Определение № 5345 от 26.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5345 гр. Варна, 26.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20263100502227 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Подадена е частна жалба от „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище гр.София, чрез пълн. юрк. К.а Г., п р о т и в определение № 404/11.06.2026г., с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение в частта за разноските на решение №31/25.02.2026г., постановено по гр.дело №20253120100084 по описа на РС Девня.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че предвид признанието на иска разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца предвид признанието на иска от ответника в отговора на ИМ, а в евентуалност се сочи, че присъденият в полза на ищеца адв.хонорар е в размер, който не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Излага се също, че в случая адв. възнаграждение с е претендира на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв., поради което неговият размер следва да бъде определен от съда с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, а не посочен от страната. Моли да бъде изменено постановеното решение, като разноските се възложат в тежест на ищеца, а в случай, че това искане не бъде уважено, да се присъди адв. хонорар в размер под минималния, при това в полза на адвоката съобразно чл.38, ал.1 от ЗАдв., а не в полза на страната.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

С постановеното по делото решение е уважен предявения от Р. М. А., ЕГН **********, с адрес гр.Девня, иск за прогласяване нищожността на 1 клаузата на чл.10 от договор за кредит №266300 от 03.09.2024г, сключен от Р.

М. А., ЕГН **********, с „Макроадванс" АД, ЕИК 201127485г., предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит и е осъден ответника „Макроадванс" АД, ЕИК 201127485г. да заплати на Р. М. А., ЕГН **********, сумата от 245.42 евро за направени разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 2.50 евро за заплатена държавна такса.

В отговора на ИМ ответникът е направил признание за основателност на претенцията, като сочи, че ищцата не е потърсила извънсъдебно уреждане на отношенията. Тези възражения не са обсъдени в постановеното решение, като в полза на ищеца са присъдени разноски за заплатена държавна такса и адв. възнаграждение в претендираните размери.

Подадената от ответника молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските е оставена без уважение с определение № 404/01.06.2026г.

На разглеждане подлежи въпроса дали ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на делото. Съобразно възприетото в практиката на ВКС становище, ответникът не дължи разноски, ако удовлетвори правния интерес на ищеца, като направи признание на иска, и ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска. Доколкото е безспорно, че в депозирания отговор е обективирано признание за недължимост на претендираните суми, определящо е извънпроцесуалното поведение на ответника. Липсват данни, че ответното дружество е предприемало каквито и да било действия и отправяло претенции във връзка със вземания въз основа на процесната клауза. Същевременно липсват данни и ищецът да е предприемал извънсъдебни действия за уреждане на спора.

Въз основа на така установените факти не може да се приеме, че ответният кредитор е извършил действия, дали повод за завеждане на иска.

Изрично е и признанието му с подадения отговор на исковата молба, поради което обосновано в случая следва да се приеме, че е осъществена хипотезата на чл.78, ал. 2 от ГПК и ответникът не следва да носи отговорност за разноски. Последните следва да останат за сметка на ищеца, настояващ да се внесе сигурност в отношенията между страните,.

В заключение обжалваното определение, с което е отказано ревизиране на решението в частта за разноските, се преценява за незаконосъобразно и като такова се отменя.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 404/11.06.2026г., с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение в частта за разноските на решение №31/25.02.2026г., постановено по гр.дело №20253120100084 по описа на РС - Девня, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

2

И З М Е Н Я решение №31/25.02.2026г., постановено по гр.дело №20253120100084 по описа на РС - Девня, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА, че разноски не се присъждат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от ТР от 12.08.2018г. по тълк.дело №5/2015г. на основание чл.274, ал.3, т.2 вр. чл.280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3