Присъда № 16 от 15.05.2024, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 16 от 15.05.2024г. по НОХД № 692/2023 година по описа на РС-Харманли

Срещу подсъдимия Г. К. И., с ЕГН:**********, роден на

01.12.1967г. в гр. Ямбол, с адрес в гр. Харманли, ул. „..., българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан (реабилитиран), е повдиганото обвинение за това, че на 05.09.2023г., в гр.Харманли намерил чужда движима вещ - 1бр. мобилен телефон марка „HUAWEI Р 40“, модел „ANA - NX9“ с IMEI ....... / IMEI .... на стойност 540лв., с 1 бр. силиконов калъф за телефон марка HUAWEI Р 40, модел ANA - NX9 на стойност 12,00 лева и 1бр. предпазен стъклен протектор за телефон на стойност 6,00 лв., или всичко на обща на стойност 558,00 лв.

(петстотин петдесет и осем лева), собственост на МИП от гр. Харманли, и в продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика й, на властта или на този, който я е загубил – престъпление по чл. 207 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия, като моли съдът д а го признае за виновен за извършеното престъпление и да му наложи наказание „глоба” в минимален размер от 100 лв.

Подсъдимият Г.И. в съдебно заседание възстанови на пострадалата сумата от 18 лв., представляваща стойността на протектора и калъфа на телефона. Моли за налагане на наказание „глоба“.

От събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Свид.МИП притежавала мобилен телефон марка „HUAWEI Р 40“, модел „ANA NX9“ с IMEI ......./IMEI ...., с поставени 1 бр. силиконов калъф за същата марка телефон и 1 бр. предпазен стъклен протектор за телефон. Използвала СИМ карта с номер ***, регистритрана при мобилен оператор „ЙЕТТЕЛ“ с абонатен номер ***

На 5.09.2023г., около 13:00 -13:30 часа, в гр.Харманли свид.М.П. вървяла по ул.

„Арда“, пресечката от източната страна на СУ „Неофит Рилски“, като мобилният й телефон бил в чантата й. Провела телефонен разговор от телефона, който приключил на тротоара, намиращ се до къщата на ул. .... Свид.М.П. поставила мобилния си телефон в раницата си, но вероятно същият паднал от там. Продължила по ул.

„Бенковска“ и отишла до аптека „Кафарма“. В същото това време по ул. „Бенковска“ преминал подс.Г.К., който намерил и взел мобилен телефон марка „HUAWEI Р 40“, модел „ANA - NX9“ с IMEI ....... / IMEI ...., с поставени 1 бр. силиконов калъф и 1 бр. предпазен стъклен протектор, като го прибрал.

През това време свид. МИП, влизайки в аптеката, установила,че мобилният й телефон липсвал. Веднага се върнала по пътя, през който преминала по-рано, звънейки със служебния си телефон на мобилен номер ***. Първоначално телефонът дал свободен сигнал, след което съобщение, че бил изключен или извън обхват.

На 8.09.2023г. свид.М.П. подала жалба в РУ-Харманли при ОД на МВР-Хасково за изгубен телефон.

В началото на м.септември 2023г., н а неустановен ден в гр.Харманли подс.

Г.И. отишъл до магазина за мобилни телефони и аксесоари за телефони на свид.

Дончо Димитров Чолаков с фирма ЕТ „Д.Ч. 11“, който се намирал на ул. „.....“ № 65, до сградата на РУ-Харманли при ОД на МВР-Хасково. Там оставил телефона за ремонт, 1 поради счупен дисплей, пукнат капак, пукната батерия и пукнато стъкло на камерата.

Ремонтът на телефона излезнал на стойност 340,00 лева според св.Чолаков и видно от фактура №0000001595. Подс.Г.И., като разбрал колко струва ремонта, се отказал от телефона и го оставил на свид.Д.Ч., за което получил 5 0 лева. Свид.Д.Ч. обявил мобилния телефон за продажба. Впоследствие свид.Д.Ч. дал мобилния телефон марка „HUAWEI Р 40“, модел „ANA - NX9“ с IMEI ....... и IMEI .... на свид.Янко Янев – служител на РУ-Харманли на 20.09.2023г. , който пък го предал на разследващия орган, видно от протоколи за доброволно предаване.

