Решение № 398 от 16.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. С., 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500340 по описа за 2025 година

С решение № 8148 от 15.07.2022 год. по гр.д. № 7830/2022 год. Софийски районен съд е осъдил Софийски градски съд да заплати на Е. Е. К. сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от нарушение на правото на ищцата на разглеждане и решаване в разумен срок на т.д. № 5371/2014 год. по описа на СГС, с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2022 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 10000 лева. С определение № 25774 от 03.10.2022 год. по реда на чл. 248 от ГПК съдът е изменил постановеното решение в частта за разноските, като е осъдил ответника да заплати на адв. В. сумата 696 лева за предоставена на ищцата безплатна правна помощ, на основание чл. 38 от ЗА, като е отхвърлил молбата за изменение на решението в останалата част относно разноските.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в отхвърлителната част с доводи, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска в пълния предявен размер.

Ответникът оспорва въззивната жалба.

Решението е обжалвано и от ответника СГС в осъдителната част. Счита, че определеното обезщетение е завишено, не кореспондира със събраните по делото 1 доказателства и с реално претърпените неимуществени вреди. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск или да намали присъденото обезщетение по справедливост.

Ищцата оспорва въззивната жалба на СГС.

Подадена е и частна жалба от ищцата срещу определението по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на адвокатски хонорар на представителя на ищцата адв. В. до пълния претендиран размер.

Ответникът оспорва частната жалба.

Представителят на СОП взема становище за неоснователност на подадените въззивни жалби. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по т.д. № 5371/2014 год. по описа на СГС е образувано по подадена на 30.07.2014 год. искова молба от Е. Е. К., с която са предявени искове срещу „Елон“ ЕООД, гр. С. и „Нисофф Консулт“ ООД, гр. С. за прогласяване нищожността на договор за заем от 24.06.2014 год. за сумата 100 000 лева и договор за залог на търговско предприятие от същата дата със страни „Елон“ ЕООД и „Нисофф Консулт“ ООД. Твърди се от ищцата, че е единствен наследник на майка си К. К., която починала на 19.02.2014 год., като към този момент имала качеството на съдружник в „Елон“ ООД, притежаващ 50% от капитала на дружеството, като стойността на дружествения дял на починалия съдружник възлиза на 522 000 евро. Тъй като претенцията й за заплащане на наследствения й дял от дружеството не е удовлетворена, същата се явява кредитор на търговеца. Доколкото цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредиторите, то е налице и правен интерес у кредитора, макар и трето лице спрямо сключените от търговеца сделки, да иска прогласяване на тяхната нищожност. Атакуваните сделки по договор за заем, обезпечен с особен залог, обосновават наличието на правен интерес с оглед създадената по реда на това обезпечение възможност на новия кредитор да се удовлетвори предпочтително, докато ищцата би била хирографарен кредитор. Разпореждането с цялото предприятие на търговеца би осуетило възможността на ищцата да реализира вземането си по чл. 125, ал. 3 от ТЗ, което обуславя и правния интерес от предявените искове.

С разпореждане от 29.01.2015 год. на СГС исковата молба е оставена без движение с указания до ищцата да конкретизира основанията за нищожност на договорите, да посочи цената на иска и да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 4% върху цената на всеки от договорите. Уточняващата молба е подадена от Е. К. на 06.03.2015 год., като претенциите са уточнени по основание и размер и е внесена дължимата държавна такса.

С разпореждане от 01.10.2015 год. съдът е върнал на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата молба, поради неотстраняване на констатираните от съда нередовности. С определение от 16.11.2015 год. по ч.гр.д. № 4583/2015 год. на САС е отменено 2 разпореждането на СГС от 01.10.2015 год. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С разпореждане от 23.11.2015 год. СГС е предостави последна възможност на ищцата да конкретизира фактическите твърдения, обосноваващи нищожност на двата договора, като посочи на коя от хипотезите по чл. 26 от ЗЗД се позовава, както и да уточни при какво съединяване са предявени двата иска и да посочи цената на иска за прогласяване нищожността на договора за залог на предприятие. В изпълнение на указанията е подадена уточняваща молба от ищцата на 16.12.2015 год.

С разпореждане от 11.01.2016 год. СГС е върнал исковата молба поради неизпълнение на дадените от съда указания, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. С определение № 1289/14.04.2016 год. по ч.гр.д. № 752/2016 год. САС е отменил разпореждането на СГС от 11.01.2016 год. и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

С разпореждане от 26.09.2016 год. СГС отново е преценил, че исковата молба е нередовна и е дал последна възможност на ищцата да уточни кои основания за нищожност на договорите поддържа и в каква поредност, да конкретизира дали ги предявява кумулативно или в условията на евентуалност, както и да посочи цената на иска за прогласяване нищожността на договора за залог на предприятие. На 11.10.2016 год. по делото е постъпила уточняваща молба от ищцата, по която няма произнасяне.

През периода от датата на постановяване на разпореждането от 26.09.2016 год. до 22.11.2018 год. по делото не са извършвани каквито и да било процесуални действия, тъй като видно от докладна на деловодителя на VI-22 състав през този период делото не се е намирало в деловодството на съда, като същото е намерено на 25.11.2018 год. в кабинета на съдията-докладчик. Инициираната процедура по чл. 94, ал. 1 от ПАС е прекратена.

На 10.12.2018 год. е подадена нова уточняваща молба от ищцата Е. К. чрез адв.

Герова от САК.

