делото ищецът е оттеглил претенцията си в частта на претендираната с исковата молба мораторна лихва за забава върху главницата, поради което производството в тази част е прекратено с влязло в законна сила на 22.01.2026г. Определение № 2857/23.12.2025г.

Предвид гореизложеното, се иска да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество сумата от общо 39,98 лв., представляваща главница, дължима по сключен между ответницата и ,,БТК“ ЕАД Договор за електронни съобщителни услуги от 20.01.2022 г. за мобилна услуга с абонаментен план „iTraffic M+“ за мобилен номер ****, в който план са включени електронни съобщителни услуги, за която сума са издадени Фактура № 1320832391/22.04.2022г. и Фактура № 1322400849/ 22.05.2022г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. На първо място прави изрично възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по издадените две фактури, обективиращи периодични месечни вземания, които се погасявали с тригодишната погасителна давност по чл. 111 б.“б“ от ЗЗД. Алтернативно, ответницата излага, че при сключване на договора служител на телекомуникационното дружество е въвел неактуални нейни 2 лични данни и стар адрес, вследствие на което всички покани, уведомления за цесия и други съобщения били изпращани на адрес на който тя не живеела, поради което тя не била уведомена за задължението и за прехвърлянето му.

Горното я лишило от възможността да заплати навреме и доброволно задължението си. Освен това, през м. юни 2022г. ответницата посетила офис на „БТК“ ЕАД с намерение да погаси задължението си, но това било отказано, с твърдението че било прехвърлено на колекторска фирма и тя ще се свърже с нея. Твърди, че до момента нито ищецът, нито старият кредитор се били свързали с нея, нито били предоставили данни за плащане. Въз основа на изложеното в отговора, моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск, а в случай на уважаването му, моли в нейна тежест да не бъдат присъждани разноски по делото, тъй като тя не била станала причина за образуване на делото. Изразява готовност да заплати претендираната главница, при условие, че не й се възлагат разноски по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Представения с исковата молба договор е сключен между ответника Е. Х. и „БТК“ ЕАД на 20.01.2022г. и касае номер ****, с абонаментен план i-Traffic M+, като са описани промоционалните условия и стандартните условия на тарифния план. На 22.04.2022г. е издадена фактура на стойност 46,45лв., със срок за плащане 09.05.2022г., а на 22.05.2022г. е издадена фактура на стойност 69,60лв, със срок за плащане 08.06.2022г. Във втората фактура е описано задължението от първата в размер на 46,45лв., като баланс от предходни периоди и е добавена сума от 3,16лв.

По силата на сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.05.2021г. „БТК“ ЕАД прехвърля своите вземания от длъжници на „Иновативни финанси“ ООД. В извлечение от Приложение №1 с имената на длъжниците и размера на вземанията към договора за цесия е отразено и името на ответницата Е. М. Ч. със задължение за плащане от 217,15лв. по три броя фактури, подробно описани в извлечението. Приложено е и пълномощно, с което „БТК“ ЕАД упълномощава „Иновативни финанси“ ООД в качеството му на цедионер по договора за цесия от 31.05.2021г. да представлява „БТК“ ЕАД пред лицата, чиито задължения са прехвърлени при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Приложено е и самото уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, изпратено до ответницата, с което „Иновативни финанси“ ООД я уведомява за прехвърлените вземания от „БТК“ ЕАД, включващо и нейното задължение за заплащане на сумата от 39,98лв. с ДДС по договор за електронни съобщителни услуги от 20.01.2022г.

От своя страна „Иновативни финанси“ ООД прехвърля вземанията си на ищцовото дружество „Евро Финанс Колект България“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.08.2023г. От представеното извлечение от приложение №1 към договор за цесия от 03.08.2023г. се установява, че на ищеца е прехвърлено и вземането спрямо ответницата. Отново е изпратено уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответницата, с което „Иновативни финанси“ ООД я уведомява, че нейното задължение към „БТК“ ЕАД за 3 заплащане на сумата от 39,98лв. с ДДС по договор за електронни съобщителни услуги от 20.01.2022г. вече е прехвърлено на „Евро финанс колект България“ ЕООД от 03.08.2023г.