Съгласно заключението по оценъчната експертиза, 1бр. мобилен телефон марка „HUAWEI Р 40“, модел „ANA - NX9“ , с IMEI ......./IMEI .... възлизал на стойност 540 лв., 1 бр. силиконов калъф за телефон марка HUAWEI Р 40, модел ANA - NX9 възлизал на стойност 12,00 лева и 1 бр. предпазен стъклен протектор за телефон бил на стойност 6,00 лв., или всичко на обща стойност 558,00 лв.

Съгласно справката за съдимост на Бюро за съдимост гр.Харманли, подсъдимият Г.И. е осъждан, но същият е реабилитиран на основание чл.88а ал.4, вр. ал.2 и ал.1, вр. чл.82 от НК по съображения, изложени по-долу в настоящите мотиви.

От съдържащата се в ДП характеристична справка на подсъдимия И. се установява, че същият не е от активния криминален контингент, няма данни за нарушаване на обществения ред, има криминална регистрация.

Съгласно приложената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият н е реализира доходи, не притежава никакво имущество и няма непълнолетни деца.

Видно от писмо на Община Харманли с вх.№2813 от 27.03.2024г., по отношение на подс.И. няма данни за налагани административни наказания „глоба“ с НП.

Съгласно справка от РУ-Харманли с рег.№271р-27838/26.09.2023г., спрямо подс.И. няма наложени административни наказания по реда на чл.218б от НК.

Съгл. писмо от РП-Бургас от 18.04.2024г., подс.И. е изтърпял наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година по НОХД №92/1991г. по описа на РС-Несебър на 05.03.1997г., а наказанието лишаване от свобода за срок от 10 месеца по НОХД №18/1991г. по описа на РС-Харманли е изтърпяно на 05.03.1997г.

Видно от писмо на РП-Хасково, ТО-Харманли от 19.03.2024г., наказанието „пробация“ по НОХД №184/2009г. по описа на РС-Харманли, наложено на подс.И., е изтърпяно на 21.01.2010г. Съгласно писмо от 07.05.2024г. на РПХасково, ТО-Харманли, наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД №31/2002г. по описа на РС-Харманли е изтърпяно на 20.04.2004г., а наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД №99/2003г. по описа на РС-Харманли е изтърпяно на 02.07.2004г.

Така установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства: оценителна експертиза, заключението по която се възприема от съда като обективно и компетентно изготвено, писмените доказателства - протоколи за оглед и за доброволно предаване, заверени копия на кутията на процесния телефон с изписани на нея данни за IMEI, справка за съдимост, характеристика, ДСМПИС, писма от РП-Бургас, РП-Хасково, ТО-Харманли, Община Харманли, РУ-Харманли, които са изцяло в синхрон със събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите М.П., Д.Ч., Янко Янев. Съдът кредитира гласните доказателства по делото досежно относимите към процесното деяние факти като вътрешно убедителни, логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

2

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

О т обективна страна се доказа, че подс.Г.И. на 05.09.2023г., в гр.Харманли намерил чужда движима вещ - 1бр. мобилен телефон марка „HUAWEI Р 40“, модел „ANA - NX9“ с IMEI ....... / IMEI .... на стойност 540лв., с 1 бр. силиконов калъф за телефон марка HUAWEI Р 40, модел ANA - NX9 на стойност 12,00 лева и 1бр. предпазен стъклен протектор за телефон на стойност 6,00 лв., или всичко на обща на стойност 558,00 лв. (петстотин петдесет и осем лева), собственост на МИП от гр.

Харманли, и в продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика й, на властта или на този, който я е загубил – престъпление по чл. 207 ал.1 от НК.

Гласните и писмени доказателства са еднопосочни и взаимодопълващи се, че именно подсъдимият И. е автор на изпълнителното деяние по чл.207, ал.1 от НК, осъществено чрез намирането на чужда движима вещ и последвалото след това бездействие, изразяващо се в несъобщаване в продължение на една седмица на собственика, на този, който е загубил вещта или на властта, за това, че вещта е у него.

Безспорно е установено, че се касае за вещ, намерена от дееца, като в случая не се касае за кражба на веща, тъй като от доказателствата по делото не се доказа подсъдимият да е отнел инкриминираната вещ. В тази насока са и събраните доказателства, че той е намерил процесния телефон, изпуснат от св.М.Петкова по пътя, когато е вървяла по ул. „Бенковкса“ в гр.Харманли, посока аптека „Кафарма“ , където е нямало хора, включително собственика му или лице, което да упражнява фактическа власт върху него в момента. Така подсъдимият взел телефона със себе си, предавайки го впоследствие за ремонт в магазина на св.Д.Ч. и оставяйки го там, поради невъзможност да плати ремонта срещу получената от него сумата от 50 лв.

