Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3211 от 11.07.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 824/2024
Вид
Определение № 3211
Подписан
11.07.2024
В сила
11.07.2024
Състав
Мими Фурнаджиева, Борис Димитров Илиев, Велислав Павков

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3211 гр. София, 24.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002100824 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Л. Ч., ЕГН **********, и Т. Ч., ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адв. Светослав Н., против Решение №1239 от 07.11.2023г. по в. гр. д. №349/2023г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Решение №263467 от 13.12.2022г., постановено по гр.д. №7447/2020г. по описа на Софийския градски съд, с което са били отхвърлени предявените от Е. Л. Ч., ЕГН **********, и Т. Ч., ЕГН **********, срещу ЧСИ Г. С. Д., ЕГН **********, рег. №781 на КЧСИ, с район на действие- СГС, искове за осъждане на ответника да заплати следните суми, представляващи обезщетение за причинени вреди в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело №20147810400196, както следва: солидарно на ищците сумите от 7 222 лв.- преведена на взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД от платената от купувача по публичната продан цена за погасяване на задължението на ищците по изпълнително дело №20147810400196; 921,30 лв.- удържана от ответника от платената от купувача по публичната продан цена за такси по изпълнителното дело; 80 000 лв.- обезщетение за лишаването на ищците от ползването на жилищната сграда и поземления имот в гр. Банкя за периода от 22.05.2015г. /датата на влизане в сила на постановлението за възлагане/ до 22.07.2020г. /датата на подаване на исковата молба/; 30000 лв., предявени като частичен иск от 200000 лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 22.02.2016г. /датата на узнаване за продажбата/ до 22.07.2020г. /датата на подаване на исковата молба/; на ищцата Е. Л. Ч.сумата от 18 860,73 лв.- внесена по сметка на ЧСИ Стоян Якимов сума от платената от купувача по публичната продан цена в изпълнение на наложен запор по изп.д.

№20128440402852; на ищеца Т. Ч.- сумата от 6020,20 лв.- внесена по сметка на ЧСИ Мариян Петков сума от платената от купувача по публичната продан цена в изпълнение на 1 наложен запор по изпълнително дело № 20138510402553. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение- касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторите се позовават на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея ЧСИ Г. С. Д., ЕГН **********, рег. №781 на КЧСИ, с район на действие- СГС, чрез пълномощника му по делото адв. А. Д., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение, за да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от касаторите против ЧСИ Г. Д. искове с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, въззивният съд е приел, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за незабавно изпълнение от 20.01.2014г. по гр.д.

№ 778/2014 г. по описа на СРС, по искане на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД срещу ищците е било образувано изпълнително дело №20147810400196 по описа на ответника ЧСИ Г. Д.. Поканите за доброволно изпълнение, с приложени към тях преписи от заповедта за незабавно изпълнение, са им били връчени по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление, тъй като не са били открити на регистрирания от тях адрес. С писмо от 21.07.2014г. съдебният изпълнител е поискал от АК- София да посочи особен представител на длъжниците, като за такъв е била определена адвокат Албена Найденова- Михайлова, на която съдебният изпълнител е извършил връчване на поканите за доброволно изпълнение, както и всички следващи съобщения и уведомления до длъжниците. В молбата по чл. 426,ал.1 от ГПК за образуване на изпълнителното дело взискателят възложил на ЧСИ да направи проучване на имуществото на длъжниците и да пристъпи към изпълнение върху установеното им имущество чрез налагане на запори и възбрани. С писмо от 15.07.2014 г. до Агенцията по вписванията съдебният изпълнител наложил възбрани върху два имота на длъжника Е. Ч. - УПИ XXVII-603 и XLIII- 603 в кв.70 по плана на гр. Банкя с площи от 420 кв.м. и 471 кв.м., а с молба от 17.07.2014г. взискателят заявил искане изпълнението да се насочи върху възбранените имоти. След извършен опис същите били изнесени на публична продан, насрочена в периода 12.12. 2014г.- 12.01.2015г., която обаче не била довършена, тъй като на 05.01.2015г. взискателят подал молба за спирането й, която съдебният изпълнител уважил. На 25.02.2015г. след събрани от съдебния изпълнител допълнителни данни за застрояването на имотите бил извършен нов опис на същите, при който двата УПИ били описани съобразно положението им по одобрената 2 кадастрална карта, като един поземлен имот- с идентификатор № *** с площ от 906 кв.м., с налично застрояване - къща на два етажа, незавършена в груб строеж. Съгласно изготвеното по изпълнителното дело заключение от 26.02.2015г. на назначеното от ЧСИ вещо лице застроеното съставлява „изградени в груб строеж приземен и два жилищни етажа до плоча таван на втория етаж- без покрив, дограма и инсталации“, като имотът, заедно с изпълненото незавършено строителство, е оценен на стойност 60 000 лв. Същият е изнесен на публична продан, проведена в периода от 20.03.2015г. до 20.04.2015г. при начална цена от 45 000 лв., като с влязло в сила на 22.05.2015г. постановление на съдебния изпълнител е възложен на определения купувач за цена от 95985 лв. От постъпилата от проданта на имота сума съдебният изпълнител наредил на взискателя за изплащане на вземанията му 7222 лв.; 921,30 лв. задържал за изплащане на дължимите към него такси по изпълнението за сметка на длъжниците; 6020,20 лв. превел в изпълнение на запор, наложен от ЧСИ Мариян Петков по изпълнително дело № 20138510402553 за задължения на длъжника Т.

