Решение № 6676 от 05.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6676 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ЦВЕТ. Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20231100513634 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 2141 от 14.02.2023 г., постановено по гр.д. № 14036/2022 г., СРС, 46 състав е отхвърлил предявения от Н. Й. Н., ЕГН ********** срещу А. И. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1519,22 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в резултат от непозволено увреждане, изразяващо се в гласуване на решение от 20.03.2009 г. от А. И. К., като член на УС на БНЕА /по т. 3 – „Главният секретар В.Г.К. да изтегли от сметката на БНЕА в ОББ сумата 10 500 /десет хиляди и петстотин/ евро, които да останат при него на отговорно пазене“/ и непредприемане на необходимите действия за заплащане на дължимо от БНЕА възнаграждение и разноски по изпълнение на договор № 276910/00/22.07.1997 г. по програма ФАР, вследствие на което поради липса на парични средства за ищеца не е възникнала възможност да закупи осигурителен стаж от НОИ.

Срещу решението е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от ищеца Н.

Й. Н., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност, необоснованост и твърдения, че същото е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди, че същият е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че ответникът в качеството си на лице, формиращо персоналния състав на орган за управление на юридическо лице с нестопанска цел, е допринесъл за вземане на решение, по силата на което парични средства, които са част от имуществото на юридическото лице, да бъдат предмет на разпореждане в полза на трето за делото 1 лице, поради което облигационното отношение между ищеца и БНЕА е нарушено.

Сочи, че по делото безспорно е установено действие на ответника, в резултат от което от имуществото на юридическото лице са предоставени на трето лице средства, които представляват предмет на престацията на БНЕА, дължима на ищеца, което е довело до пречка пред изпълнението на чуждо облигационно отношение-съществуващо между него и БНЕА. Твърди, че извършеното деяние е противоправно, тъй като е налице нарушаване на чуждото благо, което представлява облигацията за страните по нея, което е забранено от нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва извода на първоинстанционния съд за липса на причинна връзка и за изтекла давност. Ето защо, моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Ответникът по жалбата А. И. К. оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение и решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено.

Претендира разноски по производството пред въззивната инстанция.

С определение от 11.03.2024 г. на основание чл. 227 ГПК са конституирани като жалбоподатели по делото: Н. Г. Н. и Т. Н. Н., като наследници и правоприемници на починалия в хода на производството въззивник Н. Й. Н..

Съдът, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от Н. Й. Н. срещу А. И. К. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1519,22 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в пропуснати ползи.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.

154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на въззивника-ищец във връзка с неговата правилност.

В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Фактическите и правни констатации на настоящият съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации.

В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:

2

Като неоснователни следва да се преценят доводите за неправилност на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените доводи във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция.

В случая между страните не е било спорно, че между ищеца и сдружение „Българска национална енергийна агенция“ (БНЕА) е възникнало облигационно правоотношение във връзка с изпълнение на договор по програма ФАР № 276910/003 от 22.07.1997 г., реализиран съгласно Общите условия на договорите по програма ФАР/ТАЦИС на ЕС, че с влезли в сила два броя съдебни решения на Софийски градски съд и на Софийски апелативен съд БНЕА е осъдено да заплати на ищеца сумата от общо 7 735 евро, както и деловодни разноски, че въз основа на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд е издаден изпълнителен лист и е образувано изъплнително дело № 20097900400384 по описа наЧСИ Ренета Милчева, рег. № 790 на КЧСИ.

Установява се, че на заседание на УС на БНЕА от 20.03.2009 г. е взето решение В.К. да изтегли от сметката на сдружението сумата от 10 500 евро, които да останат на отговорно пазене при него.

Не е спорно обстоятелството, а и от представените писмени доказателства се установява, че на ищеца е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, предвид липсата на достатъчен осигурителен стаж за това.

По делото е представено постановление от 01.04.2011 г. на прокурор от СРП по пр.пр. № 47628/2010 г. по описа на СРП, с което наказателното производство срещу ответника, образувано по сигнал на ищеца, е прекратено.

С оглед на установената фактическа обстановка, съдът приема за изцяло неоснователни доводите на ищеца, че в случая е налице противоправно поведение на ответника А. И. К., изразяващо се в гласуване на решение от 20.03.2009 г., като член на УС на БНЕА /Българска национална енергийна агенция/, и непредприемане на необходимите действия за заплащане на дължимо от БНЕА възнаграждение и разноски по изпълнение на договор № 276910/00/22.07.1997 г. по програма ФАР, вследствие на което за въззивника настъпили вреди в резултат на обременяването на патримониума му с по-голямо задължение за закупуване на осигурителен стаж.

Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи са деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С оглед на така очертания фактически състав по делото, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че е налице действие или бездействие на друго лице, от което като пряка и непосредствена последица да са били причинени твърдяните имуществени вреди.

Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят физически лица, които са причинили вреда чрез свои противоправни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда с оглед основното задължение на всеки да не вреди другиму.

То произтича непосредствено от закона /чл.45 от ЗЗД/. В този смисъл следва да се приеме, че противоправно се явява всяко поведение, което нарушава изискванията на посочената императивна правна норма, като при деликтите то се изразява в накърняване на предписанията на тази норма да не се вреди другиму. При неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които 3 виновно е причинил другиму. Деликтът дефинитивно предполага противоправно и виновно причиняване на вреди от конкретен извършител, в случая посочения ответник - А. И. К.. Следователно, за да са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното, но всички останали елементи от фактическия състав на деликтната отговорност подлежат на доказване на общо основание. При доказаност при условията на кумулативност на изброените по-горе предпоставки, са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, което обуславя основателността на заявената искова претенция. Установяването на обективните елементи от горепосочения фактически състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД е било в тежест на ищеца – аргумент от чл.

154, ал. 1 от ГПК. По делото, обаче, са останали напълно недоказани твърденията за наличието на противоправно поведение на ответника, като физическо лице /същият не може да бъде отъждествен с представляваното от него юридическо лице, което евентуално би носило отговорност за вреди, причинени на ищеца/, което да е довело до настъпване на твърдяните неблагоприятни последици за въззивника. Ето защо и доколкото не се установява такова противоправно поведение на ответника, то предявеният иск се явява изцяло неоснователен и недоказан.

На следващо място, като неоснователни следва да се преценят и твърденията, че предявеният по делото иск следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени от трето лице вреди, изразяващи се в недобросъвестното поведение, с което са попречили за изпълняване на договор. Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал претенцията като иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от деликт. Определянето на действителното правно основание на облигационните отношения е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото.

Съдът намира за неоснователно и твърдението на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извод за изтекла погасителна давност. Следва да бъде уточнено, че като юридически факт погасителната давност е период от време, през който носителят на правото бездейства. Относно продължителността на давностните срокове законодателно е установен общ давностен срок за всички искове, за които няма специални давностни срокове. С чл. 110 от ЗЗД петгодишният давностен срок е установен като общ давностен срок и този срок се прилага за всички искове, за които не е предвиден друг срок. Давностните срокове, като период от време се определят с начален и краен момент и тъй като те са установени от закона последният определя началният им момент. Общите правила за началния им момент са уредени с чл. 114 ЗЗД. За вземанията, произтичащи от непозволено увреждане с разпоредбата на чл. 114, б. „в” ЗЗД началният момент на давностния срок е определен от откриването на дееца, като длъжникът се смята в забава от увреждането и без покана. Давностните срокове пораждат правно действие, ако през време на тяхното протичане носителят на защитеното право може да упражни правото си на иск.