На следващо място се доказа и непредприемане на законово изискуемото поведение от страна на подсъдимия, а именно несъобщаването за веща в продължение на 1 седмица на собственика й, на властта или на този, който я е загубил, като с бездействието си и безрезултатното изтичане на този срок престъплението е довършено. Срокът от една седмица по чл.207, ал.1 от НК несъмнено е изтекъл, тъй като подсъдимият е намерил и взел със себе си процесния телефон на 05.09.2023г., когато е бил изгубен от св.Петкова. Имайки предвид това и датата на протокола за доброволно предаване – 20.09.2023г. (съгласно данните, съдържащи се в молбата от св.Чолаков от 29.09.2023г.), то следва да се приеме, че подсъдимият действително е бездействал, като в продължение на 1 седмица и повече не е съобщил за намерената от него вещ на собственика й, на властта или на този, който я е загубил. С изтичането на този 1-седмичен срок престъплението по чл.207, ал.1 от НК е довършено и доколкото същото е формално, на просто извършване, то за довършването му не е нужно още настъпването и на определен престъпен резулат, т.е. настъпването на общественоопасни последици. В допълнение на това фактът на разпореждане с намерената вещ от подсдъдимия чрез последващото й продаване на св.Чолаков за сумата от 50 лв., безусловно сочи за липса на намерение вещта да бъде върната на собственика, на този, който я е загубил или на властта.

Процесният телефон е бил собственост на св.М.Петкова, поради което спрямо подс.И. същият е представлявал "чужда" движима вещ по смисъла на закона. От заключението на оценителната експертиза се установи, че тази вещ е имала парично оценима стойност – в размер на 558 лева, включващи стойността на телефона и наличните по него калъф и протектор.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл 3

– подсъдимият Г.И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им, тъй като е съзнавал, че вещта е чужда, че той я е намерил, като същевременно не е съобщил комуто трябва за нейното местонахождение.

С оглед на всичко изложено дотук съдът счита, че с така осъщественото от него всъщност е реализирал престъпния състав на чл.207, ал.1 от НК, а именно намерил е чужда движима вещ и в течение на 1-седмица не е съобщил за това на собственика й, на властта или на този, който я е загубил. Предвид на така изложените съображения, съдът прие, че подс.И. е извършил деянието по чл.207 ал.1 от НК.

По наказанието:

На първо място съдът следва да обсъди съдебното минало на подсъдимия И. Същият следва да се счита за неосъждан - реабилитиран на основание чл.88а ал.4, вр. ал.1, вр. чл.82 ал.1 от НК, видно от справката му за съдимост и постъпилите писма от РП-Бургас и РП-Хасково, ТО-Харманли.

Съгл. чл.88а ал.1 от НК, когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл.82 ал.1 от НК, и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последниците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ. А съгл. ал.4 на същата разпоредба, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след източането на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.

В случая съгл. приложената справка за съдимост подс.Стефанов е осъждан няколко пъти – по НОХД №18/1991г. по описа на РС-Харманли, НОХД №92/1991г. по описа на РС-Несебър, НОХД №31/2002г. по описа на РС-Харманли, НОХД №99/2003г. по описа на РС-Харманли, НОХД №7/2003г. по описа на РС-Харманли и по НОХД №184/2009г. по описа на РС-Харманли. Видно от писмо от РП-Бургас от 18.04.2024г. и писмо от 07.05.2024г. на РП-Хасково, ТО-Харманли, подс.И. е изтърпял всички наложени му по тези дела наказания, като последното наказание лишаване от свобода е изтърпяно на 06.04.2007г. и следователно петгодишният срок по чл.88а ал.4, вр. ал.1, вр. чл.82 ал.1, т.4 от НК е изтекъл на 06.04.2012г. Подсъдимият има и едно наложено наказание пробация по НОХД №184/2009г. по описа на РС-Харманли, което, съгласно писмо на РП-Хасково, ТО-Харманли от 19.03.2024г., е изтърпяно 21.01.2010г. и следователно 2-годишният срок по чл.88а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.82 ал.1, т.5 от НК е изтекъл на 21.01.2012г. Следователно считано от 06.04.2012г. подс.И. се счита за реабилитиран на основание чл.88а от НК, т.е. за неосъждан по смисъла на чл.85 ал.1 от НК. Доколкото настоящото деяние е след тази дата на настъпилата реабилитация, то подсъдимият се счита за неосъждан и към датата на процесното деяние.