Решение № 1853 от 16.12.2025, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1739/2025
- Вид
- Решение № 1853
- Подписан
- 16.12.2025
- В сила
- 22.01.2026
- Състав
- ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 - 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 - 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 - 11 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1853 гр. Велико Търново, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Г. Г.ЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.А като разгледа докладваното от Г. Г.ЕВ Гражданско дело № 20254110101739 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България” ЕООД срещу Г. И. К., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания за сумата от 719.50 лева – главница по договор за потребителски кредит № 1214390 от 14.1.2019 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, за сумата от 75.26 лева – възнаградителна лихва за периода от 14.1.2019 г. до 20.2.2020 г., за сумата от 427.17 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 14.1.2019 г. до 21.1.2025г., за сумата от 648.45 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 14.1.2019 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, както и за сумата от 344.52 лева – мораторна лихва върху възнаграждението за периода от 14.1.2019 г. до 21.1.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 414/2025 г. на Районен съд – Велико Търново.
Ищецът твърди, че на 14.1.2019 г. по реда на ЗПФУР между „Кредисимо“ ЕАД и Г. И. К. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 800.00 лева, която последният е следвало да върне на тринадесет вноски в срок до 31.1.2020 г. при фиксиран лихвен процент от 21.24 % и годишен процент на разходите от 50.00 %.
Заявява, че на същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и Г. И. К. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който посоченото дружество се е задължило да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договор и да отговаря за задълженията на ответника. Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, поради което поръчителят е погасил същите вместо него, с което се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Твърди, че с цесия от 2.3.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД 1 и „Ай Тръст“ ЕООД са прехвърлили вземанията си по горепосочените договори на „АПС Бета България” ЕООД.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител , като с писмена молба поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, вр. чл.
99 ЗЗД.
От събраните писмени доказателства се установява, че на 14.1.2019 г. между Г. И. К. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е отпусната сумата от 800.00 лева, която последният се е задължил да върне на 13 месечни вноски в срок до 31.1.2020 г. при лихва в размер от 21.24 % и годишен процент на разходите в размер от 50.00 %. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице /„Поръчител“/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно договорът не поражда действие между страните /чл. 4, ал. 2/. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му.
Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Установява се също, че на 14.1.2019 г. между Г. И. К. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното дружество солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия 2 съгласно Приложение № 1, а именно – 766.35 лева, платимо на 13 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
Установява се, че сумата от 800.00 лева е преведена на Г. И. К. на 14.1.2019 г. /л. 81/.
Установява се също, че впоследствие вземанията по договора за кредит и по договора за предоставяне на поръчителство са прехвърлени на ответника „АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 2.3.2021 г.
Въз основа на представените доказателства съдът приема за установено съществуването на правоотношение по договор за потребителски кредит от 14.1.2019 г., по силата който кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на ответника Г. И. К. сумата от 800.00 лева, като с получаване на заемната сума е завършен фактическият състав на договора, което е породило задължение за ответника да върне заетата сума в срок до 31.1.2020 г.
Сключеният между Г. И. К. и „Кредисимо“ ЕАД договор е потребителски, поради което същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на договора за кредит и на свързания с него договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите.
В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесният договор за кредит отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В Приложение № 1 към договора за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 50.00 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ГПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Въпросният размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, което се 3 включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по този договора.
На следващо място, с цел осигуряване на ефективни средства за защита на потребителите, когато се изследва въпросът за няколко договора, сключени със свързани лица и между свързани лица, е необходимо съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност.
Следователно при множество правоотношения, когато същите са със свързани лица или между такива лица, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. В случая от извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, като тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е бил известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
По-насетне, от клаузите в договора за потребителски кредит /чл. 4, ал. 1-3/ е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване на посоченото обезпечение обаче, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че случаят касае отпускане на т.нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и 4 неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице поръчител. Гореизложеното води и до извод, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
На следващо място, въпреки, че всеки един от процесните договори – и този за кредит, и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло съглашение. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство.