Определение № 15439 от 17.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15439 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Клаудия Р. Митова

Маргарита Ил. Николова като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно частно гражданско дело № 20241100506433 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба,вх.№ 132476/22.04.2024год. от М. Д. Д. ,ищец по делото срещу Разпореждане № 46770/28.03.2024год. постановено по гр.дело №8006/2013год. по описа на СРС,33състав ,с което е върната исковата молба, с вх. № 3724/25.02.2013 г. заедно с приложенията към нея на техния подател М. Д. Д. и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.Излага че е подал до първоинстанционния съд молба с искане за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса ,като е представил нарочна декларация по чл.83,ал.2 от ГПК и продължаване на срока за изпълнение на дадените указания с допълнително 30 дни ,поради обективни причини ,по които искане няма произнасяне.Излага и че не е налице произнасяне по искането му за отвод на съдиятадокладчик,поради неговата предубеденост.

Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на едноседмичен срок за обжалване по чл.

275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М. Д. Д. срещу З.Л.П., Л.Н.П. и Ц.Г.П. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот в размер на месечния наем.

1

Правилно е прието ,че исковата молба е нередовна като с разпореждане от 25.01.2024 г. на ищеца са дадени коректни и изчерпателни указания за отстраняване на нередовностите й. На страната са указани и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията – исковата му молба ще бъде върната и производството по делото прекратено.

Разпореждането е връчено на страната на 10.03.2024год. като с молба от 18.03.2024год. М. Д. Д. е поискал да бъде освободен от внасянето на дължимата държавна такса ,за което е представил декларация по чл.83,ал.2 от ГПК и е поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията с допълнителни 30 дни.Поискан е и отвода на съдиятадокладчик.

С разпореждане № 12228/20.03.2024год. постановено по делото е продължен срока за изпълнение на указанията ,дадени на ищеца с разпореждане от 25.01.2024год. с още една седмица,считано от изтичане на първоначалния срок като новоопределеният срок изтича на 25.03.2024год.

С атакуваното определение първоинстанционния съд е констатирал ,че в указания му срок ,а и към момента на произнасянето ищецът не е изпълнил дадените му указания ,поради което е върнал исковата молба ,на основание чл.129,ал.3 от ГПК и прекратил производството по делото.

При така изложените обстоятелства, постановеното определение е законосъобразно.

Първоинстанционният съд е изпълнил законовите си задължения. Проверил е редовността на исковата молба и е дал съответни указания по чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на допуснатите нередовности в едноседмичен срок. Уважил е молбата за продължаване на срока с още една седмица ,предвид посочените обективни причини от страната.

Срокът е продължен , считано от изтичане на първоначално определения срок,а продължения срок с една седмица, съобразно чл.60,ал.5 и ал.6 от ГПК е изтекъл на 25.03.2024год.

Съгласно трайно установената практика в съответствие със закона, съдът не дължи уведомяване за продължаването на срока и страната сама следва да следи за това.

При липса на депозирана молба, насочена към отстраняване на нередовностите на исковата молба, в окончателно изтеклия срок, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба подлежи на връщане, каквото процесуално действие е извършил първоинстанционният съд.

Изложените в частната жалба обстоятелства за причините, довели до обективната невъзможност на страната да изпълни съдебните указания са ирелевантни за настоящото произнасяне, доколкото наличието им би могло да бъде основание за подаване на последваща молба за продължаване на срока по чл. 63 от ГПК, каквато липсва до произнасянето на съда с обжалваното прекратително определение.

Не е налице основание първоинстанционния съд отново да се произнася по искането на страната за освобождаването й от заплащането на държавна такса ,тъй като такова произнасяне е налице по същото дело ,което като необжалвано е влязло в сила,т.е. се е стабилизирало и съдът не е дължал произнасяне по него.

Не се установяват и основания за отвод на съдията-докладчик в първоинстанционното производство като в молбата от 18.03.2024год. не се съдържат твърдения ,от които да се направи извод ,че съществуват конкретни факти, поставящи го в 2 особено отношение с някоя от страните по спора или предмета на делото.Произнасянето по други дела ,по които ищецът е страна не е достатъчно да обоснове основание за отвод по конкретното дело, което зависи от различни факти.

Ето защо развитите от частния жалбоподател оплаквания са неоснователни, а частната жалба следва да се остави без уважение.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 46770/28.03.2024год. постановено по гр.дело №8006/2013год. по описа на СРС,33състав ,с което е върната исковата молба, с вх. № 3724/25.02.2013 г. заедно с приложенията към нея на техния подател М. Д. Д. и е прекратено производството по гр. дело № 8006/2013 г. по описа на СРС,33 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3