Решение № 171 от 14.12.2023, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Чирпан, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомир К. К. при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. К. Гражданско дело № 20225540100756 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцовата страна чрез процесуалния си представител твърди в исковата молба, че на 06.08.2021 г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит №427692, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1500, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.54 %, и годишен процент на разходите 49.00%.

Съгласно договора - Глава V Обезпечение по кредита - т.5.1-„В срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, Кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно настоящия договор и Общите условия, като според т.5.2 Обезпеченията могат да бъдат: т.5.2.1- Поръчителство на две физически лица или т.5.2.2-Банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор.

Според т.5.3 „В случай, че Кредитополучателят обезпечи кредита чрез Поръчители, те трябва задължително да бъдат 2 физически лица, да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500лв., да бъдат лица над 20 годишна възраст, да работят на безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции".

Според т.5.6 от Договора"... В случай, че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете на т.5.1-т.5.5 от Договора и Общите условия, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е изрично посочен в Погасителния план към кредита. Торено сочената неустойка се начислява и се заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска

"

1

Според т.10 от Приложение №1 към Договор за потребителски кредит №427692 „Размер на неустойката на непредоставяне на обезпечение съгласно т.5.6 от Договора за кредит е: 4.44 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита", а според т.11 размерът на банковата гаранция трябва да бъде в размер на 1849.44 лева. Доверителят му е усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка на следните правни основания:

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въведоха практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създадоха предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с "договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на БКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС. По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски като по този начин водило до скрито оскъпяване на кредита и 2 създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. На плоскостта на конкретния казус били предвидени следните ограничения/ създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:

•за кредит от 1500,00 лева заемателят се е задължил да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500лв., одобрено от Кредитодател дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция в размер на 1849.44 лева.

•Ограничение в процесния договор за заем било налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват - те могат да бъдат само физически, не и юридически лица.

Гарантите трябвало да получават минимален осигурителен доход поне два пъти колкото сумата по кредита, която трябвало да произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход било необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД. Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престара без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга/ тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.

Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарят на действителните параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на т.5.6 от Договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. От една страна, неустойката била включена като падежно вземане-обезщетение на кредитора, а от друга - същата била предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин се заобикаляло ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне ГПР - неустойката представлява над 100% от заетата сума.

Моли съда, да прогласи нищожността на клаузата от Договора на т.5.6 ,а именно: " В случай, че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете на т.5.1-т.5.5 от Договора и Общите условия, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение.

Размерът на неустойката е изрично посочен в Погасителния план към кредита.

Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска" за потребителски кредит №427692 , сключен с „Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София 1303, район „Възраждане", ул. „Александър Стамболийски" №84-86, представлявано от ** като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните 3 изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК/ накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Моли съда, да присъди на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 800лв. в полза на адвокат С. К. Н..

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника и насрещен иск в който вземат становище и молят съда, да отхвърли изцяло исковите претенции на ищеца П. Б. К. за установяване на нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в Договор за потребителски кредит № 427692 от дата 06.08.2021 г. поради нарушаване на добрите нрави, заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 и нарушаване на предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Считат, че исковете на ищеца са изцяло неоснователни и необосновани. Възразяват срещу твърденията на ищеца и считат всички съображения на ищеца във връзка с неустойка по Договор за кредит № 427692 за неоснователни и необосновани, тъй като по процесния договор за кредит неустойка не била начислявана на кредитополучателя, съответно такава не е била дължима и заплащана от него. Възразяват изцяло срещу твърденията на ищеца, че предвидената неустойка в сключения между страните Договор за кредит се явявала нищожна.

Не са съгласни с твърденията на ищеца, че уговорената неустойка в Договор за потребителски кредит № 427692 следвало да се кумулира с договорната лихва по договора за кредит и по този начин да се надхвърля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като излага подробни съображения за това:

Разпечатката съдържа 23 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dec3d2db-d954-4003-a226-5698f68ce916