Ч.; 18 860,73 лв. превел в изпълнение на запор, наложен от ЧСИ Стоян Якимов изпълнително дело № 20128440402852 за задължения на длъжника Е. Ч.. След влизане в сила на постановлението за възлагане с определение от 02.06.2016г. по ч.гр.д.№4422/2016г. по описа на СГС, IV- Г въззивен състав, било прието на основание член 423,ал.1,т.2 от ГПК възражението на Е. Ч. и Т. Ч. срещу заповедта за незабавно изпълнение, като заповедта и изпълнителният лист в частта срещу тези длъжници са обезсилени на основание чл. 423, ал.3,изр.4 от ГПК. С Решение № 34 от 21.04.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 3066/2016 г., II г. о., в производство по член 303 от ГПК по молба на длъжниците Е. Ч. и Т. Ч. е отменено постановлението за възлагане на процесния недвижим имот в гр. Банкя на основание член 303, ал.1,т.6 от ГПК, тъй като за назначаването на особения представител на длъжниците в лицето на адвокат Албена Найденова- Михайлова липсва акт на районния съд, постановен в предвиденото в чл. 430 от ГПК охранително производство. При така установените факти по делото по наведените от ищците доводи за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител САС е приел, че след като длъжниците не са били намерени на регистрирания си постоянен и настоящ адрес, тъй като от три години не живеят на същия, съдебният изпълнител правилно е пристъпил към връчване на поканите за доброволно изпълнение с приложени към тях преписи от заповедта за незабавно изпълнение чрез залепване на уведомление и правилно е приел същите за връчени съгласно чл. 47,ал.5 от ГПК. Приел е, че ответникът е допуснал нарушение на правилото на чл. 430 от ГПК /в редакцията му към 2014г./, тъй като е назначил особен представител на длъжниците вместо районния съд по местоизпълнението, който съгласно разясненията в т.4 от ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е компетентният за това орган, но допуснатото от него нарушение е формално, доколкото особеният представител е бил определен от САК, и не е увредило интересите на длъжниците. Посочил е, че ответникът не е насочил изпълнението върху процесните имоти на ищците при липса на направено от взискателя искане, тъй като такова е било налице. По възраженията на ищците за несъразмерност на предприетия изпълнителен способ с размера на задължението им съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 442а от ГПК, въвеждаща такова изискване, е била 3 приета през 2017г. и не е действала в периода, в който са били извършвани изпълнителните действия, както и че по изпълнителното дело от длъжниците не са били правени такива възражения. Приел е, че посочените от ищците евентуални нарушения при първата публична продан на имотите, проведена от 12.12.2014г. до 12.01.2015г., са без правно значение, тъй като тя не е довършена. Посочил е, че при недовършена публична продан съдебният изпълнител е длъжен да извърши последователно изпълнителните действия по поискания от взискателя с молбата от дата 17.07.2014г. изпълнителен способ, а при необходимост от проверка на факти (налично застрояване), за които междувременно е събрана информация, съдебният изпълнител може да повтори описа.

Според съда в случая той е установил правилно правното положение на застрояването, констатирано за пръв път с повторния опис от 25.02.2015г. По доводите на ищците за несеквестируемост на продадения имот съдът е приел, че съгласно приложеното по делото писмо от 28.01.2015г. от Столична община, район „Банкя“ за строежа в УПИ XXVII603 не е имало издадено удостоверение по чл. 181,ал.2 от ЗУТ, поради което към датата на описа /25.02.2015г./ сградата не е била изградена в груб строеж и не е била обособена като самостоятелен обект на право на собственост. Посочил е, че изпълненото незавършено строителство не е несеквестируемо по смисъла на чл. 444,т.7 от ГПК и е подлежало на остойностяване като такова, какъвто е бил подходът при изготвянето на оценката на назначеното от ЧСИ вещо лице. Изложил е съображения, че правилото на чл. 487, ал.1 от ГПК в частта относно срока за изготвяне на обявление за проданта не е императивно, като съдебният изпълнител може да изготви обявление за проданта и преди да изтече едноседмичният срок от описа. По така изложените съображения съдът е приел, че действията на ответника по продажбата на имота на ищците не са процесуално незаконосъобразни и не са ги увредили, а вредите, за които те претендират обезщетение с част от исковете, са настъпили реално в имуществената сфера на купувача от публичната продан. Задържаната от ЧСИ сума за таксите по изпълнението за сметка на длъжниците, както и изплатените от ЧСИ суми в полза на взискателя по изпълнителното дело и по сметките на съдебните изпълнители в изпълнение на наложените от тях запори за обезпечаване на принудителното събиране на притезанията на взискатели по други изпълнителни дела, е от платената от купувача цена на имота, но вещнопрехвърлителното действие на постановлението за възлагане е отпаднало с отмяната му от ВКС му по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Въз основа на така изложените мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК по следните въпроси:

1.В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл.12, чл.236, ал.2 и чл.235, ал.2 от ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение?