Определение № 933 от 16.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 933 гр. Стара Загора, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20265500500477 по описа за 2026 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. С., ***, чрез пълномощника си юрк. Г.С.С.-К., редовно упълномощен с пълномощно с peг. № 1280/25.02.2026г. на нотариус с peг. № 271 срещу Определение с № 129/20.04.2026г., по гр. дело № 560/2025г. на РС Гълъбово с правно основание: чл. 274 и следв. от ГПК във връзка с чл. 248, ал.1 и ал.2 от ГПК.

В законоустановения седмичен срок и на осн. чл. 248, ал.1 и 2 от ГПК обжалват пред съда Определение с № 129/20.04.2026г., по гр. дело № 560/2025г. по описа на СтРС, като считат , че същото е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Съображенията им за това са следните:

На 29.04.2026 г. на „П.К.Б.“ ЕООД е връчено Определение № 129 / 20.04.2026 г. постановено по гр. дело № 560 / 2025г. по описа на Районен съд гр. Гълъбово, с което се възлагат съдебни разноски в прекомерен размер в тежест на ответника за производството. Молбата по чл. 248 от ГПК в частта за разноските е оставена без уважение. Считат връченото Определение с № 129 / 20.04.2026 г. постановено по гр. дело № 560 / 2025г. по описа на Районен съд гр. Гълъбово за неправилно и незаконосъобразно, поради което депозират настоящата частна жалба срещу същото.

В законовоопределения срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, молят за 1 изменение на постановения съдебен акт в частта с разноските. Считат, че частната жалба е допустима по аргумент от противното от разпоредбата на чл.

80 ГПК и т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г., ВКС, ОСТГК, тъй като се иска изменение на разноските, поискани и присъдени на другата страна по спора.

С Определението е потвърдено Решение № 8/09.03.2026 г., постановено по ГД № 560/2025 г. по описа на PC Гълъбово, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на адв. Д. Г. адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ в размер на 366.00 евро с ДДС.

Считат, че съставът на Съда следва да намали присъдения размер на деловодни разноски, тъй като не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото, които биха могли да обосноват разноски в такъв размер.

Считат, че присъждане на разноски в подобен размер е неоснователно и ощетяващо ответната страна. C оглед на предмета на разгледания иск, цената на иска следва да се определи на 1352.76 евро, съответстваща на сумата по предявения осъдителен иск. Искането за установяване недействителността на процесния договор за кредит или на отделни негови клаузи идва единствено да аргументира последиците по чл. 55 от ЗЗД и няма самостоятелно значение по процесното дело. В подобен смисъл е и Определение по гр. дело № 20241110147652 по описа за 2024г. на Софийския районен съд, 34 състав.

Считат, че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение не следва да се изхожда формално от номиналната стойност на иска или фиксирани параметри, поради което от значение е не толкова каква е точната цена на иска и как се определя, а от същностни критерии, съответстващи на действителния обем на вложения труд, характера на правния спор и неговата фактическа и правна сложност. Адвокатските възнаграждения следва да се определят справедливо и балансирано с оглед съотношението между извършената работа и реалните параметри на делото.

Стойността на иска може да служи като отправна точка, но не следва да бъде абсолютен или задължителен критерий.

По настоящото дело не е налице фактическа или правна сложност, както правилно е приел и съдът. Целият спор се е развил и приключил в рамките на едно- единствено открито съдебно заседание, без явяване в съдебно заседание.

Определеният адвокатски хонорар е прекомерен и не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото, нито с вида и количеството на осъществената защита.

По отношение на определения размер на адвокатско възнаграждение, с Определение № 50015/16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС е направена съпоставка между заплащането на адвокатския труд (еднакъв по обем), но различен по „стойност“ ако материално затруднена страна полза адвокат с договор по чл. 38 ЗА или такъв за допусната правна 2 помощ по ЗПП. Установява се, че в двете хипотези е налице значително в понисък размер на възнаграждение по ЗПП от тези в наредбата по ЗА за един и същи вид работа. До същия извод се достига и ако се съпоставят възнагражденията на адвокатите и юрисконсултите, чийто възнаграждения също се определят по ЗПП. В горепосоченото определение ВКС е достигнал до изводи, че е налице непропорционалност при заплащане на оказвана адвокатска помощ на материално затруднени лица, като са създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност. Несъответствието се изразява в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на безплатно процесуално представителство за материално затруднени лица по ЗА (без преценка от съда на икономическото им състояние), като въпреки това насрещната страна е задължена да възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП и то такъв, който е приет от съсловната организация на адвокатите и е обвързващ за съда. В този смисъл социалната помощ се прехвърля изцяло в тежест на насрещната страна, а адвокатска услуга, независимо че е била поета за изпълнение с тази цел, престава да се счита за предоставена в обществен интерес, след като възнаграждението на адвоката се определя в размер, под който той не би могъл да договаря дори и в общия случай.

Сочат в жалбата си и постоянната и непротиворечива практика на ВКС, подробно посочена и изброена в същата жалба.

Молят съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение и да уважи подадената частна жалба от представляваното от него дружество, като намали разноските, възложени в тежест на ответника и присъдите такива под определения минимален размер, съгласно Наредбата в размер от около 102.26 евро, като неправилно и постанови друго, с което да определи адвокатско възнаграждение в полза на адв. Маргарита Г. в минималния размер, предвиден в чл.25 от НЗПП, като същия бъде намален съобразно уважената част от иска.

