Решение № 804 от 07.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. Пловдив, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330202326 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по повод на жалба, подадена от П. Д. Д.

ЕГН********** срещу Наказателно постановление №23-1030-005814 от 10.11.2023г., издадено от Началник Група към ОДМВР –Пловдив ,Сектор „ Пътна полиция“ , с което на П. Д. Д. ЕГН ********** за нарушаване на състава на чл.137а ал.1 от ЗДвП на основание чл.183ал.4т.7 пр.1 от ЗДП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/лв .

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.Оспорва се нарушението.В съдебно заседание пълномощника му адв.К. С. иска отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.В молба –становище излага своите доводи по същество и иска потвърждаване на наказателното постановление.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок ,произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Съдът счита за нужно да посочи и ,че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е от М. и е подписан лично от жалбоподателя,като последния не е вписал възражение,нито е депозирал такова в тридневния срок от закона.

Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни сроковенарушението и нарушителят са установени на 20.10.2023г, на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП е издадено на 10.11.2023 г.

По фактите:

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на 20.10.2023. в 14.55 ч. в гр.Пловдив ,бул.Санкт Петербург“ до номер 27 ,посока запад ,водачът управлява лекия автомобил- Ауди А8Л ,с рег.№*** , чужда собственост.При което е спрян за проверка от Г. М. – *** при сектор Пътна полиция при ОДМВР-Пловдив.Като по време на същата е съставен АУАН за едно нарушение—а именно,че: 1.водач на МПС от категории М1,М2,М3, N1,N2,N3 – когато е в движение ,не използва обезопасителен колан ,с който е 2

МПС е оборудвано –чл.137 А ал1 от ЗДВП.

За което на водача Д. на място бил съставен АУАН , а в последствие и НП.Актът бил предявен на жалбоподателя, той се запознал със съдържанието му и го подписал—без възражения.Липсва и последващо писмено възражение досежно самото нарушение.

Разпитан в хода на делото е актосъставителя- Г. М. ,който потвърждава акта и подписа си в него.Но от там нататък няма конкретен спомен по самата проверка ,като посочва ,че на ден издава поне по 10 акта и поради тази причина няма ясен и конкретен спомен.Предвид професията и ежедневните му функции неспомнянето е нормално и разбираемо,като съдът възприема показанията му.

Разпитан в хода на делото по искане на пълномощника на жалбоподателя е и свидетеля - В. К. -пътувал в автомобил при проверката.Същият потвърждава самата проверка, като не може да уточни мястото на същата. Св.К. твърди,че водачът Д. е бил с колан, като свалил същия непосредствено след спирането на автомобила ,за да извади документите

,намиращи се в жабката на автомобила.Показанията му са ясни ,но насочени единствено и само към този факт,не и към конкретното място на проверката ,а също така и към същността на самата проверка.

Съгласно чл.188 ал.2 от ЗДвП : (2) „Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното “.В конкретния казус,макар да беше разпитан в качеството на свидетел К.,то неговия разпит не можа да обори потвърдените констатации в редовно издадения АУАН от М..Видно и от представената по делото справка за нарушител на името на П. Д., става ясно,че същият е извършител на множество нарушения ,като за същото нарушение по чл.137 а ал.1 от ЗДВП има издадени АУАН и НП ,както преди дата 20.10.2022г ,така също и след нея.Тоест , не се касае за отделен и изолиран случай , а за повтарящи се във времето нарушения.

3

Досежно самото нарушение ,настоящият съд счита следното– а именно ,че водачът от категории М1,М2,М3, N1,N2,N3 –когато е в движение ,не използва обезопасителен колан ,с който е МПС е оборудвано –нарушение по чл.137 А ал.1 от ЗДВП.Това задължение за водачите на превозни средства е формално и само факта на неговата констатация е достатъчен да се счита ,че е нарушена законовата разпоредба от съответния водач. Жалбоподателят оспорва самото нарушение ,като твърди, че е свалил колана си след спирането на автомобила.Но ,това не се доказва безспорно в производството,както и не събраха доказателства за предубеденост на полицейските служители по време на проверката ,както и за установени други нарушения.Тоест неизползването на обезопасителен колан е единствената причина за спиране на водача.И в АУАН, и в НП елементите на нарушението са описани ясно ,точно и съответно ,поради което и не е налице основание за отмяната на НП .

Макар да няма направено искане за приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН,то съдът следи служебно за нея.

Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната 4 препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

При извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен. В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат заключение за по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

По разноските:

Съобразно изхода по делото, разноски не се претендират и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1030005814 от 10.11.2023г. издадено от Началник Група към ОДМВР – Пловдив ,Сектор Пътна полиция , с което на П. Д. Д. ЕГН ********** за нарушаване на състава на чл.137а ал.1 от ЗДвП на основание чл.183ал.4т.7 пр.1 от ЗДП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5