Определение № 234 от 14.05.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. Бургас, 14.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500185 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез пълномощника П. К., против определение № 237/21.03.2024 г. по гр.дело № 73/2022 г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Комисията да бъде изменено определение № 143/15.03.2024 г. в частта, с която е осъдена да заплати държавна такса за частта, в която е прекратено производството по предявения от нея иск.

Иска се отмяна на определението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради противоречието му с материално правните и с процесуално правните норми.

Излагат се доводи, че съгласно чл.154, ал.3 от ЗОНПИ, КОНПИ е освободена от заплащане на държавна такса, а съгласно чл.84, ал.1 ГПК КОНПИ не дължи такса, тъй като процесното вземане е публично държавно вземане.

Сочи практика на съдилищата в подкрепа на изложеното - решение № 261261/08.04. 2022 г. по гр. дело № 1003/2020 г. по описа на СГС, в което съдът е обосновал недължимостта на таксата с разпоредбата на чл.162, ал.2, т.5 ДОПК и чл.84, ал.1 ГПК.

Твърди се, че в горния смисъл е и константната практика на ВКС определение № 328/26.06.2012 г. постановено по ч.гр. дело № 318/2012 г., I г.о. на ВКС, което следва да е относимо и при настоящия ЗОПНИ.

Посочва се, че разпоредбата на чл.159 ЗОНПИ препраща към разпоредбите на ГПК за неуредените със специалния закон въпроси и предвид това, че в ЗОПНИ е предвидено, че КОНПИ не дължи държавна такса, 1 неговата разпоредба като специална следва да бъде приложена спрямо общите норми.

Цитира се решение № 215/12.10.2017 г., постановено по гр.дело № 432/2017 г., ГК, IV г.о. на ВКС, постановено по реда на отменения ЗОПДИППД (отм.), но актуално, според жалбоподателя, и понастоящем, според което Комисията, като процесуален субституент на държавата, и на основание ТР № 7/16.11.2015 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС, не дължи държавна такса в случаите по този закон, тъй като е държавен орган, сезирал съда или отговорен пред съда като представител на държавата в изпълнение на възложена със закон компетентност, защото макар органът да е инициирал производството по гражданското дело, не негов е интересът и ползата от правораздавателната дейност.

Жалбоподателят се позовава и на ТР № 6/06.11.2013 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което ВКС изрично урежда, че „държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса при въззивно и касационно обжалване на решения по трудови дела и дела по искове за парични вземания на държавните служители по ЗДСл.

Цитира се и практика на други съдилища в страната в подкрепа на изложеното. Сочи се, че разпоредбата на чл.162, ал.2 ДОПК изчерпателно изброява вземанията, които са публични общински или частни.

Друг довод за недължимостта на таксата, според страната, е трайната практика на ВКС, според която когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска/жалбата са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, в случая постановяване на ТР № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. по тълк.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска, с оглед определяне отговорността за разноските, извършени от страните.

Твърди се, че искът е надлежно предявен при наличие на предвидените в закона предпоставки, а причина за завеждането му е поведението на ответната страна.

Ответникът в производството, редовно уведомен, не е изразил становище по частната жалба.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Жалбата е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано пред Сливенски окръжен съд по мотивираното искане на КОНПИ за отнемане по реда на чл.153 2

ЗОНПИ от З. С. З., Л. И. П. и С. З. П. на незаконно придобито имущество на обща стойност 23 664,68 лв.

С определение № 143/15.02.2024 г., по молба на Комисията, съдържаща отказ от предявените искове поради постановяването на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.дело № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е прекратил производството по делото и е осъдил Комисията да заплати държавна такса по делото в размер на 946.59 лв.

С обжалваното определение Сливенският окръжен съд е оставил без уважение молбата на Комисията за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на прекратителното определение в частта, с която Комисията е осъдена да заплати държавна такса за съдебното производство.

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно.

Държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата. Тя е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга.

Съдебната такса има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е Държавата или неин процесуален субституент.

КОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст.дело № 3/2008 г. на КС на РБългария, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл.84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси.

Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от повисш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗПКОНПИ Комисията не брани такива интереси от по-висша степен, а се явява процесуален субституент на държавата. Доводите в жалбата, че производството по отнемане на незаконно придобито имущество касае публично вземане не е основателен. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение става държавна собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т.е. занапред.

Положителното решение по чл.154 от ЗОНПИ не дава на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост.

Съдебните актове на ВКС, на които се е позовал жалбоподателят при обосновката на своята теза, са постановени основно по отменения ЗОПДИППД, в който обаче липсва правна норма относно дължимостта на 3 държавна такса по исковата молба. Ако при неговото действие е имало място за тълкуване по въпроса дали е приложим чл.84, ал.1 ГПК, то в последващите закони за отнемане на незаконно придобито имущество, предвид включването на специални правни норми уреждащи дължимост на държавна такса, макар и при приключване на делото (чл.78, ал.2 ЗОПДНПИ и в чл.157, ал.2 ЗОНПИ), място за такова тълкуване няма. Тези специални норми изключват общото правило на чл.84, ал.1 ГПК, като уреждат дължимост на държавна такса и от двете страни, в зависимост от изхода от спора.

Предвид обстоятелството, че в случая производството по делото е прекратено поради отказ на ищеца от предявения иск, то в негова тежест е задължението за заплащане на държавна такса. Основанието за прекратяване на производството не е свързано с поведението на ответната страна и поради това разноските следва да бъдат възложени на ищеца.

В заключение, доколкото друго не е предвидено, КОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, в зависимост от резултата, на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ. Няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл.84, т.1 ГПК и основателно е осъдена за държавната такса за разглеждане на иска в първоинстанционното производство.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, против определение № 237/21.03.2024 г. по гр.дело № 73/2022 г. по описа на Сливенски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4