Молят, в случай, че бъдат осъдени да заплатят разноски съдът да задължи процесуалният представител на длъжника на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК да им посочи способ или начин, по който да му бъдат заплатени доброволно присъдените разноски.

Искането е с оглед възможността на процесуалния представител на ответника, да прехвърли вземането си на трети лица, с което натоварва дружеството с допълнителни разноски образувайки изпълнително дело въпреки готовността от наша страна за доброволно плащане.

В срока за отговора на частната жалба, ответника по нея въззиваемия адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №***, служебен адрес: гр. Т., *** заявява че на 01.06.2026 г. им било връчено съобщението и препис от депозираната от 3 ответното дружество частна жалба, в определения за това срок, и депозират становище.

Считат определеното възнаграждение за адекватно, но в никакъв случай прекомерно, а настоящото производство в производството за излишно шиканиране на процеса.

Припомнят, че определеният размер е почти наполовина под размерите, описани в Наредбата за адв. възнаграждения, допълнителното му занижаване намират за унизително, като считат въззивната частна жалба за неоснователна и недоказана и като такава молят, да се остави без уважение.

След запознаване със становищата на страните и материалите по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д. с № 560/2025 г. по описа на Районен съд – Гълъбово е образувано по предявения осъдителен иск от М. Д. М., действаща чрез пълномощника адв. Г. срещу „П.К.Б.“ ЕООД, с която се предявява осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 24.11.2022 г. между него и ответното дружество бил сключен договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 40013599692, със следните параметри - 4000 лв. главница, със срок за връщане на кредита 36 месеца, при годишен лихвен процент 41 % и ГПР 49,15 %, като общата сума за връщане била 6988,91 лв. Твърди, че съгласно т.6 от договора за заем „поискал и закупил“ допънителни услуги „Фаст“ предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, за което била начислена допълнителна сума в размер на 1600 лв. и „Флекси“ предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за което била начислена сума в размер на 2800 лв.

Твърди, че в договора за заем било посочено, че процесните суми ще бъдат разсрочени в погасителния план, заедно с вноските за главница и лихва, като по този начин вместо обявената обща сума в размер на 6988,91 лв., сумата за връщане била в значителен по-висок размер, а именно 11388,91 лв. Счита, че клаузите „Фаст“ и „Флекси“ от процесния договор са нищожни, а договорът недействителен поради неточно посочено ГПР.

Искът е предявен от въззиваемата М. Д. М., ЕГН ********** срещу жалбоподателя „П.К.Б.“ ЕООД.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 4028,29 лв., платена при изначална липса на основание предвид твърдяната недействителност на договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 40013599692 от 24.11.2022 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и за разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „П.К.Б.“ ЕООД, който оспорва предявеният иск за неоснователен и недоказан 4 по размер. Оспорват заплащането на твърдените суми от ищцата и представят извлечение, от което било видно, че следва да се отхвърли предявения иск за разликата над 2645,76 лв. Заявяват, че в процесния договор се съдържа приложим лихвен процент по кредита, който не противоречи на добрите нрави. Твърди, че както ГЛП, така и ГПР са фиксирани и неизменими. Счита, че с уговарянето на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не се цели заобикаляне на разпоредбите на чл.19, ал.4 от ЗПК. Излага подробни съображения в тази насока. Моли да се отхвърли иска, алтернативно да се отхвърли за разликата над 2645,76 лв. предвид оспорване на твърдяната от ищеца заплатена сума. Претендира разноски.

В съдебно заседание, проведено на 05.02.2026 г., е прието с надлежно определение направеното изменение на предявеният от ищеца иск с правно основание чл.55 ЗЗД, досежно неговия размер по реда на чл.214, ал.1 от ГПК.С направеното изменение исковата претенция следва да се счита за предявена в размер на 2654,76 лв.

В хода на първоинстанционното производство, преди провеждане на първото открито по делото заседание със самата ИМ ищцата М., чрез пълномощника и адв. Г., е представила пред съда писмено пълномощно и договор за правна защита и съдействие /ЛИСТИ 28-30 ОТ ПЪРВОИНСТ.

ДЕЛО/ , в който е уговорено, че адвокатът оказва на ищцата безплатна адвокатска помощ и съдействие, като заплащането на адв. възнаграждение ще се извърши при условията И ПО РЕДА НА на чл.38, ал.1, т.3, предл.2 и ал.2 от ЗА, съответно и с начисляването на дължимия ДДС. Преди приключването на съдебното дирене по делото е представен и списъка на разноските по чл.80 от ГПК.

С постановеното по делото решение с рег. № 8/09.03.2026г., постановено по гр.дело № 560/2025г. по описа на Районен съд - Гълъбово е осъдил „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., *** да заплати на М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., *** сумата 1352,76 евро /левова равностойност 2645,76 лв./ на основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, представляваща неоснователно получена сума по договор за предоставяне на потребителски кредит № потребителски кредит № 40013599692/24.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2025 г. до погасяване на задължението, осъдил е „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., *** да заплати на М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., *** сумата 82,38 евро /левова равностойност 161,13 лв./ съдебни разноски.