Във връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №506/07.05.2025г. по ч. гр. д. №1132/2025г. по описа на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът Е. М. Х. да заплати на кредитора „Евро финанс колект България“ ЕООД сумата от 39,98лв. – главница, дължима по договор за електронни съобщителни услуги от 20.01.2022г., сключен с „БТК“ ЕАД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 03.08.2023г. на заявителя, ведно със законната лихва от 30.04.2025г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414 от ГПК, поради което е указано на ищеца – заявител, че има възможност да предяви иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок за установяване дължимост на вземането.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество искът се явява изцяло основателен. От представения договор, сключен между ответницата и „БТК“ ЕАД на 20.10.2022г., се установява наличието на облигационни отношения между тях.

Съдът счита, че се установява по категоричен начин наличието на валидно облигационно отношение, възникнало между ответницата и мобилния „БТК“ ЕАД, респ. наличието на възникнали въз основа на същите задължения за заплащане на потребени услуги от потребителя. От данните по делото става ясно, че „БТК“ ЕАД прехвърля своето вземане от ответницата първоначално на „Иновативни финанси“ ООД с договор за цесия от 31.05.2021г., което дружество от своя страна прехвърля вземанията си на ищцовото дружество с договор за цесия от 03.08.2023г. Със своите изявления в депозираното възражение по заповедното производство и в отговора на исковата молба ответницата признава наличието на възникналото задължение за плащане на процесната сума на „БТК“ ЕАД. Въпреки дадените указания в тази насока от страна на ответницата не се ангажираха доказателства, които да установяват изпълнение на поетите по договора за електронни съобщителни услуги задължения от потребителя за заплащане на възникналото задължение от 39,98лв. Наведените доводи в отговора на исковата молба, че се е опитала да заплати своето задължение, но от „БТК“ ЕАД са я уведомили, че същото е прехвърлено на колекторска фирма, от която тя така и не получила съобщение за плащане, несъмнено сочи на извода, че ответницата е била наясно със съществуващото неизплатено задължение към „БТК“ ЕАД, както и с 4 наличието на прехвърляне на това задължение на друго лице. Неоснователни са възраженията на ответницата, че некоректно са й били изпращани съобщения на друг адрес, различен от нейния и по този начин тя не е узнала за съществуващото задължение. Всички съобщения за наличието на задължение към „БТК“ ЕАД и за сключените договори за цесия и прехвърляне на това вземане първоначално на „Иновативни финанси“ ООД, а след това на ищеца са изпращани на адреса, който е посочен в самия договор от 20.01.2022г., подписан от самата ответница. От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че в договора от 20.10.2022г. е отразен като адрес на ответницата гр.Хасково, ул.“*****, същият този адрес е изписан и в издаваните фактури за заплащане на дължимите суми по договора и съответно на този адрес са изпращани уведомленията по чл.99, ал.3 от ЗЗД и от „Иновативни финанси“ ООД и от ищеца. В същото време от представеното с отговора на исковата молба копие от личната карта на ответницата се установява, че в документа за самоличност е отразен съвсем различен адрес, а документа е издаден на 26.08.2019г., т.е. преди повече от три години преди подписване на договора с „БТК“ ЕАД. При тези данни по делото не става ясно поради каква причина ответницата, сключвайки договор през 2022г., е посочила различен адрес, на който твърди, че не е живее. От справката за адресна регистрация в НБД също се установява наличието на различни постоянен и настоящ адрес от този, който е посочила при сключването на договора през 2022г. Въпреки различните адреси обаче самата ответница в отговора на исковата молба заявява, че е била наясно със съществуващото задължение към „БТК“ ЕАК, което се опитала да заплати още през 2022г. Въпреки заявената готовност за плащане през 2022г. и впоследствие при подаване на възражението по заповедното производство, по делото няма данни за извършено плащане, поради което следва извода, че процесната сума все още не е заплатена от ответницата. Ето защо, съдът приема, че липсва изпълнение на поетите от потребителя – ответник в настоящото производство – задължения по представения по делото договор за предоставяне на услуги. Същевременно не се оспорва и съдържанието на договора, поради което не съществува спор между страните и относно истинността на същия. Във връзка с изпълнение на задълженията на „БТК“ ЕАД по сключения договор на ответницата са издадени фактури за потребените услуги за процесния период, като в същите са начислени суми за неизпълнени задължения.