Решение № 617 от 20.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Б., 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120201556 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Д. Д. с ЕГН ********** от г******** против Наказателно постановление № 23-3292-000009/22.03.2023 г. на Н. сектор в ОДМВР-Б., РУ 04 Б., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

Със жалбата са формулирани доводи за процесуална и материалноправна незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление.Защитните възражения включват конкретни измерения на допуснати съществени процесуални нарушения на чл.40, ал.1, 3 и чл.42, т.7 ЗАНН. В сферата на възраженията от материалноправно естество се изтъква, че автомобилът със собственик „А. И. –Б.“ЕООД ,представлявано от Д.Т. е бил управляван от жалбоподателя в условията на липсващо уведомяване от КАТ-Б. относно дерегистрацията на автомобила и талона на същия е бил у жалбоподателя. Формулирано е искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В с. з. за жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв.А. А., редовно упълномощен, който моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление и присъждане на разноски.

В с. з. за АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

1

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

На *** г., около 16. 20 ч., в гр.Б., „Р. с.“, ул. „С.“, полицейски служител при 04 РУ при ОДМВР- Б., актосъставителят К. И. И., спрял за проверка л.а., марка**** с рег. № ***, собственост на "А.И.Б",с булстат-*********,който се движел в посока от ул."Л." към изхода на "Р.с", и бил управляван от жалбоподателя, като при направена справка с ОДЧ –гр.С. се установило,че процесното МПС е с прекратена регистрация,считано от 14.06.2022 г. по чл.143, ал.10 ЗДвП.

Актосъставителят К. И. съставил на място против водача М. Д. АУАН , в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него.

По случая била извършена и проверка пр.пр.№14793/2022г. по описа на БРП с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, финализирана с Постановление от 10.01.2023 г. на прокурор при РП-Б. за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, в което е формулиран извод, че за прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 ЗДвП поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“"А.И" ЕООД не е уведомявано чрез управителя Д.Т., предвид което е изключено наличието на знание у водача за прекратената регистрация на автомобила.

След получаването на постановлението на РП-Б. и преценка на събраните доказателства, Н.ът на сектор в ОДМВР –Б., РУ 04 Б., издал обжалваното Наказателно постановление № 23-3292-000009/22.03.2023 г., в което квалифицирал фактическия състав на установеното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и наложил на жалбоподателя наказания, както следва: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 30.03.2023 г., видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 31.03.2023 г., видно от входящия регистрационен номер, поставен от 04 РУ -ОДМВР-Б., с-р „Пътна полиция“. /л. 4/.

Логично, обективно, с необходимото ниво на вътрешна последователност и външна съгласуваност с останалите доказателствени източници, свидетелят К.У. пресъздава своите непосредствени възприятия от проверката на жалбоподателя на 01.07.2022 г., като описва в основни линии фактите и обстоятелствата, относими към констатираното нарушение, квалифицирано по чл.140, ал.1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени източници, по отношение на които доказателства съдът формира увереност, че съставляват надеждна доказателствена база предвид тяхната логическа и съдържателна съгласуваност.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

2

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Н. сектор в ОДМВР - Б.,РУ 04 Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – мл.експерт, командир на отделение „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция

, оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити. В съответствие с тези факти е определена материалноправната квалификация на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП и е приложена кореспондиращата й санкционна норма-чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП. Дистанцирано от фактологичната истина е формулираното със жалбата възражение за неприсъствие при съставяне на АУАН в нарушение на процесуалното изискване на чл.40 ЗАНН на двама свидетели, тъй като видимо от съдържанието на акта същият е подписан и в него са вписани индивидуализиращи информационни данни на свидетелите В.В. и Д.Л..

Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на НП в отсъстват, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи законосъобразността на административнонаказателното производство.

По приложението на материалния закон:

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в случая не е така.

Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата н а чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от 3

Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането , че не е сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. В този смисъл в Тълкувателно Постановление № 2/ 05.04.2023 г. по т.д.№3/2022 г. на ВАС и ВКС е възприета обвързваща в своята задължителност практика, даваща устойчиво и единно разрешение на дискутираната правна проблематика в следния смисъл: „ Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство/…/ В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "П.П" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.“ В цит.

Тълкувателно постановление е дадено конкретно, ясно и недвусмислено финално разрешение на правния въпрос, което гласи: „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“Впрочем това разрешение е застъпено и развивано и в константната практика на Адмс-Б.

В Решение № 1319 от 15.11.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1561/2022 г.

Решение№ 1490/ 14.12. 2022 г. по КНАХ дело № 1963 по описа за 2022 г. АдмС-Б., е експликирано следното единно и устойчиво правно становище, което напълно се споделя от настоящия състав :„Видно е, че нормата вменява задължение на контролните органи да уведомяват собственика на МПС, че неговата регистрация е служебно прекратена, вследствие получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за липса на сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Това задължение на контролните органи за уведомяване обосновава извод, че съставомерно може да бъде само това деяние, при което водачът, след извършеното уведомяване, има знание за прекратената по служебен път регистрация и въпреки това управлява МПС. В случая, данните от административната преписка сочат, че за служебното прекратяване регистрацията на лекия автомобил, извършено на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, собственикът му, в случая и водач на същия, не е бил уведомен, като по делото липсват данни да са предприемани каквито и да било действия в тази насока.“ Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал л.а. *** рег.№***, на посочените в АУАН и НП дата и място.Не е спорно,че процесното МПС е собственост на трето юридическо лице "А.И.Б" ЕООД, представлявано от управителя Д.Т.. Не е спорно още и, че по време на проверката процесното МПС е било със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП /съобразно визираното в НП/, 4 считано от 14.06.2022 г., с което са реализирани в пълен обем елементите на обективната съставомерност от състава на нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП.

Но в обсега на доказателствената тежест на АНО, е несъмненото установяване на субективната съставомерност на това нарушение с цел покриване на минималните критерии за съответствие на обвинителната теза с фактическите елементи, отговарящи на състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП. В случая собственик на превозното средство е „ А.И. Б.“ ЕООД , но липсва доказателствена обезпеченост на задължителния елемент от субективната съставомерност, а именно собственикът да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното средство от Сектор КАТ при ОД на МВР-Б., с оглед задължението му по чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата , за да се приеме.На тази плоскост, и по аргумент на по-силното основание, отсъстват, каквито и да било доказателствени данни, че жалбоподателят е знаел за това обстоятелство към 01.07.2022 г. - момента, в който жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил и е бил спрян за проверка. Както вече бе споменато, с поред разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. И в Решение № 1489/13.12. 2022 г. по КАХД № 1951/2022 г. по описа на АдмС-Б. се споделя правното разрешение, че: „Нормата императивно предвижда задължение за уведомяване на собственика на преводното средство, в случаите на прекратяване на регистрацията при липса на договор за застраховка "Гражданска отговорност. /…./ След като по делото не е доказано, че по отношение на собственика на автомобила е извършено, предвиденото от закона уведомяване, категорично не може да се приеме знание за обективните елементи от състава на нарушението от страна на водача, на когото първият е предоставил превозното средство за управление."