Решение № 378 от 24.10.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. гр.Велинград, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20245210100951 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 2 ЗОДОВ.

Предявени е от Д. Д. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град Ракитово, ул. *******, против Прокуратурата на Република България с адрес гр. София Бул.”Витоша” № 2, представлявана от Главен Прокурор - Б. Б. С., осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано наказателно производство ДП № ЗМ 419/2022 г., по описа на РУ МВР Велинград и вх.№ 4732/2022г., по описа на Районна прокуратура- Пазарджик, Териториално отделение Велинград, което е прекратено на основание чл. 243, ал.1,т. 1 от НПК, с Постановление от 29.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2023г., дата след влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 17.08.2023г. е образувано Досъдебно производство № ЗМ 419/2022 г., по описа на РУ МВР Велинград и вх.№ 4732/2022г., по описа на Районна прокуратура-Пазарджик, Териториално отделение Велинград за извършено от него престъпление по чл. 339, ал. 1от НК, за което е бил задържан със Заповед за задържане на лице рег. № 367зз140 от 17.08.2022 г., на младши експерт Руси Алдинов Кундьов - младши полицейски инспектор, „ОП“ Ракитово, група ,,ОП при РУ Велинград. Излага, че същата Заповед е отменена като незаконосъобразна с Решение по АНД № 286, по описа на PC-Велинград за 2022 г.. Сочи, че след извършване на множество процесуално-следствени 1 действия по воденото дело срещу него с Постановление от 29.09.2022г., наказателното производство е било прекратено. Поддържа, че наказателното преследване е било срещу него, което се извежда от Решение № 127 от 21.05.2019 г. по гр. д. № 1881 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.

Отделение, според което употребеният в чл. 2, ал. I, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт. Излага, че от момента на образуване на горепосоченото наказателно производство и издаването Заповедта за задържане на ЗПАМ, всички обстоятелства около воденото срещу него наказателно производство му причинили много негативни, морални и психологически вреди, изпаднал за продължителен период от време в състояние на стрес и тревожност, имал големи притеснения, че може да бъде осъден, което предизвиквало у него много негативни емоционални преживявания, не могъл да спи нормално, настъпили негативни промени в личността му, което м, създавало проблеми в общуването, изпитвал неблагоприятни психични изживявания. Предвид, че живее в малко населено място като Ракитово много негови познати разбрали за воденото наказателно преследване, което се коментираше и получи гласност, като стана обществено достояние, от което изпитвал срам и имал чувството, че в съгражданите му при всеки поглед има у тях отрицателна реакция, и укоримо отношение спрямо него. Поради тази причина бил принуден да ограничи социалните си контакти, затворил се в себе си, нямал желание да се вижда с никой и да комуникирам с никой. Освен това при задържането му в арестните помещения на РУ-Велинград изпитал истински стрес, бил поставен като маймуна в клетка, на която всеки може да радва и подиграва и правото ме на свободно придвижване било ограничено. Сочи, че заповедта за задържане е била отменена като незаконосъобразна и той ненужно и незаконосъобразно бил лишен от свобода. Също така следва да бъде отчетено и обстоятелството, че обвинението по чл. 339, ал.1 от НК е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, което означава и по-голяма вероятност от ефективна осъдителна присъда. Предвид изложеното моли искът му да бъде уважен. Сочи банкова сметка. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се поддържа становище, че искът е недопустим, а по същество неоснователен.

Излага се, ч е отговорността по ЗОДОВ е по своя характер деликтна и за да възникне е необходимо ищецът да докаже, че действително е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото срещу него незаконно обвинение (чл.4 от ЗОДОВ). Излагат се подробни съображения във връзка с оспорването в следния смисъл. На осн. чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ отговорността на държавата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено 2 по давност или деянието е амнистирано. Считат, че в конкретния случай не е налице нито една от посочените хипотези, които да легитимират ищеца като лице, на което са причинени вреди от посоченото наказателно производство.

Поддържа се, че ДП е образувано с първо действие по разследването - оглед на местопроизшествие /с начало 09.20ч. на 17.08.2022г./, на осн. чл.212, ал.2 НПК, като РП - Пазарджик е уведомена за това с уведомление по чл.212, ал.З НПК. Видно от уведомлението, в него е посочено, че е започнато ДП за разследване на извършено престъпление по чл.339 НК, а не срещу конкретно лице. Никъде в уведомление не е посочено, че ДП се образува срещу ищеца Джемал Т.. Нещо повече, в хода на производството не са извършвани ПСД, за които може да се приеме, че са насочени по някакъв начин срещу ищеца: спрямо него не е повдигнато обвинение, не е взета мярка за неотклонение, не са извършвани претърсване в негови имоти, обиск, освидетелстване и т.н. Д. Т. дори не е разпитван в качеството на свидетел. Извършен е оглед на местопроизшествие, който фиксира процесното оръжие и мястото на което е намерено - при това не в имот, изключителни негова собственост, а в съсобствен имот. Самото оръжие е предадено с ПДП от 17.08.2022г. не от ищеца, а от неговия син Ясен Т.. Според ищеца Дж. Т., фактът, че досъдебното производство се е водило срещу него, се извежда от заповедта за задържане, издадена от РУМВР - Велинград. Заповед за задържане на лице № 367зз140/17.08.2022г. е издадена от мл. инспектор Р. Кундьов на 17.08.2022г. - денят на инцидента, в 09.00ч. Наказателното производство е започнало с първо действие по разследването - оглед на местопроизшествие с начало 09.20ч.

Следователно, на първо място, заповедта за задържане е издадена преди образуване на досъдебното производство. При издаването на заповедта за задържане образуването на ДП е все още едно бъдещо несигурно събитие.

Следователно не може тази заповед да бъде обвързвана с процесното ДП.

Твърди се, че ПРБ не е пасивно легитимирана страна за евентуални вреди от действия на органи на МВР. Задържането за 24 часа се осъществява съгласно ЗМВР и Прокуратурата няма никакви правомощия да влияе върху това - нито възлага подобно задържане, нито може да осъществи контрол върху подобни действия, което е видно и от предвидения в закона ред за оспорване на заповедта за задържане - тя се оспорва пред съда, а не пред прокурор. Освен това, като административен акт, издаван от орган на МВР, тя не може да определя и предопределя действията на прокурора, подобно становище противоречи и на буквата, и на духа на закона. Още повече, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства за връзка между заповедта за задържане и образуване на досъдебното производство. Такава връзка не може да се извлече и от материалите по процесното ДП. По изложените съображения счита, че липсва активна процесуална легитимация, съответно и така предяения иск е недопустим. Поддържа се, че в настоящия случай липсват вреди. Описани са негативните преживявания свързани със задържане на лицето, както и от факта, че случаят е станал обществено достояние. Твърди се, че Прокуратурата не е пасивно легимитимирана да отговаря за претърпени вреди 3 от задържане на лицето по ЗМВР. Що се отнася до разгласяването на инцидента — това не се дължи на действия на разследващите органи, Дж. Т. не е свързан по никакъв начин с воденото ДП. Ако случаят с намереното оръжие е свързан с него и е станал обществено достояние, то следва ищецът да потърси отговорност от онзи, който го е разгласил. В случая, ищецът не е ангажирал никакви доказателства, че именно разследващите органи са оповестили по някакъв начин дори и евентуално неговото участие в инцидента. Излага се, че, към процесния период срещу и от ищеца са подавани множество жалби, по някои от тях са се водили предварителни проверки, по други - образувано ДП. Всички тези жалби сочат на изключително влошени отношения в семейството - между ищеца и един от синовете му Ясен и неговото семейство. Такива преписки са, например, пр. вх. № 3510/22г., пр. вх. № 3559/22г., пр. вх. № 4531/22г. и др. Поддържа се, че дори и ищецът да е преживял някакви негативни емоции през процесния период, то те не се дължат на действията на разследващите органи по процесното ДП и не е налице причинна връзка между тях и действията на прокуратурата. В исковата молба нито се сочи такава връзка, нито доказателства за нея. Твърди се, че в този случай следва да се разгледа и приложението на чл.5, ал.1 ЗОДОВ, като в случая, е приложим чл.5, ал.2 ЗОДОВ. При условията на алтернативност се оспорва предявения иск и по размер. Предвид изложеното се моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез Прокуратурата на Република България за вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него досъдебното производство, което е прекратено с постановление от 29.09.2022 г. на Районна прокуратура-Пазарджик на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК.

По искането на ответника съдът да отхвърли иска при прилагане разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ когато увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, съобразно ал. 2, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Следователно за да се освободи ответникът от отговорност и искът против него да се отхвърли, неимуществените вреди следва да са настъпили изключително по вина на пострадалия или е необходимо ответникът да докаже първо, че увреждането е причинено по вина на пострадалия, а на следващо място, че не се дължи на повдигнатото обвинение, а само на намесата на пострадалия. Такива доказателства по делото не са ангажирани.

За да е налице основание за намаляване отговорността на ответника по смисъла на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ не е достатъчно с поведението 4 си увреденият да се е намесил в причинната верига, от която е последвала вредата, а е необходимо да е установено, че предприетото действие от страна на пострадалия е виновно извършено. За разлика от хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, хипотезата по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ поставя пред ответната страна изискване да докаже, че пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение - например предвид недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление (решение № 51 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4621/16 г. на ІІІ г. о., ГК, ВКС). В този смисъл не са наведени обстоятелства, нито са събрани доказателства, поради което съдът намира възражението за неоснователно.