Решение № 251 от 08.07.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Севлиево, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. Ц.А като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20244230100096 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, срещу Ц. С. Ц. ЕГН **********, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за следните суми: 11 335,74 лв. – дължима главница по договор за потребителски кредит от 10.11.2017 г.; 1 6464,19 лв. – възнаградителна лихва по договора за периода 11.12.2020 г. до 11.06.2023 г. вкл.; 507,53 лв. – обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода 11.11.2020 г. до 11.06.2023 г. вкл., 86,30 лв. – обезщетение за забава на изискуемата главница за периода 12.065.2023 г. до 05.07.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.07.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 700/2023 г. по описа на РС Севлиево.

Ищецът твърди, че с Договор за потребителски кредит без обезпечение от 10.11.2017 г. „Обединена българска банка“ АД е предоставила на Ц. С. Ц. кредитополучател и длъжник, банков кредит в размер на 14 800 лв., като кредитът бил изцяло усвоен. Сочи, че съгласно договора, кредитополучателят се задължил да го издължава в срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на Параграф IV, чл.

13 и чл.14 от Договора за потребителски кредит без обезпечение от 10.11.2017 г. В Параграф V, чл. 19 от Договора било предвидено, че Банката има право да направи предсрочно изискуем целият дълг по кредита при пълно или частично неплащане на 1 две погасителни вноски.

Към датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК по кредита имало неплатени общо 32 броя погасителни вноски, съгласно Извлечение от счетоводните книги от 06.07.2023 г. Общият размер на задължението бил в размер на 13 635.76 лева.

Поради неизпълнението на поетите задължения банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което уведомила писмено кредитополучателя Ц. С. Ц. с Уведомление за предсрочна изискуемост на цялото задължение с изх.№ ИД-6216 2023/09.03.2023 г., връчено по реда на чл. 47 от ГПК чрез ЧСИ Звезделина Василева, peг. №734.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноските.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба чрез назначения си особен представител. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Поддържа се, че уговорката на чл. 7, ал. 1 от договора противоречи на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Излагат се съображения, че по кредита не е настъпила предсрочна изискуемост, както и че връчването на издадената заповед за изпълнение няма характер на уведомяване на длъжника.

Искането към съда е да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Представен е по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 10.11.2017 г., между „Обединена Българска Банка“ АД – „Банката“ /кредитор/ и Ц. С. Ц. – „Кредитополучател“, по силата на който Банката предоставя на Кредитополучателя кредит в размер на 14 800 лв., като кредита се издължава на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съобразно погасителен план – Приложение 1, неразделна част от договора. Видно от последния, крайният падеж на задължението за връщане на предоставения кредит е 11.11.2027 г.

Безспорно е установено от събраните доказателства - писмени и заключение на съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, че Банката е изпълнила основното си задължение - да отпусне на кредитополучателя определената в договора сума, която е преведена по сметката на кредитополучателя на 10.11.2017 г. С отпускане на кредита е започнало и усвояването му от кредитополучателя срещу задължението му да го върне в определените срокове, ведно с договорената лихва /чл. 430, ал. 2 от ТЗ/.

От приетото по делото заключение на назначената ССЕ се установява, че кредитополучателят е бил неизправна страна по договора. Същият не е изпълнявал точно поетите задължения за заплащане на вноски в договорените срокове и в определените по взаимно съгласие размери. Видно от заключението, кредитополучателят е направил плащания в общ размер на 6109,05 лв., като 2 последната платена от кредитополучателя погасителна вноска е била направена на 13.05.2021 г.

Настоящият съдебен състав кредитира приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не е оспорено и от страните в производството и съответства на останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът основава вземанията си на приложения към исковата молба договор за кредит. По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на валиден договор за банков кредит, в тежест на кредитополучателя е възникнало задължение за връщане на заетата сума в размер на процесната, както и за заплащане на лихва в претеднираните размери. В тежест на ищеца е да докаже и, че поради неплащане на месечни вноски, е настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, за което надлежно е уведомил ответника.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Обединена българска банка“ АД като кредитодател и Ц. С. Ц. като кредитополучател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на кредит в размер от 14 800 лева.

По отношение дължимостта на главницата: съобразно нормата на чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Както бе посочено и по- горе, не съществува съмнение, че договореният по силата на договора от 10.11.2017 г. паричен ресурс е усвоен от ответника. Предвид това, то е възникнало корелативното задължение, предоставената сума да бъде върната съобразно уговореното.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. При извършена служебна проверка относно действителността на процесния договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи от особения представител на ответника, съдът намира, че при сключването му е спазена изискуемата по чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител и е използван подходящ и четим шрифт, като последното е видно с просто око 3 и не са необходими специални знания за установяването му. Договорът съдържа необходимите реквизити: дата, място на сключване, индивидуализация на страните, срок, вид на предоставения кредит, общ размер и начин на усвояването му, размер на ГЛП, в погасителния план е посочена информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Съобразно изложеното, съдът намира, че договорът отговаря на законовите изисквания за действителност.

Досежно предсрочната изискуемост:

С Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 18 се прие, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като банката - кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно дадените разяснения в мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

В решение № 6 от 4.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, І т. о. е дадено разрешението, че волеизявлението на кредитора може да е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата молба. Посочено е, че съдебната практика е последователна досежно липсата на строги изисквания към документа, в който обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ се съдържа, т. е. дали уведомлението до длъжника изхожда пряко от банката-кредитор или то е възпроизведено от трето лице. Преценката дали документът, на който се позовава 4 страната, съдържа недвусмислено и конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е въпрос по същество, който може да бъде различно разрешен в рамките на всеки отделен спор. В настоящия случай, видно от връчените от ЧСИ покани-уведомления от ищеца е видно, че последният недвусмислено е заявил, че кредитът е станал предсрочно изискуем.

Съгласно чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, като съгласно чл. 43 ЗЧСИ, ЧСИ може да възложи на служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и реда на ГПК - чл. 37 - чл. 58 ГПК. С цитираните разпоредби на ЧСИ и на негови служители, на които ЧСИ е възложил връчването на призовки и съобщения, е призната официална удостоверителна компетентност във връзка с действия по връчване на частноправни документи. На длъжника е осигурена възможност да получи книжата за връчване в 2седмичен срок в кантората на ЧСИ , но последният не се е явил, поради което ЧСИ приема, че съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост е връчено по реда н а чл. 47 ГПК . Доколкото както ЧСИ, така и лицето, на което ЧСИ е възложил изпращане на съобщения и призовки са с призната от закона официална удостоверителна компетентност относно действията за връчване на призовки и съобщения, изготвените от тях документи във връзка с тези действия, ако са изготвени по установените ред и форма имат материална доказателствена сила и се считат за верни до доказване на противното по реда на чл. 193 ГПК.

Съдът намира, че отразените в разписка към уведомление действия на призовкаря на ЧСИ удостоверяват, че действително са изпълнени всички предпоставки за връчване на съобщения по реда на чл. 47 ГПК, поради което съдът намира връчването на съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост до ответниците за редовно. По отношение на получаването на уведомление за предсрочна изискуемост следва да се приложи фикцията на чл. 47 ГПК, като се приеме, че уведомлението е получено от кредитополучателя. Поради това и доколкото в слуачая се установяват всички предпоставки за редовно и валидно обявяване на предсрочна изискуемост – видно от приложеното по делото уведомление (л. 27 от заповедното производство), следва да се приеме за установено, че е настъпила предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.