С определение от 11.12.2018 год. СГС е приел, че за ищцата не е налице правен интерес от предявените искове, тъй като след подаване на исковата молба е постановено влязло в сила на 15.10.2018 год. решение по т.д. № 5162/2016 год. на САС, с което е отхвърлен предявения от Е. К. срещу „Елон“ ООД иск по чл. 71 от ТЗ за приемане за установено, че ищцата има качеството на съдружник в дружеството в качеството на наследник на К. К. и че притежава 25 дружествени дяла от капитала на същото. Поради това на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

С определение № 2652/02.08.2019 год. по гр.д. № 562/2019 год. САС е потвърдил определението от 11.12.2018 год. по т.д. № 5371/2014 год. на СГС.

С определение № 477/06.11.2019 год. по ч.т.д. № 2111/2019 год. на ВКС на РБ е отменено определението от 02.08.2019 год. на САС и потвърденото с него определение от 11.12.2018 год. на СГС и делото е върнато на СГС за продължаване на 3 съдопроизводствените действия. Касационната инстанция е приела, че независимо от липсата на качеството на ищцата на съдружник, същата като наследник на починал съдружник е кредитор на дружеството по отношение стойността на наследствения й дял, като атакуваните сделки обосновават наличието на правен интерес от предявените искове, тъй като същите биха затруднили възможността на ищцата да се удовлетвори от имуществото на длъжника.

С разпореждане от 14.02.2020 год. съдията –докладчик е дал последна възможност на ищцата да конкретизира претенциите си, като посочи дали предявява искове по чл. 135 от ЗД или поддържа първоначалните такива. На 25.02.2020 год. ищцата е подала уточняваща молба в изпълнение на дадените указания. С разпореждане от 04.03.2020 год. съдът е приел, че предявените искове са такива по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за заем поради противоречие със закона – чл. 46 от ЗА, както и за прогласяване нищожността на договора за залог на предприятие, а не искове по чл. 135 от ЗЗД. Указал е на ищцата да довнесе сумата 4000 лева държавна такса.

С молба от 09.03.2020 год. ищцата е възразила срещу определения от съда размер на държавната такса, като е направила и евентуално искане за освобождаване от задължението за внасянето й, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Представена е и декларация за материално и гражданско състояние.

С разпореждане от 31.08.2020 год. съдът е отказал да освободи ищцата от задължението за внасяне на определената държавна такса. С определение № 2384/26.10.2020 год. по ч.гр.д. № 2961/2020 год. на САС е отменено разпореждането от 31.08.2020 год. и ищцата е освободена от задължението за внасяне на остатъка от дължимата държавна такса.

На 13.11.2020 год. ищцата е подала молба за определяне на срок при бавност за размяна на книжата по делото.

С разпореждане от 16.11.2020 год. съдът е изпратил препис от исковата молба на ответниците за отговор по реда на чл. 131 от ГПК.

На 22.12.2020 год. ищцата чрез адв. В. от САК е направила искане за отвод на съдията-докладчик, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. С разпореждане от 02.03.2021 год. съдията-докладчик е приел молбата за неоснователна.

На 04.01.2021 год. е постъпил отговор на исковата молба от ответниците по чл. 131 от ГПК. На 02.03.2021 год. съдът е постановил препис от отговора да се изпрати на ищцата, като е предоставил двуседмичен срок за подаване на допълнителна искова молба, на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК.

Ищцата е подала допълнителна искова молба на 10.03.2021 год.

С разпореждане от 16.03.2021 год. съдът е постановил препис от допълнителната искова молба да се връчи на ответниците с указания за възможността да подадат писмен отговор в двуседмичен срок.

На 09.04.2021 год. е постъпил допълнителен отговор на исковата молба от 4 ответниците.

С определение от 04.11.2021 год. съдът е изготвил проекто-доклад по делото и го е насрочил в о.с.з. на 15.12.2021 год.

С разпореждане от 09.11.2021 год. съдията-докладчик Нели Алексиева се е отвела от разглеждането на делото, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Делото е преразпределено на друг съдия-докладчик на 11.11.2021 год.

На 10.11.2021 год. ищцата е подала молба до съда, в която изразява несъгласието си с изготвения по делото проекто-доклад. Подаден е отговор на молбата от ответниците на 22.11.2021 год.

С определение от 24.11.2021 год. съдът е оставил без уважение исканията на ищцата, направени с молбата от 10.11.2021 год. и е обявил на страните проекта за доклад по делото, заедно с допълнение към него в частта за разпределението на доказателствената тежест.

В насроченото о.с.з. на 15.12.2021 год. съдът е дал ход на делото, произнесъл се е по направените от страните доказателствени искания и е отложил делото в о.с.з. на 15.03.2022 год. за изслушване на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

В о.с.з. на 15.03.2022 год. съдът е дал ход на делото, приел е заключението на съдебно-счетоводната експертиза, дал е ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение.

С решение от 16.05.2022 год. по т.д. № 5371/2014 год. на СГС исковете на Е. К. са уважени, като е прогласена нищожността на договор за заем от 24.06.2014 год. и на договора за залог на търговско предприятие от същата дата, сключени между „Елон“ ЕООД и „Нисофф Консулт“ ООД.

С решение № 649 от 25.10.2023 год. по т.д. № 609/2022 год. на САС е обезсилено решението на СГС от 16.05.2022 год. и е прекратено производството по делото, поради липса на правен интерес от предявените искове с оглед обстоятелството, че правата на ищцата са удовлетворени в хода на въззивното производство и същата вече няма качеството на кредитор на ответното дружество „Елон“ ООД. Решението не е допуснато до касационно обжалване с определение от 14.06.2024 год. по т.д. № 111/2024 год. на ВКС на РБ.